Факторът „Хеър – Ниймайер” в евровота

Как се разпределят мандатите?

Мандатите за независимите кандидати за членове на Европейския парламент от България се разпределят съобразно националната избирателна квота, а мандатите за листите на партиите и коалициите от партии се разпределят по метода на най-големия остатък - метода на Хеър - Ниймайер на национално ниво.

По метода на Хеър – Ниймайер от общия брой мандати се изваждат броят на мандатите на избраните независими кандидати. Право на участие в разпределението на тези мандати имат партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота. Сумата от действителните гласове на партиите и коалициите от партии се дели на броя на мандатите. Оставащите мандати се разпределят между партиите и коалициите от партии строго по реда на намаляване на дробната част (остатъците).

Най-малко 155 000 гласа за един евродепутат

5,882 % – това е делът гласове, необходими, за да се премине бариерата. Това е сравнително висока бариера. На изборите за Европейски парламент очаквам участие от между 2,7 и 2,8 милиона явили се пред урните избиратели, въпреки че това е много ранна прогноза. Следователно броят гласове за излъчване на един евродепутат вероятно ще е малко над 155 000 гласа, коментира пред OFFNews.bg политологът Димитър Димитров.

Квотата, с която се разпределят мандатите, ще е 130-135 000 гласа. Тази квота е по-малка от бариерата, тъй като бариерата се изчислява от всички подадени действителни гласове, а квотата, с която се разпределят мандатите, е производна от гласовете, които са подадени за партии, преминали бариерата, обясни Димитров.

За да поясним вече споменатите примерни числа, трябва да уточним, че те са следствие от вероятни поне 300- 350 000 гласа подадени за листи, които няма да преминат бариерата. Колкото повече са точно тези гласове, толкова по-вероятно е мандатите за големите партии да бъдат повече. За онагледяване винаги съм използвал пример с аквариум, в който плуват три големи, три средни и множество малки риби. Когато се намножат малките, се получава недостиг от кислород, от който загиват средните. Големите са по-издръжливи и не само оцеляват, но и в края на „стрес теста” остават единствените в аквариума, каза Димитър Димитров.

Прогнозите

Рано е за прогнози, но от днешна гледна точка може да очакваме по 600 – 700 хиляди гласа за двете основни партии с преднина за ГЕРБ от примерно 100 – 120 хиляди гласа.

Между 300 и 400 хиляди гласа се очаква да има ДПС. По-малките играчи би следвало да са между 100 и 200 хиляди гласа, коментира пред OFFNews.bg председателят на Съвета на директорите на „Галъп интернешънъл” Първан Симеонов.

Той уточни, че „подобни числа не произтичат само от изследванията на общественото мнение – изследванията показват декларативни нагласи и числата от тях не бива автоматично да се преизчисляват в гласове. Прогнозата почива на експертна оценка, на политологичен анализ, на предишен опит за потенциала на съответните партии и т.н.“

Това означава, че първите 14 места изглеждат заети за трите основни партии: например, ГЕРБ – 6, БСП – 5, ДПС – 3. ББЦ, Реформаторите и АБВ трябва да са радостни и при едно получено място (не е изключено и от преразпредемения някой от малките да получи две). В зависимост от кампанията, към места могат да посегнат и „Атака” и НФСБ. Но – пак да кажем – това е сметка „на коляно” по никое време. Рано е още, каза Симеонов.

Да речем, че ще гласуват около 2,6 млн души. Това прави бариерата над 150 хил. гласа. Цената на един мандат обаче ще зависи от това колко партии са минали този естествен праг, т.е. какъв масив от гласове участват в разпределението (а не са останали под бариерата). Този масив трябва да се раздели на 17 и се получава цената на един мандат. Ако повече партии минат бариерата, по-голяма ще е и цената. Когато полученото число се нанесе върху масивите, които има всяка партия, участваща в разпределението, се получава и броят на разпределените между партиите мандати. И тук вече идва въпросът дали и колко ще остане за доразпределяне и кой какви остатъци ще има. Това е трудно да се предвиди прецизно. Всички места, останали вакантни, могат да отидат при всекиго, включитлно и при големите – в зависимост от броя на въпросните места и големините на остатъците, коментира политологът от "Галъп интернешънъл”.

Също с уговорката, че прогнозата е доста ранна, Димитър Димитров очаква 2 места за ДПС, 11 места (6 на 5) за ГЕРБ и БСП и “един мандат ще се получи от най-големия остатък, но към момента не може се прогнозира коя партия ще е с най-големия остатък”.

Димитров прогнозира по един мандат за РБ, ББЦ и АБВ, “от които поне един от тях е висящ - към момента моята оценка е, че това е мандатът за АБВ”.

Според Първан Симеонов, „Реформаторите имат предимството, че стъпват на твърда почва – „долу-горе знаят на какви гласове могат да разчитат – знаят електоралните ядра на съставните партии. Механичните суми обаче не винаги са възможни в политиката, а и дали това ще е достатъчно за минаване на бариерата?“

По-различно е при ББЦ и при АБВ – нови явления, нямаме предишен опит, за да сравним с него и да прогнозираме. Но като че ли сред по-малките най-сигурни изглеждат шансовете на ББЦ, коментира Симеонов.

Той добавя, че „не са изключени и екстремни варианти – например, накрая да се окаже, че влизат само трите основни (малко вероятен сценарий, но тогава нещата могат да заизглеждат и като 7/6/4 и май това е най-удобният вариант за управляващите, защото сумата на проправителствените сили ще е видимо по-голяма, без размиване); да се окаже, че „Атака” яхва успешно русофилска вълна и влиза (възможен, но не особено вероятен вариант); да се окаже, че ГЕРБ се качва на протестен, наказателен и т.н. вот и увеличава дистанцията (възможен), БСП да бие след неочаквнани неблагоприятни развития за ГЕРБ (по-малко вероятен) и др.“

2013 г. ни научи да не бързаме с прогнозите. Нищо не е сигурно. Единственото сигурно е, че накрая май всички ще се обяват за победители. И кашата ще продължи, отбелязва Първан Симеонов.

Преференцията

„Любопитно е как ще действа преференцията. Да вземем за пример Реформаторския блок – да речем, че той вземе около 150 хил. гласа (които въобще не са му вързани в кърпа). Тогава изискуемите 5% от тях са 7500, т.е. напълно постижими числа. Така че при РБ може да стане интересно състезание, което да нажежи страстите вътре в блока, но пък в същото време може да помогне по-пълно да се усвоят потенциалните гласове на партиите в блока – защото ще има стимули за различните електорати.

Така частично може да се преодолее евентуална непоносимост на единия електорат към другия и в крайна сметка преференциалното гласуване може да се окаже и неочакван шанс за реформаторите. Разбира се, значението на това обстоятелство не бива да се преувечава“, казва Първан Симеонов.

Капаните на евровота

Според политолога Димитър Димитров един от възможните капани на изборите за ЕП, е свързан с бюджетните пари за кампания:

Възможно е да се появят много периферни партии, които не участват по принцип с намерението да преминат националната квота, а да наложат някаква кауза или да усвоят т.нар медийни пакети - тъй като те ще имат право да изхарчат 40 000 лева бюджетни пари за рекламна кампания, посочи Димитров.

Значително са понижени останалите изисквания: броят на подписите, депозитите, регистрацията. При множество участници на вота се натрупват гласове, които вдигат нагоре бариерата. Става дума за участници, които нямат намерение да прекрачват бариерата – те просто номинално увеличават числото на действителните гласове и така създават пречка за онези партии, които се колебаят около 150 – 160 000 гласа. Партиите, които се чувстват сигурни, че ще прекрачат бариерата, са в по-комфортна ситуация, ако бариерата е по-висока, обясни Димитър Димитров.