Група, вдъхновена от Led Zeppelin, оглави класацията на Billboard
Вдъхновената от Led Zeppelin американска банда Greta Van Fleet измести Лейди Гага и оглави класацията на Billboard за най-продаван албум в САЩ.
Събитието е емблематично, защото за пръв път от много години банда, която носи духа на рока от 70-те, но не е съставена от динозаври, бие по продажби всички изпълнители в комерсиалните стилове, при това още в първата седмица от появата си.
Неочаквано е и второто място. Повече продажби от пуснатия едва преди 3 седмици албум на Лейде Гага имат и доста тежките Disturbed.
Албумът Anthem of the Peacefull Army излиза на 19 октомври 2018 г. и само в първата седмица има 80 000 продадени еквивалентни албума (мерна единица, която включва всички възможни носители).
Албумът е трети в класацията в Германия, шести в Швеция и Италия, седми в Нова Звеландия, десети в Австралия, 12-и в Обединеното кралство.
А това е едва първият дългосвирещ (LP) албум на групата. Досега тя има 2 EP-албума с дължина около 30 минути с по 8 песни в тях, като 4 от песните във втория са същите като в първия.
Този втори EP-албум също е в класацията за най-продавани албуми вече 50-а седмица, при това на завидното 30-о място, изпреварвайки по-пресни албуми на звезди като Ариана Гранде, Ед Шийрън, Шер, Принс и Елтън Джон.
Неочакваната популярност на Greta Van Fleet в комерсиалните класации предизвика взрив от коментари и анализи. Авторитетното музикално издание Pitchfork нарича дебюта им "вдървен, банален, прекалено възхваляван ретро-фетишизъм".
Rolling Stone са далеч по-милостиви към тях: "Грета Ван Флийт" изглеждат, звучат и се държат като че ли са израсли в лабораторията на някой обичащ класическия рок луд учен" и освен очевидното им влияние от Цепелин, отбелязва и въздействията на Vanilla Fudge, Free, Fairport Convention и Howlin’ Wolf.
След статията на Pitchfork, Rolling Stone публикува нещо като отговор - дълга, аналитична и далеч по-неутрална статия, в която коментира влиянията в рока по принцип и в частност върху Greta Van Fleet.
Billboard, разбира се, ги възхвалява до небесата, говорейки за влиянието на големите върху тях, но в силно положителн контекст. Няма как да е иначе - в момента те са звездите му.
Какво смятат самите Грета Ван Флийт по въпроса?
Може би най-напред да кажем кои са те. Родени са и са израсли в град Франкенмут, щата Мичиган. Трима от тях са братя от доста бедно семейство. Певецът Джош и китаристът Джейк Киска са близнаци на 22 г. Басистът Сам Киска е на 19 и също като Джон-Пол Джон свири и на клавишни. Четвъртият е барабанистът Дани Вагнер, също на 19 - едно от малкото деца на тяхната възраст в 4-хилядния Франкенмут. Едва ли ще се изненадате, че любимият му барабанист е Джон Бонъм.
Още по-откровен е китаристът Джейк Киска: "След като години наред интензивно изучавах какво прави Джими Пейдж, накрая стигнах до точката, в която знам как мисли той".
Певецът Джош обаче е по-резервиран към сравненията с Робърт Плант. Има влияние, да - няма как да няма. Но до гимназията не знаех кои са Led Zeppelin.
Какво казва за тях Робърт Плант?
Може би преди това трябва да знаете, че той не е никак щедър на похвали и е разкостил не един и двама, които са се опитали да му подражават. За тях и по-специално за Джош обаче казва:
Има една банда от Детройт. Те са Led Zeppelin I.
Имат красив малък певец. Мразя го! Той е взел гласа си назаем от някого, когото познавам много добре.
След което с типичния си английски хумор подкача Джош, затова, че е казал, че повече е повлиян от Aerosmith, отколкото от Цепелин, което очевидно не е истина.
Коментар на автора
Когато за пръв път, преди около половин година, чух Greta Van Fleet, не ми харесаха много. И на мен ми се сториха като копие на Led Zeppelin, по-добро от Black Crows, но по-лошо от Kingdom Come.
В тази половин година кой ли не ми говори за Greta Van Fleet. Приятели, чийто вкус ценя, непознати и полупознати, които са чули, че харесвам Цепелин. Такова събитие в музикалния свят, за което хората имат нужда да говорят и да коментират, да обсъдят или сравнят вкуса си с някого, не съм виждал от началото на 90-те, когато избуя Сиатълския рок.
Преди няколко дни, след поредната ситуация, в която всички около мен говореха за Greta Van Fleet, си ги пуснах пак и установих, че не знам какво да мисля - на места ми звучат като фарс на Цепелин, на места ми звучат толкова истински, все едно Цепелин са пуснали нов албум, но не след In Through the Out Door и Coda, а направо след Led Zeppelin I.
Но каквото и да си мислех, исках да ги слушам пак и пак, защото такава енергия, напомняща знаменитата легенда за сделката с Дявола на Цепелин, съм усещал много рядко.
Най-накрая реших да се информирам за тях и се оказа, че току-що са оглавили класацията на Билборд. Най-обективната класация, защото се прави на база продажби. Класацията, която от години никой фен на рока не следи, защото е обсебена от някакви хора, които очевидно си имат фенове, но нямат нищо общо нито с мен, нито с рока.
Тогава си казах, че явно се случва нещо голямо. Не само на мен, а на всички им е писнало от продължаващата вече няколко десетилетия анти-рок мода и искат нещо, което напомня за вакханалията от края на 60-те, когато морето е било до колене, а мечтите, че светът може да е по-добър - на една революция или на едно цвете разстояние.
Дали Greta Van Fleet ще повлекат такава вълна - не знам. Може наистина да се окажат само имитатори. Но факт е, че за първи път от години масовият, а не изтънченият вкус жадува за такава музика.
В един от коментарите под клиповете им някой си фен казва: Те вече са Led Zeppelin, а дори още нямат своята Stairway To Heaven. А аз си мисля, че може би от това дали ще направят своята Stairway to Heaven или не, зависи посоката, в която ще тръгне модата в музиката в следващото десетилетие.