Защо у нас вече се продават книги, преведени с изкуствен интелект (видео)

На българския книжен пазар вече могат да бъдат открити заглавия, преведени с изкуствен интелект, а желанието на издателствата да спестят пари понякога насърчава порочни практики.

От 2-3 години със сигурност може да се твърди, че на пазара има книги, преведени с ИИ, разказа в подкаста на OFFNews.bg преводачът от английски Владимир Молев.

Първите стъпки на Владимир Молев в превода са в областта на фантастиката - с книги от поредицата "Междузвездни войни" и криминална литература. Впоследствие се насочва към майстори на късия разказ като Уилям Сароян, Марк Твен, Чарлз Дикенс и Ивлин Уо. Работи активно в полето на детско-юношеската литература, като превежда поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" на американския автор Рик Риърдън. Заедно с преводача от китайски и английски Стефан Русинов Владимир Молев е създател на сайта за преводознание "Тоя мост се клати".

Икономическите фактори

Молев обясни, че трудно можем да говорим за единна цена за превод, тъй като това зависи от езика, от типа на книгата и от сроковете, които издателството има, за да я пусне на пазара:

"По принцип се приема, че за да работи качествено и спокойно върху един превод, преводачът може да превежда около 100 страници на месец. При това заплащане от 4-5-6 евро на страница се получава така, че един преводач изкарва по-малко от минималната работна заплата и това демотивира много хора, които имат познанията, уменията и опита да превеждат. Те се отказват от това занимание и на тяхно място идват други хора, които са не толкова опитни и не толкова знаещи, което води и до това по-ниско качество", каза Молев.

Важен фактор за определяне на възнагражденията на преводачите е броят страници, което води до стремеж да предадат максимално количество, за да компенсират ниското заплащане. Това обаче се отразява върху качеството:

"Вместо да направи 100 страници, гледа да направи 200-250. Понякога с помощ от изкуствения интелект".

Според Молев има много дефекти в системата на книгоиздаването у нас. Става дума за неравенства между издатели и търговци от една страна, а от друга – между издатели и техните контрагенти – преводачи и художници. 

Тъй като търговската отстъпка, с която работят издателите, често стига до 50%, половината от цената, която се плаща за една книга, отива директно за книжарницата, а с останалата половина трябва да покрият всички задължения – права за писателя, преводача, графичния дизайнер и т.н. Съответно те се опитват да орежат всички "излишни" разходи и най-ощетени остават работещите на свободна практика. Този проблем не е от вчера.

"От зората на частното книгоиздаване след 1989 г. стремежът винаги е бил да се предлага възможно най-евтиното издание на читателите, което донякъде в онези години е било оправдано, тъй като преживяхме няколко икономически кризи и сътресения. След това обаче, когато се усети развитието на икономиката и повишаването на благосъстоянието ни като цяло, всичките усилия за подобряване на качеството до голяма степен се насочиха най-вече към полиграфическата изработка – към това книгите да бъдат с цветни порезки, да бъдат с твърди корици или пък с лакирани корици. Да се налага някакъв бранд на издателството с всевъзможни рекламни торбички, чантички, книгоразделители и т.н.", заяви преводачът.

Изкуственият интелект като преводач

Относно машинните преводи Молев разказа, че слухове за тях се носят още от появата на Google Преводач, но те си остават малко или много легенди - поради липсата на интерес да се провери дали това е истина. 

А за момента дори и най-добрите софтуерни продукти не успяват да поднесат достатъчно задоволително качество. 

"Тук големият проблем е коя граница дефинираме като задоволителна и струва ми се, че ние все по-ниско смъкваме летвата. И накрая ще се окаже, че изкуственият интелект може да я прескочи, и да кажем, че той превежда достатъчно добре, за да бъде използван за тази цел".

Според него изкуственият интелект все пак може да намери полезно предназначение в работата на преводачите, но не със самите преводи, а по-скоро с проследяване на консистентността на думите – дали се превеждат по един и същи начин навсякъде в книгата. Той би помогнал и с изясняване на контекста на определени исторически и културни понятия, с които съвременните читатели може да не са запознати. Трета посока е да работи като синонимен речник.

Вместо това обаче ИИ се налага като средство за бърз превод на цялостния текст. Това принуждава преводачът да влезе в ролята на редактор или коректор, за да гарантира, че съдържанието звучи на български. По думите на Молев това в крайна сметка се оказва много по-трудоемко занимание, а самият машинен превод влияе на преводача повече от оригиналния текст и изкривява работата му.

Трудно е да се каже колко е масов този процес, тъй като той не се следи, а подозрения за него се зараждат чак след като книгата е в ръцете на читателя. Все още няма и начин задоволително да се потвърди, че една книга е написана с помощта на изкуствен интелект, което прави трудно налагането на санкции. А и такива няма - все още не са предвидени в законодателството.

Друг проблем, пред който преводачите днес са изправени, са езиковите промени и по-конкретно навлизането на буквално преведени от английски изрази в речта ни.

"Не мисля, че трябва да виним изкуствения интелект за лошите преводи, тъй като в България през последните 30 години лоши преводи има предостатъчно и те са си дело на съвсем естествен човешки интелект", уточни Молев.

Целия разговор можете да чуете в YouTube канала на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews