Изминаха 50 години от една от най-трагичните истории в Тура

На 13 юли се навършиха 50 години от една от най-трагичните истории в колоезденето и Тур дьо Франс. На този ден буквално върху колелото умира британската звезда в този спорт Том Симпсън, чиято съдба след това е разказвана в книги и продължава да е обект на куп публикации.

Юли 1967 година във Франция е бил необичайно горещ. Температурата се е задържала с часове над 40, а на легендарния Мон Венту (1911 метра) е достигала дори и 50. Адската жега и изтощението от изминатите вече 12 етапа се отразяват на състезателите. Три километра преди финала един от тях - Том Симпсън, пада на асфалта. Опитват се да му помогнат, но единствените му думи са "Качете ме на колелото". Качват го, той изминава 200 метра и отново пада, този път завинаги. Опитите да бъде върнат към живот, макар и навременни, се оказват неуспешни. Оказват му първа помощ, след това е транспортиран с хеликоптер в болница, където констатират смъртта му.

Резултатите от анализа на кръвта му са шокиращи. В нея има следи от алкохол и амфетамини, масово използвани като допинг. Според мнозина Симпсън категорично е можело да се постави сред най-великите британски колоездачи, ако не и най-великия, ако не беше тази смърт от употреба на допинг. Едва 18-годишен той печели медал от олимпийските игри в Мелбърн, става прочут специалист в еднодневните гонки, световен шампион и става първият колоездач, избран за спортист на годината на Острова. Няма да е справедливо да се каже, че тези успехи са резултат на допинга.

Симпсън е против забранените препарати, но мечтата му да спечели Тура го кара да жертва убежденията си. В тази епоха колоездачите са експериментирали върху с всякакви методи. Приемали са амфетамини като летците от втората световна война, пушели са по време на езда, тъй като тогава погрешно се е ширело убеждението, че никотинът повишава издръжливостта.

Най-куриозното е, че са изпивали всичкия алкохол в минибаровете на хотелите и консумирали от крайпътните заведение, след което организационният комитет е бил принуден да плаща огромни сметки. Решимостта на Симпсън да спечели се проявява две години по-рано. Тогава той контузва ръката си при падане и продължава да кара. Спират го едва със заплахата, че развива гангрена и е заплашен от ампутация! В деня на фаталния 13 юли лекарят на отбора му забелязва, че е изтощен и го съветва да не стартира.

"Няма начин. 13 е щастливото ми число. Дъщеря ми и жена ми са родени на тази дата, днес е 13-и и етапът е 13-и", казал колоездачът, който се подготвил за свирепото изкачване с три опаковки амфетамини в джоба. Той ги употребил още по средата на етапа. Според едни свидетели той пил коняк направо от бутилката, а други говорят за вино и бира. Каквото и да е било коктейлът от изкачване, горещина, алкохол и амфетамини така натоварили сърцето на Симпсън, че той не издържал и починал от сърдечна недостатъчност.

Със смърта си си той обаче спасява хиляди други, тъй като шокът е толкова голям, че в международния олимпийски комитет осъзнават заплахата от употребата на допинг и повеждат борба с нея. Създава се специална медицинска комисия, списък на забранените препарати и методика за откриването им. На Мон Венту има поставен паметник на колоездача, който да служи за предупреждение на новите поколения. Каменният монумент служи също като място за поклонение, а от години участниците в Тура, особено британските, му отдават почит при преминаването край него. Сър Брадли Уигинс дори е спирал за снимка край паметника.

Миналата година етапът до Мон Венту беше съкратен с 6 км заради силен вятър, а пък в тази изобщо не беше включен в маршрута.