'Символите на Япония': Новата книга на Братислав Иванов, удостоен с Ордена на Изгряващото слънце

Новата книга на Братислав Иванов е посветена на японските символи. В книгата символите се разглеждат като елементи на културния код, които препращат към някакво начало, актуализират преломни моменти от историята на национални, етнически и религиозни общности, напомнят за опит, придобит от предишни поколения.

Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език.

Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. Братислав Иванов чете лекции по Tеоретична граматика на японския език в Софийския университет и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Към момента е директор на Българо-японския образователен и културен център към 18 СОУ „Уилям Гладстон“ в София.

През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.

Откъс:

Японският шаран (鯉 кои) е символ на сила, упоритост и мъжество. Според един древен китайски мит речните шарани плуват срещу течението, като преодоляват праговете и се стремят да стигнат до изворите, където се превръщат в дракони. От Китай този мит преминава в Япония и е често срещан мотив в живописта.
Японска легенда пък разказва, че в древността, когато императрица Джингу предприема поход срещу Корея, един шаран ѝ показвал пътя през пролива.

На 5 май се празнува денят на момчетата, известен и като танго но секку. Някога това е бил празник за началото на селскостопанските работи, като на този ден се отправяли молитви за мъжка сила и благополучие на рода. Празникът се свързва със зодиакалния знак Кон.

Традиционната украса за празника включва хвърчила във формата на шарани, окачени на дълги прътове, известни като коинобори, и кукли във военни доспехи мусашинингьо.

Типични празнични ястия са чимаки (оризови кюфтета в бамбукови листа) и кашивамочи (оризови сладкиши в дъбови листа). Дъбовите листа, които не падат от дървото, докато се появят нови, символизират връзката между поколенията.
В някои райони съществува и обичай за къпане в гореща вода с листа от перуники. Смята се, че тези листа не само имат лечебни свойства, но могат да прогонват и злото.

Жаба

Японците възприемат квакането на различните видове жаби (蛙 каеру) като знаци за наближаване на пролетта, за задаване на дъжд и т.н. За жабата, която се появява в „Коджики“ – хикигаеру, – съществува възниквало по-късно поверие, че тя може да погълне луната и така да предизвика лунно затъмнение.
Почита се като дух пазител на земята.
Жабата се среща често както в класическата вака (петстишията танка), така и в хайку поезията.
Следващото хайку е на Кобаяши Исса – големия приятел на всички слаби и страдащи:

Не се предавай,
малко жабче.
Исса е с теб.
Исса

Змия

Заради това, че сменя кожата си, в древността вярвали, че змията (蛇 хеби) притежава вечен живот. Змията е символ на шестия зодиакален знак, като в този случай се записва с йероглифа 巳, който се чете mi.
Смята се за божество пазител на оризовите поля, където се появява през пролетта, а през есента се оттегля за зимен сън в планините, където пък се почита като планинско божество.

В по-ново време по различни причини змията не е толкова почитана като божество. Още в сборника „Конджяку моногатари“, включващ различни притчи и легенди от Индия, Китай и Япония, има разкази за това, че змиите изнасилват жени. За първи път сборникът се появява през ХІІ в., но по-късно многократно е допълван. Препис на сборника е намерен едва през ХVІІІ в.
Следващото хайку е на Масаока Шики:

Змията избяга,
стихна планината.
Лилии цъфтят.

Шики