Gamma Ray: Хеви метълът е като картина, която подобряваш с всеки цвят

Gamma Ray посети България за 4 път миналата седмица, като това тяхно шоу спокойно можем да кажем, че беше едно от най-силните им до момента, въпреки че Кай Хансен нямат слаб концерт. Заедно с Rhapsody of Fire, Gamma Ray оставиха уникален power metal спомен у феновете. Ден след невероятния купон с Gamma Ray в RockIt и минути преди концерта на Кай и Дирк, OFFNews бе единствената медия, която успя да вземе интервю от Кай Хансен и Дирк Шляктер за тяхното минало, бъдеще и настояще. 

Първо нека започнем с купона, който спретнахте в RockIt. От името на всички фенове ви благодарим за спомена, който оставихте у нас. Как ви се стори атмосферата в клуба?

Кай Хансен: Беше много яко, наистина. Ние самите много се зарадвахме на обстановката. Бандата (Wartime) беше готина, а и самото място беше супер. А и в клуба имаше само истински фенове, което няма как да не ни зарадва.

Нека поговорим за студиото ви в Германия. То изгоря и не остана много от него. Как върви реконструкцията и как запазихте песните си от "Empire of the undead"?

Дирк: Всичко беше разрушено, но за щастие цялото творчество беше по хард дисковете. Това поне бе запазено.

Кай Хансен: Сега следва целият комплекс да бъде съборен до основи. Извадихме късмет, че студиото ни не бе директно изгорено, но горещината, пушекът и водата успяха да нанесат известни щети, но за щастие можем да възстановим 90% от техниката. Китарите ни бяха доста прецакани, но и тях успяхме да оправим. Сега след като е почистено ще видим какво може да се спаси и какво да се изхвърли.

От какво имате нужда в момента по студиото?

Кай: Имаме нужда от ново място за момента. Не е ясно от какво още ще имаме нужда, но като се поразчисти ще разберем, вероятно ще изникнат и още неща за купуване.

Обложката на вашето EP Master of Confusion беше с доста по "гамарейска" рисунка. Такава, каквато феновете са свикнали да виждат върху вашите албуми. Empire of the undead обаче е доста по-мрачна и едноцветна. На какво се дължи това?

Кай Хансен: Дойде ни наум, че е време за промяна. Беше ми писнало от тези картинки. Стоях в един магазин за дискове и гледах обложките на много от нашите албуми и си казах "Д*ба, всички са еднакви, трябва да направим нещо различно". Нещо, което е по-просто и без много цветове. Човекът от продуцентската компания ни каза "Защо не пробвате тогава нещо различно. На всяка банда ѝ идва времето да направи своя черно-бял албум". И така започна всичко - с нещо по-просто и може би по-мрачно, но важното е, че е различно. Бяхме сигурни, че някои хора ще се оплачат за обложката, но време беше да опитаме нещо различно.

Дирк: Трябва да рестартираш съзнанието си, да започнеш на чисто.

Кай Хансен: И да накараш хората да говорят и клюкарстват.

Момчета, кажете ми кой е "Master of confusion" ("Господарят на объркването")

(Дирк гледа и сочи към Кай)

Кай Хансен: Цялата банда е доста хаотична от време на време. Аз доста се старая това да се случва. Създавам хаос около себе си. Не идвам на време, обърквам нещата доста често.

Дирк: Времето всъщност ни е най-големият проблем. Всички сме луднали. От компанията са луди, хората, които ни правят турнетата са луди, авиолиниите са луди и Gamma Ray са луди.

Нека се върнем назад във времето. Защо "Gamma Ray", откъде идва това име?

Дирк: На времето имаше една немска група, която се казва "Birthcontrol", която имаше песен "Gamma Ray". В началото направихте кавър на тази песен в албума "Insanity and Genius" и ето ни и името.

Защо финландският кейбордист не искаше да носи костюма си на Доналд Дък? Каква е историята зад името на този албум?

Кай Хансен: Бяхме на турне, някъде в Америка. И Ерол, кейбордистът, май му беше името, имаше много странен начин на ходене. Като го гледаш отзад си беше точно като патица.

Дирк: Фигурата на тялото му беше... абе направо си беше трътлест. И като ходеше и го гледахме ни дойде идеята по време на концерт да му сложим костюм на Доланд Дък, но не искаше.

Вдъхновение. Откъде го черпите? Музика, текстове, филми, книги...?

Дирк: От всякъде. От книги, музика, филми, от живота, от всичко, което ни заобикаля. От проблеми, от гняв...

Гневни ли сте?

Дирк: Понякога, в света, в който живеем има достатъчно неща, за които да си ядосан. Ако погледнеш какво става по света, е съвсем достатъчно ЗА ДА ПОЛУДЕЕШ.

Като говорим какво става по света, имате ли мнение за кризата на изток между Русия-Крим-Украйна.

Кай Хансен: Знаеш ли, историята има навика да се повтаря постоянно. Еднакви простотии, различно време, различно лице и място, но си остава простотия. Революция, нов режим, нова революция, нов режим. Хората се оплакват...

Дирк: Разбира се, не навсякъде е едно и също, но ако отворим кутията с разговори за политика и революции и формите за управление на държави ще ни отнеме време.

Какво ви кара да продължавате все напред и нагоре?

Дирк: Музиката е нашият двигател. Винаги можеш да създадеш нещо с нея. Ако погледнеш една картина ще й сложиш червен цвят, но има толкова много различни червени цветове и изглеждат по толкова различни начини. Постоянно можеш да добавяш и добавяш.

Кай Хансен: Така е и с музиката, така се изразяваме. Можеш да спреш веднага и да кажеш "Защо голата жена да се рисува само в средновековието, аз искам сега да нарисувам гола жена". Същото е. И обратното. Тази песен е свирена преди, защо я свириш. Ами защото ми харесва. И си е моя. Просто продължаваш напред.

Ако можехте да опишете творчеството на Gamma Ray в едно изречение, какво щяхте да кажете?

Кай Хансен: Хеви метъл с мелодия и текстове на всякаква тема от целия свят.

Дирк: Пълна с позитивна, хаотична енергия.

Кай: Позитивна енергия, ето това е добро.

Какво мислите за новата хеви метъл сцена, за новите банди? Групи като "Bullet for my valentine" и "Trivium"?

Дирк: Добри са, освежават сцената.

Но все пак са доста по-различни от истинския хеви метъл.

Ках Хансен: Не чак толкова.

Дирк: Специално за "Bullet" можеш да чуеш техните корени и откъде идва тяхната музика.

Кай: В тях чувам Мейдън, Металика, Мегадет, абе чувам всякакви неща.

Дирк: Аз чувам Gamma Ray.

Кай: Никой няма да преоткрие метъла. Просто се слага нова боя, това е. Особено с технологиите, които се използват днешно време, рифовете вече звучат различно, но пак са еднакви.

Какво ще кажете за интернет пиратството?

Дирк: Шибано е!

Кай: Разбира се, че не го харесваме, какво очакваш да кажем...

Да, но вече сила набират платени програми за слушане на музика. Като Itunes и Spotify например.

Кай: Мразя Spotify. Парите, които артистите взимат са жълти стотинки. Нищичко! Програми като тази те одират жив. Не теб като потребител, но като артист. И не можеш да ги заобиколиш. Продуцентските компании винаги търсят да вземат нещо малко, но да е нещо, но като артист е отвратително. Ако хората споделяха между себе си Mp3 щеше да е ОК. Ние като малки го правихме с касетите. Но да ти пуснат албума за всеобщо ползване за без пари, без да взимаме и една стотинка за това...

Могат ли артистите да направят нещо по този въпрос?

Кай: Нищо не може да се направи.

Дирк: Може да се направи по-трудно като достъп.

Кай: Правителствата могат да се справят с пиратството, ако вземат авторските права на сериозно, а не ги оставят на процудентски компании. Престъпление е пиратството, но по някаква причина всички ние имаме чувството, че не е престъпление. Дори и аз понякога не го виждам като престъпление. Музиката е труд и отдаване, а някой хора не го зачитат.