Едни два часа на Централна жп гара

Тази история е публикувана на фейсбук профила на Николета Василева на 15 август. Дали всичко в нея е истина не успяхме да установим, но всеки човек, който редовно ползва услугите на националния жп превозвач едва ли би се усъмнил във фактологията.

Независимо дали става дума за реална случка или художествен разказ, четенето си струва:

ЦЕНТРАЛНА ЖП ГАРА
/едни два часа днес/

Гише за предварителна продажба на билети.

- Билет за Мездра и обратно, моля. За 18.10 ч утре в посока Мездра, а обратно към София – на следващия ден, седемнайсети август, в пет сутринта.

- Влакът в пет може и да не върви.

- Но в разписанието го има, проверих и в интернет..

- Това няма значение, казвам ви, че може и да не върви.

- Откъде да разбера със сигурност?

- Питайте на 15-то гише – „Информация“.

Премествам се на гишето. Пред мен стоят две момичета, англоговорящи. Опитват се да обяснят колко билета в каква посока искат, с колко багаж са и т.н. „Информация“-та долавя тук - таме по нещо, ама не съвсем, и дава озадачаващи за момичетата обяснения. След дълги опити за жестомимичен превод и лепене на документи по стъклото, двете момичета се обръщат с умолителни погледи към опашката:

"Някой говори ли английски?"

Никой не си признава.

- Айде някой ако говори да ги види какво искат бе, да се махат по-бързо – набира скорост един чичакис със сламена шапка и риза на едри квадрати. Под напора на шкембето му третото копче отдолу нагоре моли за милост.

Някой разбутва опашката и сред глъчка недоволстващи се появява тържествено велосипед. Бута го притеснен човечец .

Блузата му с цвят на пъпеш яко пуска сок.

- Дай му на тоя билет за колелото, че не може да се оправи! –твърдо пристъпва отстрани тантуреста кака в костюм на служител на БДЖ-то. - За Истанбул пътува.

- Не мога от това гише да му дам, мини на шеснайсто - разправя „Информацията“.

- Айде изкарай един билет де, да го пращам нанякъде, шеснайсто ще затвори секи момент, дванайсе и половина стана – настоява каката. Някакси изкарват билет на турския такова с колелото.

- Ще има ли влак на седемнайсти в пет сутринта от Мездра за София – питам.

- Ще има ми, що да няма - отговаря ми „Информацията“.

- Колежката ви каза, че може и да няма.

- Ами питайте колежката тогава – отговарят ми..

Премествам се отново на гише „Предварителни продажби“. Там стои възрастен мъж с документи и десет лева в ръката. И стои, и стои, и стои…Отвътре две служителки човъркат нещо на компютрите. Стоим си. След десет минути се осмелявам да попитам:

- Проблем ли има някакъв?

- Ами малко по-дълго ще продължи това с моя билет, случаят е малко по-особен – отговаря човечецът. След още пет минути гишето хлопва. Почивка от 12.30 до 13.00ч. Половината документи на човека са вътре, половината – извън гишето.

- Обслужиха ме наполовина – обръща се той с извинителна усмивка към опашката.

След викове на пътници бива отворено съседното гише. Там последните стават първи. Съответно моя милост е в новите последни.

– Жулиета се казвам – представя се на служителката пътничка.

– Как? – не чуват отвътре.

– Жулиета.

– Какво, какво? – вика пак жената зад дебелото стъкло.

– Жулиета, като в „Ромео и Жулиета“ – крещи пътничката.

– Аз пък съм Шекспир – добавя мъжът преди мен. На „Шекспир“ обаче не му издават билет. Тук е гише „Предварителни продажби“. „Предварителни“ значи два дена предварително. А той иска да си купи за довечера…да слиза долу.

– Къде долу? – пита той.

– Ами долу бе, господине, колко „долу“ има според Вас? Разбиха го….

– И аз ли съм за „долу“? – пита слепец, който почуква с бастуна си на опашката. Оказва се, че да.

– Кой ще ме упъти, не знам как да сляза – тревожи се слепият.

– Ей оттука вляво и надолу – сочи с пръст една жена. Опашката е вперила поглед напред и само напред.

– Айде някой да помогне на човека да се ориентира – приканва майка с дете. Поне днеска малко милост, Богородица е …

– Айде стига и Вие с тая религия бе! – почва да вика „Шекспир“. Аз съм атеист. Жена ми е от Куба. Имам приятели от всички раси и религии. Ама стига сте промивали мозъците на хората! Сега пак се мъчат да пробутат религия в училище. Никакви такива не трябва да се позволяват, само история да учат и това е! - Шекспир е червен и запотен . Опашката се клати и се разделя надве. Едните запълзяват с куфари, чанти и деца към заветното „долу“. Там било пълно с билети и нямало опашка, шушукат.

След мен стои жена, наперена стринка, мирише на „Живанши“. Вносен кец. Връзките вързани педантично, че и подпъхнати с все клуп в предходната връзчена преградка. Хитро.

- Вие закъде пътувате? – пита ме.

- Пътувам, евентуално, за Мездра и обратно – отговарям.

- О, Мездра! Никога не съм била в Мездра. Какво има там?

Какво има там… Айде сега де?

- Ами там е … хм…. родена Цеци Красимирова – отговарям й.

- А! – зяпва жената. Оная с куршума.. оо, не знаех..

- Един билет отиване и връщане за…- опитвам се да…

- Съжалявам, затваряме от 13.00 до 13.30 ч за почивка. Отидете на следващото гише.

Ех, ама започвам да се ядосвам вече. Добре че насреща се задава свещеник. Припомня ми, че днес е празник Богородичен. Че не бива да се гневим. Че трябва да сме благодарни и да прощаваме. ..Колко е човешкият живот – билетче в една посока. Щрак с перфоратора..

- Честит празник, отче – поздравявам го и понечвам да му целуна ръката.

- Честит празник, жива и здрава бъди. Но ръка недей да ми целуваш. С цигара съм. А и пих две ракии, да ме прости Господ. Мой приятел си отиде днес, голям приятел. Какъв шегобиец беше.. голям майтапчия. И да вземе точно днес на погребението котакът му да си пъхне главата в една консервена кутия. Вървя аз със катафалката, а котката - отпреде, тича, мяучи, размахва консервената кутия и я таралянка по улицата…Така ни разсмя Павлето и от оня свят…

Стискам билета в ръка и ги обичам. Ако прекараш с някого в затворено помещение две нощи, почваш да го понасяш и даже може да го обикнеш, казват. Ако прекараш с някого на опашка на Централна гара едни два часа…