15 страхотни албума на 2017 г., за които вероятно не сте чули

Американското списание Rolling Stone представи класация на 15-те албума, които са останали встрани от медиите, но заслужават вниманието на ценителите на качествената музика.

Тези албуми - на по-малко известни, но не по-малко достойни артисти, може да не са присъствали в плейлистите ви за 2017 г., но редакторите на Rolling Stone смятат, че поне един може да бъде включен в графата "Любими".

A Place Both Wonderful and Strange, "What I Speak I Create"

Шест песни, разгърнати изцяло в стила на старата дарк уейв школа и украсени с нови технологии. A Place Both Wonderful and Strange се завръщат към традицията на 4AD-албумите, ембийънт и дръм енд бейз, примесени със звука от електрическа китара. Най-добрите парчета според музикалния редактор на Rolling Stone Ариел Кастило, са с участието на вокалистката Окти.

Kostas Bezos and the White Birds, "Kostas Bezos and the White Birds"

Хавайската метална китара и укулелето (ukuleles) придобили популярност за пръв път в гръцката музика през 20-те години на миналия век и никой не ги е използвал по-добре от композитора, журналиста и карикатуриста Костас Безос (Kostas Bezos). Роден през 1905 г., Безос работи активно до смъртта си през 1943 г., след като заболява от туберкулоза. С групата си "Бели птици" той комбинира хавайски акустични инструменти с гръцки фолклорни песни. Но експериментът не свършва с това - текстовете на песните му представляват политическа сатира. 

Stef Chura, "Messes"

Дебютният албум от инди рок изпълнителката от Детройт звучи свежо с класическата комбинация от електрическа китара и женски вокал. В първата песен от тавата "Slow Motion" гласът на Chura "кръжи" около китарните акорди в стил Кърт Кобейн. Десет парчета по-късно - в "Speeding Ticket", тя сякаш е по-изтощена, но не по-малко убедителна. Двете песни показват усещанията на Чура за разбитите мечти, пише редакторът Саймън Возик-Левинсън. Албумът е издаден през януари от местен гаражен лейбъл Urinal Cake Records, през февруари 2018 г. предстои да бъде преиздаден от по-голямата компания Saddle Creek. 

Casey Dienel, "Imitation of a Woman to Love"

Кейси Диенъл, известна още и като White Hinterland, поема по пътя на безапелационния феминизъм, примесен с горчив хумор. Албумът е определен от музикалните редактори на Rolling Stone като "зашеметяващ". В него впечатление правят парчетата "High Times", на което е лепнат етикетът "мини опера", "Complicated Silhouette" - "безмилостно отхвърляне на културата "представителна извадка" и "параноичната поп фантазия" "Thrasher." 

France, "Occitanie"

49-минутното изпълнение на живо на френското дрон-рок трио звучи като джемсешън между Velvet Underground и ранния Pink Floyd. Дрон-рокът е сравнително ново течение в музиката, при което се поставя акцент върху продължителните или постоянно повтарящи се тонове. Живото изпълнение започва със смазващ петминутен метален звук, следва отговор от електрическа "латерна". Прокрадват се обертонове, а краят е белязан с писък, като всичко това наподобява излитащ самолет. Звукът е топъл, минималистичен и хипнотизиращ - и всичко това звучи оглушаващо силно. 

I Am the Polish Army, "My Old Man"

"You Do not Know" - първата песен от дебютния албум на триото от Бруклин с вокалистката, китарист и композитор Ема ДеКорси - звучи в стил гръндж. И тук личи влиянието на Нирвана и Кърт Кобейн. Следва парчето "David Bowie", което звучи като изповед, повлияна от последните записи на Боуи. Някои критици определят албума на I Am the Polish Army като един от най-добрите рок албуми за годината. 

Nicholas Jamerson, "NJ"

Соловият дебют на половинката от дуото Sundy Best Никълъс Джемерсън е смесица от кънтри, фолк, рок и блус. Албумът е записан изцяло на живо в родния град на Джемерсън - Престънсбърг, Кентъки и се явява визитка на този "блуграс" щат: доминираната от хроматична хармоника "Riverbank" се лее носталгично и лежерно, а в "Let It Go for a While" се говори за това, че няма друго по-важно място на света от родното. "Veteran's Day" разказва истинската история на дядото на Джемерсън. 

Spoek Mathambo, "Mzansi Beat Code"

Споек Матамбо е южноафрикански изпълнител, продуцент, текстописец и рапър, който придоби популярност с фюжън стила си. Водещото парче "Want Ur Love" от последния му албум е определено от редакторите на Rolling Stone като едно от постиженията в поп музиката за 2017 г. Това е петият студиен албум на Матамбо, в който преобладава "градското техно" и почерка на продуцентите DJ Spoko и DJ Mujava, аржентинските рапъри от Fantasma и мексиканецът Ceci Bastida.

Chris Pitsiokos Unit, "Before the Heat Death"

Независимо дали е в ръцете на Чарли Паркър, Орнит Коулман или Джон Зорн, алт саксофонът отдавна е инструмент, който е водещ в авангардния джаз. Влиянието на тримата гиганти се усеща чувствително в последния студиен албум на младия саксофонист Крис Пициокос. Той е записан в Ню Йорк и в него участват други имена в авангард джаза като Брандън Себарок, Тим Дал и Уейсъл Уолтър, съответно на китара, бас и барабани. Пиеси като "Fried" и "Death in the Afternoon" са в двете крайности - от хиперактивен свободен формат до превъзходна композиционна точност, докато "Quantized" и "Wet Brain" са елегантни парчета, смесица между фънк и пънк. 

Ratboys, "GN"

Тази банда от Чикаго самоопределя саунда си като "пост кънтри" с привкус на пънк. Песните на Джули Стейнър (Julie Steiner) са разтоварващи и изпълнени със забавни образи. В "Elvis in the Freezer" брас секция и китари си взимат последно сбогом с починал домашен любимец, а "Crying About the Planets" е за арктически изследовател, оцеляващ на ръба на човешките възможности. Някои от песните в албума са в духа на добрия стар рок от '90-те.

Saicobab, "Sab Se Purani Bab"

Арт пънк, миксиран с нойз рок и джаз, арабска и индийска традиционна музика и психиделик - така критиците определят албума на японския квартет от 2017 г. Игрив и хипнотизиращ - това са двете думи, с които Rolling Stone описва албума. 

Cécile McLorin Salvant, "Dreams and Daggers"

Салвант е считана за една от най-добрите джаз певици за поколението си. Двойното LP е микс от записи на живо, направени през 2016 г. с музикалното трио на певицата, и студийни записи, в които са включени и струнни инструменти. 

Sneaks, "It's a Myth"

Известна с прозвището Sneaks Ева Муулчан "украсява" песните си с бас и синтезатори. Продуцент на албума е Мери Тимони (Helium, Ex Hex) и в него са претворени композиции, които се състезават в "стил свободно ориентиране", както се изразява S. Е. от Rolling Stone. 

Tyminski, "Southern Gothic"

Соло албумът на китариста Дан Тимински е смесица от традиционна акустична инструментална музика с електронни барабани. Титулното парче "Southern Gothic" е смесица от кънтри и блус рифове с бийтбокс. Текстовете на Тимински са социално ангажирани и свързани с лични преживявания и отношения. 

Billy Woods, "Known Unknowns"

Рапърът Woods за първи път излиза пред по-широка публика. Текстовете му са свързани традиционно с живота в крайните квартали, ченгета под прикритие и верни фенове, които знаят "всяка рима".