Детелин Баялцалиев пред Efirbet: От Лудогорец може да недоволстват, но трите червени картона бяха заслужени

Бившият съдия и шеф на съдийската комисия към БФС, Детелин Баялцалиев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Той изрази своето мнение за изпъстрения с картони и спортни ситуации мач между Лудогорец и Динамо Загреб от пресявките на Шампионската лига. Според бившия рефер френският съдия Беноа Бастиен е имал основания за всяко изгонване на играч на „орлите“, въпреки че е допуснал и някои неточности в ущърб на българския шампион.

Според Баялцалиев размитите критерии и ниското ниво на българското съдийство пряко удря по родните тимове, когато те излязат да играят в Европа. Специалистът смята, че ВАР продължава да не се ползва по най-добрия начин у нас, както и че назначението на Виктор Кашай начело на СК не дава кой знае какви резултати към момента.

Здравейте, господин Баялцалиев! Мачът на Лудогорец срещу Динамо Загреб предизвика доста коментари, най-вече по отношение на съдийството. Видяхте ли някакви съдийски „тесли“ от французина Беноа Бастиен?

Аз не ползвам думата „тесла“, по принцип. Видях дискусионни решения на съдията, но повечето от тях бяха резонни и не може да се спори прекалено много за тях. Видях обаче и някои неотсъдени нарушения в полза на Лудогорец. Най-фрапиращо беше едно нарушение срещу Спас Делев, за което дори не се даде фаул, камо ли картон. При този развой на мача мисля, че тази грешка беше фрапираща.

По отношение на вторите жълти картони мога да кажа, че играчите трябва да имат предвид, че вече са били предупредени. Във всеки един от случаите имаше основания за втори жълт. Друг въпрос е, че българските играчи са с малко изкривени представи за това кога се показва втори жълт картон. У нас почти никога не се случва това. Говорим, че вторият жълт трябва да е явен, но критерият у нас е размит. Втори жълт се показва не само, когато си откъснал главата на съперника.

Как да си обясним това нарушение на Доминик Янков? Това е неспортсменско действие, той нямаше шанс да стигне до топката. При размаханите ръце е същото. Не казвам, че това важи само за Лудогорец обаче. Всички български отбори имат този проблем, тъй като у нас не се вземат последователни решения за втори жълт картон.

Тоест критериите у нас са размити в това отношение?

Дори не бих казал, че са размити. Просто съдиите ги е страх да показват втори жълт картон. Това се случва на Лудогорец за втори път, не е прецедент. Футболистите живеят с грешни представи, очевидно. Дузпата и червеният картон в края отново бяха показателни за това. Ние може да плачем, че са ни изгонили трима човека, но това не е на гола поляна – има основания. Може да се спори за първата дузпа, но съдиите са там, за да решават тези ситуации.

Изминаха вече няколко кръга у нас. Какви са Ви впечатленията от съдийските изяви до момента, тъй като отново имаше доста дискусионни ситуации?

Моето мнение за съдийството у нас не е позитивно. Откакто беше въведен ВАР, съдиите ги е страх да вземат решения. Пошегувах се, че те гледат мача по телевизора заедно с нас, защото повечето важни решения се вземат по този начин. А понякога дори и след като гледат монитора, те пак не вземат правилното решение. Това е равносилно на две груби грешки.

Съдиите по принцип не би трябвало да могат да се осланят на ВАР, тъй като всяка корекция от страна на системата сваля оценката на съдията. Слабото съдийство се дължи на неадекватния подбор и лошата подготовка.

Връзкарството в съдийството е голям проблем, а освен това липсва вливане на свежа кръв. Не се вижда как ще се подобри ситуацията. Някои ги направиха международни рефери, а те пак не се движат добре на терена.

Обучението преди беше поставено на пиедестал. Сега нещата са безкрайно опорочени и си личи на терена. Покрай коронавируса се намери и оправдание да се правят само онлайн срещи със съдиите. Гледал съм част от тях, макар и инкогнито, тъй като съм персона нон грата за БФС. В някои случаи се показват грешките на съдиите, но няма обучителен елемент и дискусия. Развитието на съдийството е свързано с полемика и изказване на мнения.
Затова критериите се размиха. Едни дават дузпи за едно, друго не дават. Ако махнем Кабаков, Станислав Тодоров, Иван Стоянов и още 1-2-ма, няма кой да свири завързаните мачове. Няма да споменавам имена, че са много обидчиви, но като им се дадат на другите големи мачове и резултатът е катастрофален. Това са съдии, които не се подкрепят по спортни причини, а по съвсем други линии. Това се пренася върху качеството на футбола и поведението на футболистите. Когато се излезе в чужбина се случва като при Лудогорец вчера. Мач, в който тимът имаше шансове за продължаване, но в който всичко замина заради тези евтини картони.

Миналата година казахте, че съдиите у нас все още не бяха разбрали тънкостите на системата. Виждате ли някакво подобрение сега?

Проблемът при използване на ВАР у нас е, че съдиите още не са наясно с критериите за намеса на ВАР. Гледайте един мач в друга страна и ще видите колко рядко се намесва тази система. В България не е така и се получава размиване. Да не говорим, че елементарни ситуации се гледат по 3-4 минути. Говорим за очевидни засада, например.

На какво се дължи тази мудност по отношение на съдийските отсъждания с ВАР?

Дължи се на несигурност. Има и друг въпрос – нашият ВАР е най-евтиният, съответно с най-малко камери. При нас на стадионите те са 6, а понякога дори 4, докато в западните страни говорим за 28 камери. Колосална разлика. Така се усложняват нещата, тъй като при наличието на повече камери може да гледаш ситуацията от максимално много ъгли. Виждаме в другите страни как се излавя перфектен ъгъл. Говорим за полуавтоматичната система за засадите, но това как ще се случи? Знаете ли колко сложна и скъпа е тази технология?

Това е друга причина за забавянето. Така не може да се види добре ситуацията. Когато ВАР не може да види ясно дадена ситуация, то се приема решението на съдията на терен за вярно. Така се започват полемики – защото всеки ще види различно в тези случаи. Да не говорим, че в притеснението да не се допусне грешка, съдиите гледат елементарни ситуации по много пъти, за да се презастраховат.

Преди няколко месеца настъпи интересна рокада в Съдийската комисия при БФС. Назначен беше Виктор Кашай. Как оценявате този ход?

По отношение на това, което виждам на терена, не виждам положителна промяна. Не го казвам със злоба, а просто констатирам. За да има подобрение, трябва първо да селектираме най-добрите, а не тези, които са удобни на БФС, на даден клуб или по партийна линия. За съжаление тези неща ги знам със сигурност.

На второ място, говорим за обучение от най-ранна възраст. Става дума за интерактивна подготовка. Както казах, гледал съм някои от онлайн срещите, които провеждат. Трябва да се отбележи, за жалост, че английският на Кашай не е на необходимото ниво, за да може той да влезе в ролята на преподавател. Той има много добра кариера, но когато някой обучава, то трябва да има малко по-високо ниво на езика, в сравнение с обучаващите се. Нишката съвсем се къса, когато и хората отсреща не владеят английски особено добре.

Необходима е работа на малки групи, а не на такива от по 100 човека, където прекият контакт е сведен до минимум. Само така ще се чуят дискусии и ще има реално разбиране за проблемите. Преди правихме подобни семинари с мои колеги, на които канехме изключително високо ниво съдии. В това число Дейвид Тейлър, който наскоро беше ректор в Малта. У нас никой вече не идва. Едно време идваха у нас хора като Кирос Васарас, Йон Ларсен и други. Това е каймакът на европейското съдийство. Те нямаха по 5 минути почивка, бяха абсолютно работохолици. Добре е, че се взе Кашай, но резултатите изобщо не са това, което трябва да бъдат.

Имаше ли елемент на ПР ход зад това назначение, според Вас?

Да, вероятно е така, тъй като върху председателите на съдийската комисия винаги има голямо напрежение, освен ако не са напълно послушни. Тогава нищо не се решава от тях. Каквото му кажат, това прави. Явно, че така е по-удобно. Не съм защитник на този начин на управление, най-вече поради много неща, които знам за съдийството.

Има голяма доза ПР зад това назначение. През години БФС имаше възможност и намерение да назначи чужденци за ръководителите на съдиите. Марк Бата работеше много добре, въпреки че не знам дали някой му е давал възможност да взема важните решения. В края на работната година съдийските ранглисти бяха направени без негово участие и оттам дойде разривът.

Преди това имаше разговори и уговорки за назначаването на Хю Далас, който и преди 6 години, и сега, беше втори в ранглистата на съдиите в Европа. В последния момент обаче беше излъган. Същото се случи и с Кирос Васарас.

Васарас е шеф на съдиите от 5 години в Румъния и в момента има двама румънски съдии в елитния списък на УЕФА. Единият ще ходи на Световното сега, а другият за съжаление има някакви здравословни проблеми и ще пропусне. Това показва работата със съдиите. Тези възможности бяха пропуснати от родните ръководители. Винаги в съдийството у нас обаче задкулисието е било водещо и това пречи.

И за финал, господин Баялцалиев – какво си пожелавате до края на 2022-а година?

Искам да видя президент на футболния съюз, който да не се бърка в назначенията на съдиите. Да не се казва кой ще е международен съдия и кой не. Това съм го виждал със собствените си очи. Преди години имаше случай, в който Антон Генов трябваше да свири Вихрен и Левски. Някой беше видял Генов да тренира със син анцуг и веднага беше получено обаждане от най-високото ниво да се събере съдийската комисия. Казаха ми да го сменя, а аз отвърнах, че той е топ съдията ми и няма причина да не е готов за изсвири този мач. Не виждах причина. Нали все анцугът му ще е в някакъв цвят, няма да тренира гол!

Това искам да видя – президент, който ще създаде условия за развитието на съдийството у нас, включително за обучение, за набавяне на помагала, помощни средства и т.н. Само така ще се тръгне нагоре.