Ветеранът от ВСУ Олексий Притула: Непрекъснато срещам идиоти и полезни идиоти

В последно време в Украйна зачестяват случаите на напрежение между цивилните, военните и ветераните. Както във всяко общество и тук има определено количество маргинали и хора, които все още не разбират какво се случва и кой е истинският им враг. Една от последните неприятни случки бе с ветеринарния лекар Олексий Притула, който е ветеран от войната.

Ето нашият разговор за обществото, за отношението към ветераните и разбира се, за добрите примери.

- Разкажете какво ви се е случило.

- Вече мина седмица. Аз и досега не разбирам напълно какво се случи. Отидох на работа. Това беше вторият ми прием за този работен ден. Човекът се беше записал при мен отрано. Влезе, вратата беше, както и сега, отворена. В момента, когато той влезе аз гледах историята на животното, защото то и преди е идвало в нашата клиника. Човекът влезе, поканих го да седне. Седна. Попитах какъв е проблемът на животното и той каза, че има раничка. Животинчето стоеше с глава към мен. Той започна да търси мястото, където е обривът. После каза: „А ето го. Вие не можете ли да станете, за да видите?“. Аз му отговорих, че не мога и показвах защо (б. ред. - Олексий Притула е с два ампутирани крака).

Тоест, аз мога да стана, но да огледам животното по такъв начин ще ми бъде супер неудобно. Аз изобщо не виждам в това проблем. Защо той видя проблем не знам. А всичко останало го има на видеото от камерата в кабинета. Животното се държа нормално (смее се). Човекът се обърна към мен използвайки нецензурна лексика, вика, заплашва и избяга. Това е. Всичко, което ви разказвам, го има на записа. Видеото е на целия прием, от момента когато човекът дойде, до момента, в който избяга.

Вечерта на същия ден неравнодушни граждани намериха този човек. Аз от своя страна по никакъв начин не съм стимулирал, молил и сам не съм го търсил. Не съм споделял информация за него. Това направиха хора, които също ги е раздразнило, както и мен, случилото се. Разбирате, че има доста такива ситуации тук и на хората не им харесва, че такива неща се случват в нашето общество. Доведоха човека при мен. Той беше наплашен. Аз не видях някакво искрено желание да се извини. Може и аз да сам съм бил малко изнервен, но ми беше трудно да възприема извинението адекватно.

След няколко дни той се свърза с мен, опита да обясни много по-цивилизовано, отколкото преди. Навярно съм готов да приема извинението, защото той твърди, че неговото поведение няма отношение към моята инвалидност, или до това, че съм ветеран на въоръжените сили. При него е имало обстоятелства, които по никакъв начин не оправдават или поясняват поведението му, но тези обстоятелства не са свързани с моята травма. Този човек вече направи доста голямо дарение на патронатната служба на Азов, която помага на ранени военни. Направи го по свое желание, проговори го с мен, че при това условие аз ще приема извиненията му. Казвам това като човек, когото са обидили, не като военен, не като човек с инвалидност, а като човек, който е получил такъв хейт на своето работно място.

- В последно време има доста такива случаи…

- Да, за съжаление Одеса е такъв регион, в който и до пълномащабната война регулярно сме се срещали с такова поведение от страна на нашите съграждани, което адекватно и нормално не може да се опише. До пълномащабната война тези случаи не изглеждаха толкова ужасно, не на място и не се възприемаха така остро от обществото. Одеса е град на добри хора на първо място. Аз с ръка на сърцето мога да кажа, че в Одеса са много повече честни, достойни, справедливи, хора, в сравнение с тези недоразумения, които в последно време регулярно попадат в новините по цяла Украйна и зад граница.

- Какво трябва да се случи, за да се отнася обществото по-адекватно към ветераните?

- Мисля, че въпросът не е само във ветераните. Въпросът е в това, че част от нашето общество не разбира защо въобще трябва да се държат нормално, без това да е свързано с войната. И защо задължително трябва да се държат нормално във време когато в страната върви война. Вие виждате, че въпреки че тук регулярно прелитат ракети, хората по някакъв начин не реагират адекватно и не се променят. Тези хора си живеят в някаква своя паралелна реалност и там им е комфортно, не смятат, че е необходимо да проявяват своята гражданска позиция по-активно. На тях им е по-лесно да са инертни, или агресивни.

- Да поговорим и за добрите примери.

- Добрите примери са много, конкретно около мен. Аз съм заобиколен от хора, които са максимално ангажирани в това, което се случва в страната. Преди няколко дни бях приятно впечатлен от инициатива, която е в нашия град, които се отнасят до всички, не само до военните, ветераните, а и цивилните хора с инвалидност. У нас, в Одеса, работи специален плаж, където човек може да отиде не само на протези, но и с инвалидна количка. Има много добри условия за комфортна почивка. Такива условия няма на други одески плажове, у вас в България, доколкото знам, също няма. Такива плажове са голяма рядкост, в Гърция май има подобен плаж, но в Украйна е само този. Беше много любопитно преживяване. Аз отидох до морето за първи път от началото на пълномащабната война. И много ми хареса. И това не е единствен пример. За съжаление за такива неща се говори значително по-малко, отколкото за случаите на ненормално отношение от страна на нашите съграждани. На мен ми се иска да е обратното.

- Какво най-много Ви дразни в отношението на цивилните към военните?

- От миналия път когато разговаряхме по същество нищо не се е променило. Аз виждам същите проблеми в обществото. Това, което най-много ме дразни, е неразбирането на важността да се отделим, да се разграничим от руснаците. Това виждам наоколо. Продължавам да чувам руски език. Не обвинявам за това хората. Разбирам ги, защото аз сам по-голямата част от живота си съм говорил на руски, но руска музика през прозореца си не искам да чувам, а я чувам постоянно. Иска ми се това да се промени. Тези хора не са в контекста на случващото се около тях. И много малки примери има. За да ги разберете, трябва да седнете в трамвай или тролей, да се повозите 10 спирки и ще разберете в какво е проблемът на този град. И не само на този. Аз не бих казал, че Одеса е най-лошият град, наситен с абсолютно отдалечени от реалността хора. Това не е истина. Много скандали, които се случват в Одеса, са свързани не с жители, а с гости на града. И това е важно да се разбере. Аз знам, че винаги ще има идиоти и полезни идиоти, които работят за нашия враг. Но ми е много жалко, че това се случва в моя град, който много обичам. Виждам минусите му, виждам плюсовете му… Просто всички проблеми в Одеса възприемам остро, защото това е моят град.

- Какво мислите за извинението, можете ли да простите на този човек?

- Едно от най-важните човешки качества е умението да признаваш грешките си и да си правиш от тях изводи. Заради това аз съм готов да приема адекватно извинение от човека и много ми се иска да вярвам, че извинението е чистосърдечно и че в бъдеще, нито веднъж тази ситуация, нито с този човек, нито с който и да е друг няма да се повтори.

Още за Олексий Притула можете да прочетете в материала - Ветеранът от ВСУ Олексий Притула: Цял живот съм говорил на руски, сега за мен това е езикът на кацапите