Златното правило е: "Не храни троловете!"
На 9 март Асоциация на европейските журналисти-България, съвместно със сдружение „Данни за добро“ и Коалиция за медийна грамотност, организира онлайн лекция на тема “Дезинформация и пропаганда в социалните мрежи: механизми, играчи, жертви”. Ще бъдат коментирани техниките на „троловете“ и механиката на разпространието на дезинформация в социалните мрежи.
Събитието е част от кампанията „Дни на медийна грамотност 2021“, която се осъществява с подкрепата на Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Посолството на САЩ, Фондация „Америка за България“, УНИЦЕФ, TechSoup Europe и Funky Citizens. Неговият начален час е 17:00 ч.
Лекторът на събитието е Никола Тулечки – преподавател по “Семантични технологии” в Софийския университет и в НБУ, експерт по данни в „Онтотекст“ и председател на сдружение “Данни за добро”. Има докторантура oт висше учебно заведение в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията.
Дни преди събитието Никола Тулечки даде специално интервю за OFFNews.
Господин Тулечки, кои са основните източници на дезинформация в социалните мрежи?
Социалните мрежи се оказаха изключително плодородна среда за всякакви видове дезинформация и пропаганда. Причините са много сложни. Този феномен, и най-вече мащабите му, изненада дори и самите създатели на въпросните платформи.
Самата технология, която седи зад социалната мрежа, е така създадена, че да ни подава съдържание, което ще ни задържи вниманието за максимално дълго време.
За много голяма част от хората това е съдържание, което предизвиква някаква емоция. Страх, изненада или най-често конфронтация с някой друг потребител.
В този ред на мисли, източникът на дезинформация сме ние самите и нашите предразсъдъци. По-интересното и опасно обаче е как определени играчи са се научили да експлоатират тази среда в името на определена цел, било то финансова - тоест чрез привличане на трафик, или политическа - като манипулация на общественото мнение или всяване на смут.
Има ли задкулисие зад троловете? И ако да, кое е то?
Ако под "тролски профил" имаме предвид изкуствено създаден профил само с целта да усилва даден сигнал в социалните мрежи, то отговорът е "да". Тези практики съществуват и се използват от разнообразни играчи, които в крайна сметка продават достъп до вниманието на хората. Това си е вече вид маркетинг, в който агенцията специализира в тази нова среда. Вместо на билборд, вашето послание ще се появи на екрана на определен брой хора.
Друг вид активност са профили, които да всяват смут в противниковата активност. Една такава сравнително аматьорска организация беше наскоро разконспирирана от активистите на една политическа партия и е доста убедително свързана с кампанията на друга.
По какви признаци може да бъде разпознат тролски профил?
Като цяло собствениците им не се стараят много да поддържат профилите. Слагат някаква стокова снимка или картинка, споделят на стената си баналности от типа на мотивационни или патриотични послания. И основно пишат под постовете на други хора и в определени групи. Там вече активността е много еднотипна. По-чевръстите тролове знаят как да провокират и да влезнат в спор с нормални потребители. По този начин тяхното съобщение ще бъде избутано най-отгоре под някой пост и ще бъде видяно от най-много хора. Затова едно от златните правила е "не храни троловете".
Има ли тролове, които се представят с реалната си самоличност?
Има! И те са най-ценните. Можем да ги наречем "активисти", "фанатици" или, както Ленин преди повече от 100 години, "полезни идиоти". Те са мечтата на всеки уважаващ себе си пропагандчик.
В крайна сметка искаме така да си изфабрикуваме посланието, че то да убеди хората дълбоко в душите им и да се превърне в тяхната кауза. Тогава мисията е изпълнена. Спира да има нужда да поддържаме мрежа от фалшиви профили и хората доброволно се превръщат в усилватели на нашите думи. За съжаление, алгоритъмът, който избира съдържанието, е много добър в засичането на емоция и съответно се превръща в съучастник на такъв тип радикализация.
Пандемията ни даде множество примери. Всички имаме по един приятел, който по пет пъти на ден се кара със случайни хора и твърди, че Ковид не съществува. И по един друг приятел, за когото всякакви противоепидемични мерки са недостатъчни. И ако излезеш навън си на практика лично отговорен за „геноцид“.
Има ли хора, които работят това да разпространяват пропаганда в социалните мрежи?
Разбира се. В момента има няколко десетки сайта, чиято единствена цел е да генерира невярно съдържание на български. Единствената функция на това съдържание е да бъде споделяно в социалните мрежи. Някои даже нямат текст, а само картинка и гръмко заглавие. Зад тях неизбежно стои труд на хора.
Част от механизмите за разпространение са да се поддържат групи и фейсбук страници, в които да се споделят въпросните постове. За това също трябва някой да полага редовно усилия. Последно, както вече споменах, фалшиви профили се използват координирано за да изпълняват дадено задание, като например да споделят опорни точки или да спорят с определени личности. Доколко зад всеки един седи отделен човек или профилите се управляват вкупом - не мога да кажа. Но и при двете положения там потъва ресурс, който надали е безплатен.
Използват ли правителства на държави социалните мрежи за пропаганда в техен интерес?
Със сигурност ги използват. В българския Фейсбук например в момента има голямо количество и много разнообразна проруска активност. Тя варира от съвсем официална такава, като например българската фейсбук страница на "Росатом", до множество сенчести русофилски групи и страници, споделящи материали за величието на президента Путин, за стопроцентовата ефикасност на руската ваксина против „Ковид 19“, за това как крадат златото на България и го изнасят, и как и защо трябва веднага да излезем от НАТО. Доколко тази активност е пряко свързана с правителството е трудно да се каже и още по-трудно да се докаже. Но все пак някой полага постоянно усилие да произвежда съдържание. Все някак то трябва да бъде обосновано.
Например, наскоро покрай националния празник на България от тези групи и страници се четеше един специфичен прочит на историята, фокусиран върху алтруистичната саможертва на руските войници в името на братството и дружбата на народите. Тези материали после се споделят органично във Фейсбук и подчертават въпросния наратив.
Също следя и няколко страници с официална севернокорейска пропаганда. Съмнявам се в ефикасността им, но възхвалата на подвизите на другаря Ким определено ме забавлява.
А използват ли екстремистки организации социалните мрежи в България за вербуване на последователи?
В българската среда нямам наблюдения за пропаганда от екстремистки организации. Преди време във Франция обаче имаше няколко случая на набиране на доброволци от "ислямска държава" през социалните мрежи.
Всъщност за мен е много по-интересно и ужасяващо как социалните мрежи създават екстремизъм без да е нужно да има каквато и да е организация. Такъв беше случаят с обезглавения учител по история в Париж преди няколко месеца. Разследването показва, че с действията си жертвата е ядосала много хора, които са намирали действията му за светотатство. Последвали са призиви за физическа саморазправа, които в рамките на няколко дни усилено са се споделяли в мюсюлмански Фейсбук групи. Това само по себе е често срещано.
Под всеки втори спор за паркиране във софийските квартални групи има по един човек, който иска да чупи ръце, ребра и да избива зъби. Ужасяващото в случая с парижкият инцидент е как критична маса от такива призиви стигат до извършителя, който изцяло на своя глава решава, че е негов дълг да ги изпълни, за да защити честта на вярата си.
Успяват ли медиите в България да противодействат на дезинформацията адекватно и ефективно?
Не само не противодействат, но по-голямата част от медиите в България са съзнателни съучастници в проблема. Тези медии, за които част от изискванията към даден материал е той да е истина, се броят на пръсти. Всички останали са просто фабрики за съдържание, част от което неизбежно представлява целеви лъжи и манипулации.