Ако светът беше от барабанисти, щеше да е едно по-добро място

Ако светът беше от барабанисти, щеше да е едно по-добро място.

Доказателството бе снощи в Зала 1 на НДК - японските перкусионисти Ямато. В продължение на два часа в София имаше място, на което хиляди почитатели на ударната музика не свалиха усмивките от лицата си.

Това е петият концерт на японските барабанисти в България. Снощният спектакъл бе част от турнето за 20-годишнината от създаването на групата.

Знаете вица: "Мамо, мамо, като порасна, искам да стана барабанист. - Скъпи, не може и двете". Ямато обаче успяха да предадат своята силна позитивна енергия на препълнената Зала 1 на Двореца на културата.

Ямато вероятно са едни от малкото артисти, успели да постигнат абсолютна тишина в огромната зала. Публиката затаяваше дъх и при най-тихото и нежно тремоло на барабанистите.

По време и след всяко от изпълненията човек можеше да се зачуди кое ще се счупи първо - палките, кожите на барабаните, ръцете на Ямато от блъскане или тези на публиката от ръкопляскане.

Въпреки невероятната мощ, която излъчваха барабанистите от сцената, личеше, че всичко, което свирят се прави с любов и чувство към ритъма, който караше цялата зала да изтръпне.

По време на спектакъла публиката също взимаше дейно участие с ръце, крака и викове, които допълнително уплътняваха постоянно променящия се ритъм.

Потърсихме и видео, което да ви покаже поне малка част от енергията и емоцията на Ямато, но такова не намерихме. Тяхното шоу трябва да се види, чуе и почувства с всяко едно сетиво. 

В края на шоуто разделянето между Ямато и публиката бе дълго, но беше в ритъм, както всичко в продължение на тези два часа. Дори антрактът!

Аригато!