Алпинистът Боян Петров представя дебютната си книга "Първите седем"

Боян Петров, стъпил на 8 от най-високите върхове на планетата, представя днес дебютната си книга "Първите седем". В нея алпинистът, зоолог, еколог и спелеолог разказва в детайли за първите седем осемхилядника, които е покорил. Той пише за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на върховете, които са го формирали и като катерач, и като лидер.

Представянето на книгата е днес в големия салон на БАН (ул. "15 ноември" №1) от 18 до 20 ч., а домакините са Националният природонаучен музей при БАН, посолството на Ислямска република Пакистан и издателство "Вакон". Заедно с книгата ще бъде представена и съпътстваща фото-изложба „Природа и хора в планините на Пакистан“ във фоайето на БАН. Изложбата ще открие Н. Пр. А. С. Бабар Хашми, посланик на Ислямска република Пакистан в София.

Там читателите ще могат да купят книгата и след представянето ù от Боян да получат автограф от него.

Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към връх над 7000 метра.

Боян Петров вече е стъпвал на осем от най-високите върхове на планетата. Сред тях са най-трудният К2 (8611 м), най-сложният за разчитане Канчендзьонга (8586 м), най-смъртоносният Анапурна (8091 м) и най-тежкият и непредвидим Нанга Парбат (8126 м), който покори през 2016 г.

При всички свои експедиции Боян, който е изследовател-зоолог, успява да донесе зоологически и ботанически материал, който предоставя уникални възможности за изследване на живота при екстремни условия.

Ето какво пише Боян в предговора към книгата си:

Нужни ли са ни върхове в живота?

Върховете далеч не са само високи точки от релефната карта в кабинета по география. Не са и места за вманиачени туристи, влюбени трекери или амбициозни алпинисти. Върховете са преди всичко необятно поле за изява на човешкия дух и място да изпробваш уменията си за оцеляване в живота – пряко и преносно.

Мързеливите в душата си хора записват по едва няколко върха през цялото си съществуване. Когато се обърнат назад, представителите на тази категория трудно правят разлика между изтеклите години, повечето им житейски дела се сливат в аморфна маса, от която с голямо усилие може да се извлече нещо запомнящо се. Активните хора работят, тренират и изкачват върхове. По пътя си те преодоляват редица стъпала, падат и стават, преборват съмнения и терзания и колкото по-нагоре се изкачват, толкова по-силни и борбени стават. Увереността, че ще издържат трънливите изпитания, нараства пропорционално с тяхното преодоляване. Колкото по-често се провокираш и изправяш пред нови трудности, толкова по-мотивиращо става ежедневието, толкова повече ти се живее всеки ден.

За мнозина върхът е точка, от която единствено се слиза надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Спускам се само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици малки върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена. Почти не сънувам проекти, за които не съм пренесъл достатъчно от малките, но тежки блокчета в основата, не съм пролял необходимата кръв, не съм съзерцавал стотици изгреви и залези. Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия връх е отново посято.

Далеч съм от мисълта, че написаното в тази книга е изчерпателно и съответства на догмите в класическите учебници и ръководства по алпинизъм. Не съм професионален алпинист, а изследовател-зоолог, почерпил вдъхновение най-вече от собствените си несполуки и успехи. Описал съм своя път, подход и причините, поради които изкачвам върхове. Спрях се на числото седем, защото осемхилядниците са общо 14 и вече се намирам малко след средата на тази знаменита колекция, известна като „Хималайската корона“. От друга страна, първите седем години са един от най-важните периоди в нашия живот. Тогава се формират повечето качества, определящи същността и целите ни.

Можех да напиша още доста за организацията, храненето, тренировките и ежедневието по време на експедициите. Много от детайлите в подобни книги остават скрити и недоизказани. Но нарочно пропуснах някои моменти, повечето от които пораждат въпроси и тревоги. Ще ги опиша по-нататък, надявам се във „Вторите седем“, когато ще съм преживял още трудности и ще съм записал в актива си нови върхове. Искам да съм сигурен в съветите, които давам, за да не ми тежи на съвестта, ако някой се нарани.

И да не забравяме – животът по върховете е ужасно ветровит. Колкото по-високо стъпваш, толкова повече трябва да си отваряш очите и да удържаш неговите пориви. Тази книга няма да ви пренесе на върховете, тя просто ще ви даде насоки за подготовка и данни за планините, които евентуално ще поискате да изкачите. Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!