Един прекрасен приказен свят, за който не подозираме

На 31 август в един малък You Tube канал излиза един 20-минутен албум. Досега са го слушали само 322 души, малко е вероятно да сте сред тях.

На 3 септември в една малка софийска зала тази група прави концерт, заедно с още две други подобни на нея. Малко е вероятно да сте били сред публиката, залата е за стотина места.

Вчера, на 4-ти септември в една още по-малка зала в Пловдивското музикално училище същите тези три групи направиха концерт, за който вероятно почти никой не е разбрал.

Защо тогава ви занимавам с тях?

Защото за мен, който съм вманиачен на тема музика и смея да твърдя, че имам сетива за нея, този малък концерт в Пловдив пред трийсетина души публика, е музикалното събитие на последните няколко години.

А от вчера вечерта въртя непрекъснато този малък албум, слушам го вече десетки пъти. И смея да твърдя, че е сред най-интересните и приятни албуми, правени някога у нас.

Групата се казва Aegonia. Инструментите са им виолончело, фагот, обой, китара, цигулка, контрабас и тарамбука. Не просто свирят. Разказват приказки. От келтския и българския фолклор. За лунната пътека и срещите със самодивата.

Млади хора на по двайсетина и няколко години. Истински музиканти, които владеят инструментите си. Живеят в музиката. Сами пишат текстовете си. Творят приказките си.

Още не са звезди. Ужасно притеснителни са. Изчервяват се, когато се опитвам да им кажа, колко са невероятни и смутено обясняват, че на едно от парчетата объркали нещо и всъщност имат много да учат.

Преди тях на сцената са Freija.

Можете ли да повярвате, че тази песен е българска?

Всъщност е тяхна, авторска. На норвежки. Текст Теодора Стоянова - Фрея, музика - пак тя и съпругът й Добрин Стоянов. Всичките им песни са на норвежки, с изключение на една, която е на фински. Инструментите им са китара, ирландско бузуки, и норвежка лира, която техен приятел изработил специално за тях. Китарата е изработена от Добрин, който е лютиер.

Всъщност Фрея има откъде да ги знаете. След концерта потърсих нещо техно в Ютуб и ми излезе, че са участвали в някакво реалити по телевизията. Някаква възмутена руса жена от журито, която не разпознавам, възмутено ги прекъсва по средата на песента. Няколко секунди по-късно публиката изпада във възторг и останалите от журито ги пускат да продължат.

Толкова за музикалната среда в България. Все пак да си припомним, че Юрий Шевчук от ДДТ е имал тройка по руски.

И Фрея, и Аегония бяха подгряващи групи на друго музикално явление с българско участие, което пропускаме с широко затворени уши, сякаш българската сцена гъмжи от звезди и не си струва да ги отбелязваме.

Цена Коев е българката в многонационалния проект Vivaldi Metal Project - грандиозен проект на тайнствения италианец Maestro Misteria, който събира десетки звезди, за да пишат и изпълняват симфоничен метъл по мотиви от класически композитори като Вивалди, Шуберт, Моцарт и Албиньони. Основен композитор на Vivaldi Metal Project е съпругът на Цена Живко Коев.

Двамата доскоро живяеха в Испания, неотдавна се завърнаха в България и вече живеят в Бургас. Преди няколко месеца Tsena Koev (по този начин се изписва на английски и с това име вече е в редица международни класации) издаде първия си албум и Маестро Мистерия дойде в България, за да го представят заедно.

Послепис

През 2019 г. бях жури в конкурса Web Report. Омагьоса ни текстът на колегата Райко Байчев от Actualno "Диалогът на века: Кво става, брат? Нищо бе, брат. Кво става, брат? Нищо бе, брат." От тоя текст разбрах за някои си Ангел и Сузанита, които били много популярни.

Вчера изкибичих цял ден в Пловдив, за да чакам концерта на Цена. На съседната пейка в парка момче и момиче на 18 г. (подслушах, че това ще им е първото гласуване), си говореха... за политика. Аргументирано, компетентно, цитирайки западни и руски издания с подробности, които дори и аз бях забравил. Всъщност се сваляха, политиката беше, за да върви разговора.

Час по-късно, в двора на музикалното училище, други млади хора си говореха... за книги. Надпреварваха се да се фукат кой какво е прочел. (Още го няма на български, но оня ден излезе на английски...). Между другото певицата на Aegonia сама е автор на фентъзи книги под името Неа Станд. (Това го научих от БНТ, които се оказа, че първи са ги забелязали.)

А малко по-късно като пълен дебил не можех да се включа в разговора как не знам си кой древен инструмент би се вписал в не запомних коя хармония. Разговор между деца, или айде - младежи, на по двайсетина години.

Тук би трябвало да има извод. Но извод няма. Просто имах късмета вчера да попадна в един красив приказен свят на млади хора, за който и аз не бях разбрал. И ми се прииска да ви споделя за него.