Годината на Бетовен: малко известни факти за композитора
Докато в България мъдрото ръководство на родната култура отпуска милиони за стени от тухли, светлинни кули и безсмислени рекламни клипове, само преди дни стана ясно, че в Германия правителството е отделило 27 милиона евро за провеждането на тържествата по повод 250 годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен.
Впрочем, тази годишнина можеше и да не бъде празнувана през 2020. За рождена дата на композитора се смята датата 16.12.1770 година (роден е в Бон), но дълго време се приемаше, че Бетовен е роден през 1772. Причината - неговият баща "смъква" две години от възрастта на сина си с цел да го представя за надарено дете-чудо, подобно на Моцарт.
На практика точни данни за рождената дата на композитора няма, но съществува документ за кръщението на Лудвиг, а по това време то се е извършвало в рамките на ден или два след раждането - поради голямата детска смъртност.
На снимката - къщата в Бон, в която се е родил Бетовен
Първата композиция на младия Бетовен излиза, когато той е едва 12 годишен - през 1783. Това са 9 вариации за пиано.
Вариации за пиано до мажор - първото издадено произведения на 12-годишния Бетовен
През целия си живот Бетовен води битка с глухотата. Симптомите на оглушаването започват, когато е на 25 години. На 27 той се оплаква, че чува постоянно бръмчене, а на 46 губи напълно слуха си.
Съществуват много легенди за това как Бетовен е оглушал. Една от тях гласи, че композиторът толкова живеел с музиката си, че когато композирал, вдигал висока температура. Толкова висока, че за да не получи гърчове, се поливал с ледена вода, което довело до проблемите му със слуха.
Друга теза, която съвсем наскоро бе публикувана в научното списание „Laryngoscope“, гласи, че композиторът е жертва на отравяне с алкохол, в резултат на това, че виното, което се правело по това време, съдържало големи количества тежки метали.
Тезата е подкрепена с анализ на кичур от косата на композитора и тъкан от черепа му, направен през 2005 година, който показал повишено съдържание на олово.
Факт е, че прогресивната глухота на Бетовен не пречи на неговата гениалност. Напротив - дали заради прогресивното оглушаване или заради достигането до творческа зрялост той създава най-забележителните си произведения именно по време на дългата си загубена битка със слуха.
Мнозина не знаят, че много преди да напише своята Девета симфония, чиято последна част съдържа прочутата "Ода на радостта" по текст на Шилер (днес - химн на ЕС), Бетовен използва почти същата тема, популярна като "темата на радостта", в друго свое произведение - Хорална фантазия за пиано, хор и оркестър.
Смъртта на композитора също е обект на противоречиви данни.
Според едни, умирайки, тежко болният Бетовен произнесъл "Plaudite, amici, commedia finita est" ("Аплодирайте, приятели, комедията свърши").
Според друга версия последният, който видял Бетовен жив, е негов приятел, който занесъл на тежкоболния маестро няколко бутилки вино. Композиторът погледнал с угасващ поглед и казал: "Жалко, жалко, твърде късно".
В своя живот композиторът пише 9 симфонии, огромно количество инструментални концерти, една опера ("Фиделио"), камерна музика.
Музиката на Бетовен завършва един период в музиката - класицизма, и навлиза в нов период - този на романтизма.
2020 ще бъде годината на Бетовен и неговата музика.