АФИС: Темата "Турция" пренарежда гласове за вота

Броени часове преди извънредните парламентарни избори в неделя част от въпросите получават различни варианти за отговор. Преди всичко остава неясен отговорът на въпроса за победителя. С равни възможности да се класират на първо място са двете водещи партии БСП и ГЕРБ, сочат данните от проучване на АФИС.

БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели. Интригата ще се разреши от сравнително малка, но постоянно намаляваща група избиратели (към момента нейният дял възлиза на около 12%), които в анкетна среда декларират, че е възможно да вземат окончателното си решение в последния момент.

Пет са партиите и коалициите, които със сигурност ще присъстват в следващия парламент. Това са БСП, ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС и партията "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки. Още две коалиции обаче разполагат с шансове да преминат 4-процентовата бариера. Това са "Реформаторският блок - Глас народен" и "АБВ - "Движение 21". В списъка на "заподозрените" е и партия ДОСТ, за която регистрираме ниски стойности, но тази формация разполага със скрит вот, чийто обем ще научим в самия изборен ден. 

В последните дни на кампанията основният политически дебат силно се измести към геополитическия вектор и всички останали теми останаха на заден план. Темата „Турция“ се превърна в номер едно, което доведе до съществени електорални пренареждания в последния момент – процес, който се развива и в момента и навярно ще продължи до изборния ден и след това.

От една страна, горното обстоятелство дава предимство на коалицията на обединените патриоти, които по принцип стоят най-достоверно на този терен. Те твърдо затвърждават третото си място в общата класация и е слабо вероятно да отстъпят позицията на следващия ги ДПС. От друга страна обаче всичко това прелива допълнителни сили на двете водещи формации БСП и ГЕРБ, тъй като част от патриотично настроените избиратели не одобряват крайните проявления и по-радикалните послания.

Ефектът на „засмукване“ в полза на двете водещи партии, подсилен с традиционния комформистки вот в полза на предполагаемия победител, очаквано се засилва с наближаването на датата на изборите. Косвен резултат са щетите, които този ефект нанася върху по-малките партии, някои от които стартираха кампанията от по-високи позиции, а сега електоралната подкрепа за тях намалява. Ощетени от центростремителните тенденции са основно партия „Воля“ и коалициите „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“, но и всички останали участници. Вътрешната мобилизация при тях, освен че е по-ниска в сравнение с „големите“, се съчетава и с нарастващи колебания сред техните поддръжници, които в началото на кампанията декларираха по-твърда нагласа за подкрепа, отколкото сега.

Очакваната избирателна активност е по-висока в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 година. В номинално изражение е вероятно да достигне стойности от 3.7-3.75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в състезанието ще остане по-ниска – около 3.5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни следва да се приспаднат делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“ (2-3%), както и делът на недействителните гласове, чийто брой е неизвестен, но на парламентарни избори той традиционно варира между 150 и 200 хил. гласа. 

С други думи 4-процентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130-135 хил. гласа, което не е непостижима цел на две от формациите – „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“.

При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са напълно изравнени и която и от тях да спечели изборите, преднината й ще бъде несъществена. 

Прогнозата е изготвена въз основа на данни от проучване на общественото мнение, проведено от 18 март до 22 март 2017 г. с обхват 1005 анкетирани лица в цялата страна. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е независимо от външно финансиране и е извършено със собствени средства на Агенция АФИС.