Ролята на средновековна Рус в българската история (видео)

Днес, догато войната премахва последните следи от близост между Киев и Москва, две модерни нации, вкопчени в борба на живот и смърт, се опитват да запазят за себе си името и приемствеността от средновековна Рус. Медиевистът доц. Владислав Иванов от БАН проследява връзките между тази някогашна Рус с Първото и Второто българско царство в студиото на OFFNews с Манол Глишев.

България вече се покръства, когато в далечния европейски север скандинавският водач Рюрик основава Новгород - първата столица на държава, която ще се превърне в Рус. Произходът на тази държава е викингски. Въпреки всички великославянски претенции на московската историография, политическата история на Рус започва с идването на шведски мореплаватели през Балтийско море. На ранен етап върховният владетел на Рус понякога дори е наричан "каган" или "хаган", тоест с титла, заета от екзотичните хазари.

Век по-късно християнството е твърдо установено в България и все още прави първите си, мъчителни стъпки из Рус - мрежа от княжества между Балтийско и Черно море. Русите, все още водени от мъже с очевидно скандинавски имена, основават на Днепър град Киев (на украински: Кийив), който ще се превърне в тяхна втора столица и днес е център на сражаващата се за свободата и оцеляването си Украйна. Москва няма да бъде селище още няколко столетия.

България влиза в контакт с ранните, варяжки руси при техните набези и опити за завоевание на Балканите. Докато Първата българска държава преминава през сложно развитие, северните пирати идват на Балканите най-вече като грабители и нашественици. Процъфтяването на Преслав като българска столица и център на учеността е прекъснато от нахлуването на руския княз Святослав Игоревич. На по-късен исторически етап потомците на свирепия Святослав превръщат Киев в голям град с църкви, манастири и собствена културна дейност. Голяма заслуга за просвещението на Киевска Рус имат български книги и духовници. През това време Киевска Рус не се превръща в централизирана държава, а остава мрежа от княжески владения около укрепени градчета, свързани преди всичко от общата скандинавска династия и плавателните реки.

Българската историография пропуска агресивния характер на завоеванието на Преслав от княз Святослав. Казионните предположения за съюз между българите на пленения цар Борис II и въоръжената степна дружина на нашественика не издържат на критика, твърди Владислав Иванов.

Ролята на русите в България се променя с времето. През Второто българско царство те се появяват по нашите земи вече като наемници и авантюристи, смята доц. Иванов. Един от тях, Ростислав Михайлович от Чернигов (украинско произношение: Чернихив) дори се опитва да предяви претенции към българския престол, а приключва живота си на унгарска служба.

Монголо-татарското нашествие през 13-и век унищожава старата система на рюрикидските княжества, унищожава част от тях, а оцелелите (както и България) превръща във временни васали на Златната орда. Рус спира да съществува като политическа идея и славянизираните потомци на някогашните скандинавски завоеватели остават все по-изолирани от центровете на източната християнска цивилизация.

Според доц. Иванов предполагаемият основател на Гложенския манастир, благородника от руските земи Георги или Юрий Глож, най-вероятно не е историческа личност, а персонаж, измислен в България с цел да обясни названието на манастира.

Паралелно с отслабването на татарите и постепенното засилване на Московското княжество в руските земи, на Балканите тече раздробяването на Византия, Сърбия и България на все по-малки владения, поглъщани едно след друго от настъпващите османци. В този драматичен период от Късното Средновековие български духовници продължават да търсят убежище и възможност за книжовна работа в Киев, който е останал седалище на митрополита "на цяла Рус". Всъщност поне един българин, Киприан, заема митрополитския престол и става духовен глава на някогашните руски княжества, докато голяма част от тези земи попапат под властта на Литва и Полша.

Отношенията между средновековна Рус и България са сложни, включително и заради живеещите между Дунава и Киев неславянски номади: печенеги, кумани, а в последна сметка - и татари. Опитите за завоевание и плячкосване на юг са заместени от появата на отделни авантюристи и наемници, готови да предложат службата си на всеки владетел, включително и български. Разбира се, монаси от Рус са пътували и по море, и през Влашко и България към Константинопол и Атон, но нямаме данни за търговци и книжници от руските земи, идващи към български центрове като Търново и Охрид.

В крайна сметка, с края на средновековната българска държава приключват и първоначалните претенции на Търново да се самонарече "Трети Рим". Тази концепция, както и самата царска титла, дотогава характерна за България, се превръщат в цел на новоизгряващите московски князе.

Ако това видео Ви е харесало, абонирайте се за канала ни в YouTube!