Да, младите хора обичат да пишат и четат поезия

„Книгата не е забравена.“

Така започва разговорът ни с Весела Славева – студент по ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет, бивша баскетболистка и най-вече момиче, което все по-успешно успява да докаже, че младите обичат да четат и пишат.

Вече няколко години Весела успява да вдъхнови млади хора да пишат и четат поезията си. Преди три години създава събитие, посветено на поезията. Нарича го #ПрочетиМи, а посланието му е повече от ясно - Пиши, чети, а накрая #ПрочетиМи!

Именно с това послание тя успява да накара много млади хора да вдигнат глави от телефоните, да излязат на сцената и да прочетат всичко, което идва от душата им. Зад събитието вече стои една издадена стихосбирка, която включва произведенията на победителите от различните издания, а съвсем скоро предстои и издаването на втора - по-дебела от първата.

Историята започва във влака за Бургас, където Весела се пробужда от разговор на двама възрастни писатели, които недоволстват срещу младото поколение. Прави им забележка да говорят по-тихо, но впоследствие се заслушва в разговора им. „Говореха много развълнувано, тъй като имаха само половин час преди следващата спирка да ги раздели“, разказва Весела.

Тя е готова да ги опровергае и веднага ги прекъсва. Казва им, че пише поезия, но първоначално не ѝ обръщат внимание. „Тогава изкарах стиховете си и просто започнах да чета.“ И така обаче не успява да ги убеди, че има много млади хора, които пишат. Във влака двамата писатели за убедени, че момичето е просто изключение от правилото.

Все пак разменят контактите си, а по-късно писателите стават редовни посетители на #ПрочетиМи.

След като слиза от влака, Весела вече е убедена, че трябва да направи нещо по въпроса. „Почти година не предприех нищо, въпреки че идеята се зароди веднага в главата ми. Мислих да направя поетични вечери, но не бях споделила на никого, въпреки че в живота обикновено правя точно обратното.“ Изчаква идеята ѝ да се избистри достатъчно, докато един ден не я споделя със свои приятели. Намира съмишленици и малко след това, съвсем на шега, започва първото издание на #ПрочетиМи.

Изненадващ успех

В самото начало Весела не познава толкова много хора, които да пишат поезия, но е сигурна, че те съществуват. Разпространява идеята си навсякъде. Спира хора по улиците или им разказва за събитието, докато е в автобуса. „Беше важно да се говори за него."

Първото събитие, което Весела провежда в Бургас, я шокира. Само ден преди това има едва шестима записали се. В последния момент хората започват да се записват на място. Така участниците стават 22-ма. „Хората стояха по стълбите и по земята. Бях удивена.“

Това е и необходимият тласък, от който момичето се нуждае. Вече знае, че клишето „младите не четат и не пишат“ ще бъде разбито. Признава, че до голяма степен е направила всичко напук на песимистите, на възрастните и на своите родители. И успява!

Както всички родители, в началото и нейните са притеснени дали тя ще се справи с всичко, с което се е захванала. За тях е важно да завърши успешно образованието си и да бъде приета в университет. „Баща ми разбра много късно, че имам издадена стихосбирка. Извинение от него получих, след като бях поканена да участвам в програмата на „Нощен хоризонт“. Днес много ме подкрепят. Бих казала, че това беше най-голямата ми битка през целия път.“

Удовлетворението

Трудно е да се печели от поезия. Ако не направиш абсолютен фурор, то определено е трудно да се издържаш единствено с това.

Весела също към момента не печели от проекта си. Дори журито, което тя кани, не получава хонорар за работата си.

„Ако успея да открехна един човек, който да излезе на сцена, а след това да повтори и да му хареса - за мен това е достатъчна награда. Горда съм от мисълта, че има хора, които след участие при нас са придобили смелост да издадат стихосбирка и да излизат на сцена“, споделя тя.

Какво обичат да четат младите и къде откриват вдъхновението?

Самата Весела започва да пише за любов. Питам я обаче за какво пишат връстниците ѝ. Убедена съм в отговора: за любовта. Тя ме опровергава. Казва ми, че любовта съвсем не е единствена тема. От опита си разбира, че сегашното поколение се интересува и от социални проблеми, политика, красотата към родината, семейството и любовта към близките. Всичко това среща в произведенията на участниците на #ПрочетиМи.

„Поезията напоследък нашумя много. Много допринасят и социалните мрежи. Има хора, които просто изливат душата си, но и такива, които търсят внимание. Сякаш тези, които пишат от сърцето и душата си, стоят повече време скрити. Нужно им е повече побутване.“

По думите ѝ много са тези, които просто искат да бъдат известни. Правят го с утвърдени вече теми и истории, в които всеки се припознава, като просто променят начина, по който се изразяват . Тогава хора си мислят, че се припознават, но няма как да не го направиш.

Питам Весела кои според нея са любимите автори на младите. Тя е категорична, че момчетата се припознават до голяма степен в Никола Вапцаров. Сред любимците им е и Пенчо Славейков. От съвременните автори абсолютните кумирии на младото поколение са „не толкова любимите на критиците“, по думите ѝ, Димитър Калбуров, Августин Августинов, Константин Трендафилов. „Без значение кой какво казва, тези хора накараха младите да си купят книги“, изтъква Весела. „Интересно за хората е и да четат поезия, написана под псевдоним, зад който лицето е скрито.“

Кой застава зад каузата й?

#ПрочетиМи стартира с пет събития в Бургас, като след това прави фурор в София, където в литературния клуб „Перото“ не остават свободни места, а посетителите дори стоят прави, за да чуят поезията. Организацията на събитието отнема два месеца.

Зад #ПрочетиМи вече застават и много популярни имена от българската литература. Сред тях са Маргарита Петкова, Яна Вълчева, критикът Светлозар Желев, Петър Чухов, Симеон Аспарухов.

„Журито цени или поезия, която е написана изключително директно и те грабва от самото начало, или много обран текст, който те кара да се замислиш. Вторите обикновено са по-трудни за публиката, защото е нужно време.“

Факт е, че има големи таланти, а специалистите обикновено са обнадеждени. Всеки път журито е изненадано и дори търси контакт с участниците, за да им даде съвет или препоръка.

По пътя на поезията, Весела продължава да се стреми да я разпространява. Казва, че е важно да намери съмишленици, които да помогнат с организацията на събитието и в други български градове. Дотогава за нея остава важно едно – поезията да се предава от уста на уста, а младите да знаят, че всяко хубаво нещо започва с една малка крачка. А защо не и с един написан стих?