Славчо Велков: Нека никога да не забравяме подвига на Вела Пеева

Нека никога да не забравяме подвига на Вела Пеева и с гордост да тачим името на града ни!.

Това послание отправи водачът на листата на коалиция „БСП за България” в Пазарджик Славчо Велков, след като поднесе цветя на паметника на Вела Пеева във Велинград по повод 95 години от рождението й.

Заедно с него, венци и цветя поднесоха и общинската администрация и жители на града. 

Вела Пеева е партизанка в отряд "Антон Иванов". В края на 1943 г. тя е сред основателите на четата „Братя Кръстини“. През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани - Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов (Никита) - тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят група от други 4 партизани (Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Георги Шулев), които от доста време са в Каменския балкан и да ги приберат в четата. На 26 март привечер групата се разделя - Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората за среща с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни, поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината за повече от месец. Изкарва сама 37 дни - ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. Обкръжават Вела Пеева и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя на командира на жандармеристите и след това е изложена публично.