За какво да Ви давам концепцията за „Квадрат 500“? Да си я разнасяте и четете?

Националният музеен комплекс, който от 3 април получи своето официално име - Национална галерия "Квадрат 500", от месеци наред предизвиква скандали и обществени полемики.

Темите на дискусиите варират от многомилионната цена на проекта и стигат до конпцепцията на галерията и какво ще представлява тя.

Академик Светлин Русев беше председател на работната група, назначена от министър Вежди Рашидов и натоварена със задачата да изготви концепция на Националния музеен комплекс заедно с експозиционен план.

OFFNews се срещна с него, за да разбере какво ще представлява най-големият български културен проект за последните 25 години, а много вероятно и за близкото бъдеще.

Може ли да получа писмено копие от концепцията на Националния музеен комплекс?

Концепцията е работен професионален документ, който определя общите характеристики на бъдещия музей и няма нищо тайно и секретно, но в същината си е извън евентуалните медийни упражнения, независимо дали са повече или по-малко добронамерени.

Най-общото е, че на основата на бившата Национална галерия (НХГ) и на Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ) се изгражда единен музей. Това е заложено в архитектурното задание на конкурса и в министерското постановление за обединяване на двете галерии. Как ще се решават връзките между двете галерии е въпрос на цялостно смислово и пространствено решение. Концепцията е професионален извод от всички дискусии и обсъждания на всички работни групи. На етапа, на който сме днес, не бих приел каквито и да е външни обсъждания и намеси, още повече, че реално за концепция може да се говори, когато е нареден музеят.

Вече сме на етап подреждане и досега щеше да е подредено, ако не бяха изгърмели климатичните инсталации в старата част на НГЧИ и това ни бави, но в някои зали започнахме да подреждаме.

Тепърва на място нещата се променят. Въпреки че имам опит и работя по план – в момента, като влезнат картините, виждам известни промени и вероятно ще има някои автори, които ще бъдат разместени. Идеята е да се свърже чуждото изкуство с българското, най-вече от втората половина на 20 век.

Имайте предвид, че това са 2 музея, които почти не се познават от професионалистите с малки изключения. Имате и българско изкуство един път, имате и западноевропейско и чуждо изкуство, което е в Галерията за чуждестранно изкуство. Затова съм против всякакви абстрактни приказки.

Значи не мога да получа копие от концепцията?

За какво да Ви я дам, за любопитство, тя нищо не Ви говори. Казах Ви какво съдържа концепцията, да Ви я дам да си я разнасяте и четете. С това можете ли нещо да ми помогнете или да участвате по някакъв начин с тази информация в евентуална дискусия?

Обществеността и някои критици на НМК се интересуват от нея и какво пише вътре.

Какво значи се интересуват? Обявени са най-общо нещата. Основното, което е, че това е един музей на основата на НХГ и НГЧИ. Ще се търсят паралелни връзки, които да остойностят и българското изкуство чрез тази съизмеримост с чуждото, а, от друга страна, в чуждото изкуство има колекции, които са уникални, каквито други музеи нямат. Колекцията Гоа я няма почти никъде, може би само в Португалия да има, има мексиканско, японско, африканско изкуство и др. Това са колекции, които за пръв път ще се видят самостоятелно. Те и преди се виждаха самостоятелно, но не бяха на фона на българското изкуство. Още по-добре ще изглеждат, когато имаш българско изкуство до тях. Сега в една от залите има автори като Борис Георгиев, Иван Бояджиев, Георги Машев, Кожухаров с негови символистични неща, след това върви Николай Райнов, още няколко души, и в тази зала изведнъж се явяват автори като Феликс Волотон, Морис Дени, Муха* и т.н.

Или да кажем със скулптурата – имаме от 30-те години автори като Фунев, Марко Марков, Васка Емануилова, заедно с това чужди автори вървят паралелно, като Константин Мьоние, Далу и т.н.

Не става въпрос за сензации. Сензацията я направи един път Стоянович, след това се направиха редица изказвания какво ще има в този музей, което беше абсолютно безумие. Това е музей, който само НХГ можеше да го заеме, или само НГЧИ. Сега, като са извадени нещата, много автори не влизат. Сирак Скитник сме извадили 10-а работи, а ще влязат 5 или 6. И затова Дворецът вероятно ще се развива също като един представителен музей, в който ще се показват такива колекции, които не са показвани цялостно при нас и вероятно гостуващи изложби.

Кои исторически периоди и течения в изкуството ще бъдат представени в НМК?

Става дума за единен музей, в който НХГ ще бъде показана от Възраждането до последните сериозни произведения, постъпили във фонда ѝ, заедно с колекциите на един сложен и нестандартен музей, какъвто беше НГЧИ, в който имаме европейска класика и модерно изкуство, изкуство на Индия, Гоа, Япония и т.н. Понятието периоди и течения в случая ми звучат като израз на стандартна инерция, а тук става дума за изключително нестандартен музей. Бихте ли ми конкретизирали какво разбирате под течение? Например в индийското изкуство, или в европейската класика от 15-17 век, в българското изкуство или в съвременното европейско изкуство?! Понятия като "течения" са за елементарно обучение и те имат смисъл за определен период. В случая подобен въпрос е извън сериозния отговор.

Ще бъде ли представено тракийското изкуство и с какво?

Тракийското изкуство е тема и обект на Националния исторически музей. Тук става дума за Национална художествена галерия.

Първоначално имаше идеи да има антична скулптура в НМК, но това автоматически отпадна, защото не само няма такива пространства, но това е друга песен, която се пее на друга сцена.

То е малко гранично – хем е обект на историята, хем на изкуството?

То е историческо доколкото е правено в едно друго време, но си има пластически и художествени качества, които са вечни. Не само тракийското, но и цялото антично. Пак казвам, това е и като изследване, и като проблематика, друга тема. Как ще отделиш тракийското от античното? Защо ще отделиш битовата археология от другите, те са си в Историческия музей.

А африканското и индийско изкуство, Гоа и т.н. не са ли също погранична тема – хем исторически, хем изкуство?

Всичко е погранично в определен смисъл. Гоа си е едно изкуство от висока класа, в която принципите на европейската готика и християнското изкуство в Индия добиват друго пластическо звучене. Във френския "Лувър" има всичко. Но тук принципът е различен - имаш история и абсолютно всичко – ислям, античност, класика, 19 век и т.н. Националната галерия е решена както много други музеи. В Британския музей в Лондон има едни произведения, а в Националния лондонски музей си върви живопис и скулптура. Или в Музея на историята на изкуството във Виена е представена цялата класика, на две крачки са музеят "Леополд" с австрийско изкуство и музеят "Лудвиг" с модерно. Там музеите са резултат от наслагване, които времето по определен период е успяло да съхрани. Така е и при нас.

Ние нямаше да имаме никога музей за чуждестранно изкуство, ако не беше една политика, която харесвам или не харесвам, тогава купуваше тези неща и се взеха сериозни работи. Сега ние имаме 4 работи на Марке, от която само едната плаща цялата НГЧИ, като изключим малката сбирка, която беше преди това в НХГ, която се прехвърли. 2 600 000 долара са дадени тогава, а сега един Марке струва толкова колкото цялата Галерия за чуждестранно изкуство.

Мислех, че „Луцифер“ на Франц фон Щук е най-ценната картина в НГЧИ.

Той е най-ценното в смисъл, че Щук е голям, популярен автор, направиха се много изложби, тя пътува доста. Но най-ценното – аз бих извадил много български автори, които са класа над известни чужди автори. Един Никола Петров не е по-малък като произведения. Едно е популярността и участието в историческия процес на изкуството и друго е самата стойност. Защото една малка дървена фигура от Гоа за друг ще е много по-стойностна и ценна макар и по-евтина. „Луцифер“ е един късмет за нашата колекция и Слава Богу, че Фердинанд го е купил. Той не се спря от пътуване, на запад направиха много изложби на символизма, на Франц Щук. Но да не забравяме, че и в Галерията за чуждекстранно изкуство има доста автори не по-малко ценни от „Луцифер“ на Франц Щук - Джакомо Россо, Болтрафио, Рибера, Паскен, Кариер и т.н..

Дискусията, която трябва да се води, е дали българското изкуство от онзи период има основание да се съизмерва със западното. Например в една зала слагам Дечко Узунов, Ненко Балкански, Илия Петров, там е Корнелиу Баба и Ендре Домановски (бел.ред. - унгарски художник) и др. И изведнъж виждаш, че българското изкуство попада в едни време и среда, които го остойностявят много повече и го правят по-мощно.

Какво ще има в двора на НМК?

Там ще има десетина скулптури. Още ги уточняваме, там има проблеми понеже не може да издържа голяма тежест и трябва да се правят специални нагласи, но там най-общо казано ще бъдат Далчев с една голяма експозиция, Валентин Старчев, Величко Минеков, Крум Дамянов, Галин Малакчиев ще гостува от Софийска градска галерия и още няколко автори.

Ще бъдат ли вадени работи от Музея на социалистическото изкуство, за да бъдат настанени в НМК?

Това е единен цялостен музей – тъй нареченото съвременно изкуство, тъй нареченото соц. изкуство, криптата на „Св. Александър Невски“ с християнското изкуство, Дворецът, това е част от целия комплекс. Ще взема няколко неща от Музея на соц. изкуството задължително. „Миячката“ на Иван Лазаров, на Галин Малакчиев, на Величко Минеков. Ще дойдат неща, които имат значение за цялата концепция.

Ще присъстват ли и по какъв начин социалистическото изкуство и съвременното изкуство в музея и как ще бъде представено изкуството след 1989 г.?

Ще присъства всичко най-добро, което съдържат двете галерии. Независимо от времето на създаването му. Как си представяте "Детския портрет" на Дечко Узунов като капиталистическо изкуство, а последния му автопортрет - като социалистическо! Какво разбирате под социалистическо изкуство и изкуство след 1989 година? Конкретизирайте се, за да мога да задоволя интереса Ви.

Каква част от музея е предвидена за временни и гостуващи изложби?

Основната част, предвидена за временни изложби, е в незавършеното крило към ул. "Оборище", но и при сегашното решение ще има зали за временни експозиции.

Не мислите ли, че временните изложби са движещата сила на съвременните музеи. Като пример ще дам НХГ, която през 2013 и 2012 г. е посетена от по над 30 хиляди души за всяка от годините, но през 2014 г. в нея – заради временните изложби на Роден и Микеланджело например, дойдоха над 70 хиляди души.

Това не е нещо ново. Навремето, когато НХГ имаше програми „Рьорих“, „Леонардо“, тогава беше опашка и не можеше да се влезе. Временните изложби са интересни изложби и водят много публика, те разработват представата за този музей, те са нещо много важно и съществено. За съжаление, както казах, цялото крило, където се предвиждат големи зали, тепърва ще се строи. Засега се предвиждат 1-2 зали, които ще са за гостуващи изложби. Още при откриването вероятно ще има малка изложба с работи на Миро, с керамика на Пикасо. Навремето тук имаше – в НГЧИ – изложба на испанска школа, тя доведе публика колкото за цялата година. Същото стана и с изложбата на Дега, която беше в Националната галерия. Да не говорим вече за Роден. За Микеланджело беше малко спекулативна. Това беше една илюзия, никой не разбра какво представлява Микеланджело.

Няма ли да се помещава и администрацията на музея в южното крило?

Южното крило изцяло пада. Администрацията е предвидена по проект на целия трети етаж, което лично аз не бих го приел така, но така е приет проектът. На третия етаж няма изложбени зали, от втория етаж се минава направо на четвъртия. Администрацията основно ще бъде на третия етаж, но ми се струва, че това не е достатъчно.

Значи ли тогава, че по-малко от ¼ от музея ще се ползва за временни изложби?

1/4 ли ще бъде, 1/8-а ли ще бъде, десета ли, не мога да Ви кажа. Когато се построи новата част, която е предвидена, там е доста по-голям обемът, но да се търсят механични съотношения на временни изложби и постоянни – това според мен е непрофесионално, особено когато откриваш един музей с непознати колекции. А тепърва трябва да се мисли за тези изложби в Двореца. Навярно там ще бъде изложена голяма част.

Не мислите ли, че самата сграда на двореца не е подходяща за временни изложби – там няма асансьор, архитектурата и вътрешният дизайн на двореца не позволяват да бъдат представени модерни, авангардни автори?

Естествено, естествено, че Дворецът е повече за класически тип неща.

Защо тогава той не се запази като място за излагане на постоянни изложби на български автори или на нещо друго, а НМК не отдели повече пространство за временни изложби?

Задавате ми въпроси, по които да Ви кажа аз какво мисля, които примерно се разминават с някакво решение. Това няма никакъв смисъл. Дворецът сам по себе си не можеше да поеме целия обем на българското изкуство. Той е много интересен за нашето Възраждане и изкуството от 20-те години. Вероятно ще има колекция от това време. А модерното изкуство иска съвсем друг тип зали и то не дори залите, които са тука (в НМК), затова залите, които не бяха завършени в южното крило, предполагам, че ще бъдат по-чисти пространства, съвсем по друг начин ще са ще се излага съвременното изкуство. Но сега неоткрит музеят и да мисля за това, което го няма, защото в НХГ няма такъв тип изкуство е извън конкретната задача. Засега единствено Софийската градска галерия има сбирка, НГЧИ има няколко автори, които още по мое време, когато правихме триеналетата, ги купихме, и сега ще бъдат включени, защото е интересно да се види, че 70-те и 80-те години е имало чужди автори, много интересни с изкуство от съвсем друг тип, доста по-далечен и различен от класическото разбиране.

Които са творили от различен тип от социалистическото изкуство?

Това е една схема, аз затова Ви казах „какво разбирате под социалистическо изкуство“. В това време има всичко. Един Далчев сам по себе си е авангарден автор. Голяма част западните страни нямат такива модерни паметници, каквито ние имахме. Като се започне от тоя паметник, който всички го оплюхте и оплювате, на Старчев, на Крум Дамянов като се прибавят паметниците, на Чадър могила в Стара Загора или в Шумен, на Иван Нешев в Преслав, „Просветителите“ и т.н. Има паметници, които бяха модерни и авангардни не само за времето си. Или както синтезът в целия НДК - ако го разгледате, ще видите, че там няма и помен от принципи на някаква нормативна естетика.

Лошо е, че се бъркат нещата от 50-те години, когато беше наистина така, с работите от 70-те и 80-те години, когато вече имаше съвсем друга атмосфера. Но аз имам предвид чужди автори в Галерията за чуждестранно изкуство. Имахме на всеки 3 години Международно триенале на живописта. Тогава в първото издание имаше само автори от соц-страните, след това поканихме големи западни автори. Някои от произведенията останаха при нас, които бяха доста чужди на официалните представи за изкуство.

Колко входа за посетители ще има НМК?

Централният вход на НГЧИ ще се ползва, другият вход откъм „Левски“ също ще се ползва вероятно, защото тук нещата са объркани по начало. Когато са планирали, са смятали, че входът откъм „Левски“ ще е централен, а сега реално централният ще е този на НГЧИ.

Ще има ли вход откъм южното крило при ул. „Оборище“?

Там, когато се изгради, вероятно ще има. От „Оборище“ ще може да се влиза, целта там е тези зали да бъдат изолирани и самостоятелни и когато музеят е затворен, да може тези зали за временните изложби да съществуват. За съжаление не съм участвал в правенето на цялата концепция, с архитекта много пъти сме говорили, но... Наврето, когато се построи НГЧИ от арх. Николов, имаше проект цялото това каре още тогава да се усвои. Идеята тогава беше да има колекция на българското изкуство на отделни автори. Проектите промениха някои неща, които не трябваше да стават, имаше една много интересна висока зала с машини от МЕИ-то. Тя можеше да се включи като част от историята. В Италия има подобен музей, направен от стара електроцентрала, където прехвърлиха част от античното изкуство и стои страхотно. Но сега това е без значение, имаме изградени пространства и трябва да се овладеят по най-добрия начин. Да гъделичкаме собствените си вкусове след като сме стигнали до тук е малко неприлично.

Какви са разчетите за посещаемост на НМК, колко души очаквате да го посещават месечно или годишно?

Разчетите не са мой проблем, и още по-малко - моя слабост. Наивно е сега да се говори за подобно планиране. Живеем в непрекъснато планиране, прогнозиране и реформи, с които стигнахме до живот в безвремие. Каквото и да Ви кажа сега е безсмислено и само по себе си нищо не би Ви говорило. Доколко професионално ще се ръководи бъдещият музей, ще зависят и "разчетите".

Има ли документация за творбите, част от чуждестранното изкуство на бившата НГЧИ, които ще бъдат показани в НМК, изследвани ли са достатъчно добре, датирани ли са?

Не знам кой е авторът на подобен въпрос, но ако бяхте запознат с Галерията за чуждестранно изкуство, ако поне бяхте стъпвали в нея, бихте спестили този въпрос.

Това е най-елементарното нещо, на мен не ми е ясно този въпрос защо го задавате. Примерно индийското изкуство там са работи от период 4-5 века! Или изкуството Гоа, християнската провинция в Индия. Там 16-и век идват португалците и си отиват 58-а година през миналия век. Естествено, че другите неща са известни и като автори, и като датировка, и т.н

Не знам защо отделяте Галерията за чуждестранно изкуство. Във Фейсбук някой се беше упражнявал, че не са датирани нещата – напротив. Ако бяхте минали през депото на Галерията, което беше тука, ще видите, че всичко е опаковано, номерирано, картините много пъти се пренасяха и голяма част от тях, които бяха изложени са с автори, с години на създаване и т.н. За мен сега подобен разговор е напълно безпредметен, звучи ми малко абстрактно и тенденциозно.

Кой член на комисията за изготвяне на концепцията с какво е допринесъл за създаването ѝ?

Комисиите работиха в няколко състава, в които с малки изключения участниците бяха опитни специалисти, изкуствоведи, музейни работници и художници. Няма НАЙ и ПО, защото в своята цялост това е един цялостен материал и е резултат на приноса на всички, дори и на тези, с които разминавах позицията си. И те имат свой принос, защото затвърдиха съмненията ми или вярата ми в определени принципи.

Концепцията отразява цялостното виждане. Единственото различие, което не е тайна, беше, че двете директорки на галериите искаха да се запази в рамките на цялата сграда отделно българското и отделно западноевропейското. Всички други бяхме за един по съвременен прочит на това, което съдържат колекциите.

Какво е предвидил НМК по случай 80-годишнината на Кристо, която е тази година? Има ли концепцията предвидено място за постоянни негови експонати?

Какво предвижда ръководството за 80-годишнината на Христо Явашев в музея, който все още не е открит, не мога да Ви кажа, защото не съм запознат с програмата на бъдещия музей. Нещата, които притежаваме от Христо Явашев, естествено ще са включени в музея. За съжаление от Кристо музеят не притежава произведения, ако не се лъжа, само няколко подписани постера.

Светлин Русев Вълчев е художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството и академик на БАН. Роден е на 14 юни 1933 г. в Плевен. През 1959 завършва живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. От 1975 е професор в Художествената академия. Председател (1973-85) на Съюза на българските художници, заместник-председател (1982-84) на Комитета за култура, директор (1985-88) на Националната художествена галерия.

Русев се налага в художествения живот още през 1959 с композициите “Изселване на партизанските семейства” (дипломна работа) и “Копачки”. Получава златен медал от Комитета за култура и първа награда от СБХ на Първата младежка изложба в София (1961). Димитровска награда (1968) за композицията “Клетва”. Русев се изявява успешно в кавалетната и монументалната живопис, рисунката.

Член на Есенния салон в Париж и салона “Ника-Кай” в Токио. Член на Академията за изкуства в Русия, член-кореспондент на Кюнстлерхаус във Виена и на академия Медичи и Фламандската кралска академия. Участва активно в художествения живот на страната не само като художник, но и с редица обществени ангажименти, откривания на изложби, материали в периодичния печат, средствата за масова информация и др. Депутат във VІІ Велико народно събрание (1990). Автор на монографии. Дарява личната си колекция от класическо и съвременно българско изкуство на град Плевен (1984), открива “Ателие-колекция Светлин Русев” в София (2005).
_____________________________________________________________

В интервюто си акад. Русев заяви, че Феликс Волатон, Морис Дени и Муха са символисти, като ден след това пожела да се поправи.