„Ага“ е шедьовър

Въпреки че, филмът "Ага", който закри престижния фестивал "Берлинале" бе извън конкуренцията за Златна мечка, аз му я връчих без никакви скрупули.

Не си мислете, че го правя само, защото е български. Напротив, това е последното нещо, за което мислих по време на прожекцията.

Познато ли ви е чувството, когато усещате цялата енергия в тялото си концентрирана, гримасата си променлива, очите изцяло отворени и дланите неспокойни– не може да се опише, но е подобно чувството, когато гледате добър филм.

Гориш с филма, говориш му, самозабравяш се. Щастлива съм, че бях сред първите от широката публика, които гледаха премиерата на „Ага“ в Берлин. Излязох от залата трепереща и дълбоко разчувствана. Нищо друго от фестивала тази година не успя така дълбоко да ме докосне.

Филмът е като приказка, изградена върху хармония и тишина. Всяка минута от него е красива, многозначителна, а кадрите му внушават даже аромати. На мен лично ми замириса на риба по време на филма. Кинематографията е съвършена. Както Милко Лазаров сподели на пресконференцията днес, всичко по време на снимките са вършили с лекарска прецизност.

Естетиката - това е била основната движеща сила по време на заснемането. Слънцето е различно там, свети по-особено в безкрайната снежна тундра, а в небето има линии от самолети, разминаващи се, които сякаш само напомнят, че модерния свят съществува.

Красотата на „Ага“ е в битката на човека срещу природата, в семейната любов, в раздялата, в случайните детайли, които попадат под лупата на оператора и режисьора и в естествена игра на актьорите. Диалозите са пропити с безброй метафори и значения, страхотно написани и страхотно пресъздадени. Нищо не е в повече, нищо не дразни зрителя.

„Ага“ е най-силния филм за любовта, който съм гледала. В България всички ще имат удоволствието да го видят на София филм фест. След броени дни, на седми март, той открива фестивала в зала 1 на НДК.