Обявилата война на банките адв. Волева: В системата работят "калинки"

Поведението на банките стана нетърпимо - това твърдение от няколко месеца защитава адвокат Веска Волева, която от години води дела срещу банки, които са проявили нелоялна практика срещу клиентите си. Изявленията на адвокатката станаха причина Асоциацията на банките в България да поиска от адвокатската колегия дисциплинарно производство срещу Волева за това, че опетнява престижа им. Волева обаче твърди, че в изказванията си се позовава на реални съдебни решения срещу банките. Има ли банково лоби, което диктува правилата и как пострадалите от банки да търсят правата си - за отговор на тези въпроси потърсихме адвокат Волева.

Адв. Волева, притеснява ли Ви жалбата на Асоциацията на банките в България срещу Вас?

В тази жалба няма един текст, който да се позовава на дисциплинарни нарушения от моя страна и да е  свързан със Закона за адвокатурата. Законът ме задължава да си защитавам клиентите, да бъда етична към тях и т.н. Той не ме задължава да пазя авторитета на един или друг. Аз работя така, както ми повелява законът. Тоест, защитавам си клиентите чрез съда с водене на дела. След като съдът се е произнесъл, означава ли, че това трябва да се пази в тайна? Както например в дълбока тайна се пазят решенията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) – десет решения говорят за нелоялната практика на банките. Не знам какъв е механизмът и защо решенията на комисията се пазят и се крият – ние изключително трудно се добрахме до тях.

Не са ли това въпросите, които вълнуват обществото? Като го има в съда, защо да не излезе? Аз говоря за случаи, в които съдът вече се е произнесъл и съдът е казал: "Тази клауза е неравноправна, ти си взел незаконно пари. Надвзел си повече, защото законът ти дава право колкото решиш, толкова да му вземеш". Това следва ли да се пази в тайна? Аз кого клеветя, като се позовавам на съдебни решения?

Колко дела имате срещу банки?

Много. Започнаха и много колеги да водят такива дела. Има решения на други съдилища в провинцията. Всички са в един и същи дух – банките си позволяват повече, отколкото им е позволено.

От прецеденти ли се притесняват банките и за това ли са жалбите срещу вас?

До такава степен банките успиват общественото мнение, както и с интервюта по медиите, в които обвиняват за всичко потребителя. Потребителят по дефиниция не знае, но също по дефиниция банките трябва да са етични към клиентите, които им осигуряват парите. А те не са. Откъде накъде тази материя ще се прехвърли върху един обикновен човек, който си няма и понятие от всички термини, с които го заливат?

Хиляди пъти съм повтаряла, че в банковата система работят „калинки“. Левон Хампарцумян е инженер. Той говори, че аз не съм си защитавала професионално клиентите. Инженер, който е банкер, не може да ми каже как да си защитавам клиентите. Директорката на „Пощенска банка“ Петя Димитрова обяснява в свое интервю, че е завършила всички видове висши учебни заведения – как става това, кога е успяла? В едно от интервютата си казва: „Ние трябва да ограмотим българите“. Защо да се ограмотяват? Клиентът е примерно миньор, за какво да се ограмотява той в банково дело? Ти си банкер и ще носиш риска. Само че те не желаят да го носят, искат другите да носят риска. Да им осигуряват печалба, каквато те са си преценили и да получават по 200 хил. лв. заплата, но от едно място. Хората не са длъжни да знаят. Те не са специалистите. Специалистите са в банките и те трябва да предвидят риска, проблемите, да се планира печалбата.

Банката има юридически задължения. Да се направи равноправен договор, който да е разбираем за ответната страна.

Заплатите в банковия сектор не са публични..?

Защо ги е страх от дебат? Нека да кажат какви са заплатите им с документи. Всички, които са в ръководствата на банките, работят и в странични фирми. Това е предпоставка за злоупотреби. Може да крият доходи, банката няма право да изкупува имоти – това го правят други фирми, в управлението на които често членуват хора от банката. Те могат да направят това, което банката не може да направи.

В свои изказвания заявявате, че се чувствате заплашена...

Чувствам се заплашена, да.

Съществува ли банково лоби?

Разбира се. Защо смятате, че куп на решения на КЗП срещу банките за нелоялна търговска практика, не се дава гласност? Всички проблеми с банките идват от чл. 417 от ГПК, в който в прав текст се казва: „Ще ти взема парите сега и веднага“. Този текст беше пратен в Конституционния съд, но не беше свален. Решението на съда е изключително ниска топка – то е на ниво първоинстанционен съд. КС няма никакво друго задължение, освен да следи нарушаването на Конституцията и нищо друго. А в тълкувателното си решение съдът прави исторически анализ например.

Защо чак сега се поведе тази вълна от дела срещу банките?

Наглостта на банките стана нетърпима. Хората си оставиха имотите и заминаха в чужбина. Хората се оплитат в правни термини и мислят, че са им приготвили въжето. Каквото и да направят банките, клиентът никога не е прав и той плаща това, което му се иска. Накрая се отказва от жилището си. Кредитополучателите бяха натоварени с невъзможни изисквания, те не могат да плащат, започна продажбата на имотите им.

Само в съдебната зала ли може да се реши този проблем?

Политически може да стане, като се промени законът и по-конкретно този член 417 от ГПК. Трябва да се върне състезателното начало в съдебния процес, при който банките си търсят дължимите суми. В този процес банките трябва да докажат, че ответната страна наистина е техен длъжник и недобросъвестен клиент. Сега законът поставя това по подразбиране.