OffNews.bg

Теодосий Теодосиев: Не искам да подготвям слуги, а господари (част 2)

Малко след като се разрази скандала около недоволните родители на децата, получили двойки за годината по физика при Теодосий Теодосиев, седях на една пейка и пиех студена бира. Размишлявах по всевъзможни теми, включително и по тази как е възможно да има родител, който да смята, че детето му е по-право от учителя, който е показал на дело какво е призванието на тази професия. Учудих се и на българските медии, които в отговор на обвиненията разпространиха 2 реда цитат на Тео. И край. Бяха изпълнили ангажимента си на информатори на обществото. Бяха предоставили и двете гледни точки. Тогава реших, че аз ще му дам думата да каже всичко, което иска.

Къде е тайната на успеха на Вашите шампиони?

Ами дядо Айнщайн го е казал - 1-2% талант, и 98-99% труд. Тези деца се научават да се трудят. На тези лагер-школи, на които правим занятия, сутрин от 8, вечер до 12, понякога и след 12, където решаваме по 100-120 задачи на ден, това научава децата да се трудят на тежък интелектуален труд. Интелектуален, защото българинът е много добър с дългата мотика, обаче когато трябва да поизтормози малко мозъка си, не му се ще. Но ние живеем в епоха на шеста научно-техническа революция. И ако искаме да  бъдем в златния милиард, а не в тези народи, които трябва да измрат, да освободят територия за златния милиард, трябва да се наблегне на производство на интелект. И аз имам претенцията, че моето производство е най-важното в тази държава. Това е производство на качествени хора, на силни хора, защото не може да има силна държава, направена от социално слаби. Социално слабите чакат някой да им подаде. И когато вече няма кой да подава, всички ще умрем колективно. Трябва да има и силни хора. Тъй че имаме една голяма маса социално слаби, аз имам претенцията да произвеждам социално силните.

А как протича една седмица в занятията на вашата школа? По колко време се занимавате, какво точно правите?

Ами много е трудно. Много е трудно и аз се чудя как жена ми ме търпи още. Една жена ме напусна и избяга във Франция, надявам се втора да не ме напусне. 

Аз съм човек, който в 3 часа през нощта си тръгва от лабораторията, който води 3 випуска едновременно. Има най-младша група, 7 клас, имам една група, която е 8-9 клас и една, която е от 10 до 12. На три нива. Лагер-школите също са на 3 нива. По 6 лагер-школи на година, където занятията са до 12 часа през нощта. Всяка седмица аз трябва да направя по 1 олимпиада на 3-те випуска. Това са 3 олимпиади седмично. Задачите са от най-елементарни до такива , където никъде в света още не са правени, за да можем да вървим с една крачка напред. Това е едно безпределно натоварване, предизвикателство, един непрекъснат твочерски труд, това е Творчество с голяма буква. Непрекъснато трябва да мислим неща, които никой в света още не ги е измислил. Освен това ние сме хора приложници, не само теория. Има експеримент, което е по-трудно от теорията. И когато разполагаме с техника от Първата световна война, тук-там по някой съвременен уред… Най-важното е да научим детето да мисли, да може утре, когато отиде в широкия свят на една голяма олимпиада и му дадат най-съвременната техника, да може да се справи. Много е трудно, наистина е много трудно. Значи аз трябва да направя по 30 олимпиади годишно на всеки от 3-те випуска, Това прави 90 олимпиади годишно. За да имаме хора в националния отбор, трябва да сме направили 90 олимпиади годишно. За да имат сериозни резултати на международна олимпиада. Тази година беше ненормална. Успяхме да направим само 12 олимпиади с най-старите, защото имахме ремонти, директора ми забрани да ходим в школата в Хидравликата (бившето училище по хидравлика в Казанлък - бел. а.), където ми беше най-важното място за подготовка.

Защо Ви забрани?

Защото медиите показаха колко е страшно там (смее се). Имало родители, които не искали да пуснат децата си на такова място. Ами да не идват децата им. Но има и деца, които и при тези най-кучешки условия, място, на което нямаш електричество, нямаш вода, няма тоалетна, зимен сезон, -16 градуса, ученикът си свети с джиесем. Е, това са ученици, които стигнаха до международни олимпиади, стигнаха до златни медали.

А какво се случи със споменатите от Вас момчета в Индия?

Ами тази година стигнахме само до 2 сребърни и 3 бронзови медала. Това е българския отбор и самите момчета са недоволни.

Между колко отбора?

Повече от 80 отбора. Това е най-представителното състезание в света по физика.

Това е един много добър резултат.

Ами да. Като за мащабите на България това е един много добър резултат. Аз и друг път съм казвал, че като се сумират медалите до момента, все още България има медали, включително златни, точно колкото Франция и Великобритания, взети заедно. За цялата история на олимпиадите! А това са велики сили в областта на науката. Това показва, че все пак има 16 страни в света, от които има абсолютни първенци на международна олимпиада. Ние сме една от тези 16 страни. Когато светът е 7 млрд., България е 7 млн., на нас по теорията на вероятностите ни се полага след 1000 години да имаме абсолютен първенец на международна олимпиада. Е, ние имаме. А не са минали 1000 години, минали са 47 години от началото на олимпиадите.

А откъде имате време, сила, желание да се занимавате с всичко това?

Ами това е  едно голямо предизвикателство. Като в спорта, да поставиш още един рекорд. Да вдигнеш още 1 кг над световния рекорд. Интересно е, просто е интересно. Интересно е да съчиниш нещо, което  никой в света още не го е правил.

С какво тези деца, които вие обучавате в школата си, се различават от всички останали. С какво те са по-специални?

Ами струва ми се, че по характера. Човек трябва да има характер, воля. Имаше едно момче от Бургас, което на първите мои олимпиади от 100 точки изкарваше по 6-7 точки. Обаче като лошо куче - като захапе нещо, не изтърва. Този човек от 8 клас до 12 клас стигна до златен медал на международна олимпиада, учи в Принстън, стана един от най-добрите в света. Въпрос на характер. Но момчето едно занятие не е пропуснало. И затова много хора се чудят като им кажа, че от всеки средноинтелигентен човек може да стане професор. Стига само да прояви характер. И това е по-важно, отколкото индивидуалния талант. Има хора с огромен талант, от които нищо не става.  Просто си пропиляват таланта, не им достига постоянство, не им достига трудолюбие и в крайна сметка пропада на социалното дъно. Имам и такива случаи. Деца, които нищо не завършват и стоят безработни за помощи с циганките. Ученичка, която си изпълнява само секс програмата, нищо друго не я интересува, защото била много умна и в крайна сметка… Има буквално  качества на гений, но си умножава гения по -1.

В момента е много модерно да се говори за реформи. Какви са вашите идеи и предложения, какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на образованието и децата да излизат действително научени от училище?

Ами първото нещо, това е сегрегация. Аз това съм го видял, не съм го измислил. Преди много години бях в Холандия на конференция, на която се оказа, че в холандското училище няма постоянни паралелки. Когато в България ние още не бяхме виждали компютър, във всяка  класна стая имаше по 25 Макинтоша и на края на всеки учебен час се правеше тест. В цяла Западна Европа правеха тестове. На края на всеки месец директора сумира точките от тестовете и един ученик, който напредва, го мести в паралелка за напреднали, който остава - в паралелка за изоставащи. Ако после някой от изоставащите напредне, го местят при напредналите. Общи са само часовете по физкултура и по изкуствата. Там всички са заедно. В един випуск всички се познават. Перманентна сегрегация! При нас се говори за някакъв среден ученик. Аз за кого трябва да работя? За двойкаджията, за четворкаджията или за отличника? За оня, който получи 16 шестици, или за онзи, който получи 4 двойки? При условие, че имам един час и половина седмично физика. Китайците имат 12 часа седмично физика, в една обикновена гимназия. Значи ние отдавна нямаме структура на природо-математическа гимназия. Това е някаква структура на колониално училище, където часовете по английски са 5 пъти повече от часовете по физика. В едно училище, което се води уж природо-математическо училище! То какво остана от природо-математическото? Нищо не е останало. Това е едно езиково училище, в което учениците трябва да знаят езика на бъдещите си господари, да бъдат слуги. Ами аз не искам да подготвям слуги. Искам да подготвям господари.

Реформата - една добра реформа трябва да включва на първо място една сегрегация. Значи не може да насилваме един ученик, който не знае или не иска да знае, да го пъхаме между отличниците. Той трябва да отиде в едно училище, в което се работи според неговото ниво на некомпетентност и да не пъхаме в ядрената електроцентрала този човек, който не иска да бъде компетентен. Значи той трябва задължително да си отиде в училище за некомпетентните. А тези, които искат да учат - не може около тях да има 3-ма ученика, които пречат на целия останал клас, хулиганстват и нищо не можеш да им направиш. Ние сме имали случай с ученик с 370 отсъствия и не можем да го изключим от училище. И този ученик перманентно пречи на останалите да учат. Злостно хулиганства, идва пиян на училище и ние не можем да го махнем. Това е дефект на българското училище в момента. Този ученик може да ругае, може да псува учителя си и нищо лошо не може да му се случи. Защото той имал права. Ами да се опита да наругае германския учител. Или китайския. В Китай е железен ред и дисциплина. За това в момента е най-силната икономика в света. В китайското училище има електрическа ограда, който пипне оградата - електрошок. Сутрин от 8, вечер до 8 се учи. Така се прави силна икономика.

А как ще стане тази сегрегация? Как може да се определи кой ученик е силен и кой слаб? В момента има изпити, нали това е тяхната идея?

Тотално външно оценяване, това го казах вече. Както беше в Германия преди години. На края на всеки Божи месец, един компютър в Министерството на просветата разиграва едно тото и на другия ден всички учители са командировани. Аз не знам кого ще изпитвам, научавам в последния момент. Например паднало се е да изпитвам вълчедръмските ученици, а някой,някъде от Вълчидол ще дойде да изпитва моите ученици. Никой не знае кой ще дойде да го изпитва на другия ден. Учителите идват изненадващо и изпитват чужди ученици. И тогава българският учител ще бъде по-уважаван, защото ще се научи да пише по-честни оценки. Той ще се научи, това, което го е забравил, ще го научи! Да пише честни оценки, защото това е животоспасяващо за цялата нация. За цялото население на тази страна е животоспасяващо! Да не се взриви ядрената централа, нали това искаме? Да не умрем като отидем на лекар, нали това искаме? За сравнение - в един наш медицински ВУЗ, мой ученик е асистент там, бяха дошли една група гърци, защото в България можеш много лесно да завършиш медицина. Хубаво ,студентски живот, е, като не можеш да вземеш някой изпит, преписваш или плащаш. Да, ама гърците не са идиоти. Мина една година и от Гърция изпратиха комисия, която да ги изпита. Моментално всички се върнаха обратно в Гърция. При тях е безплатно образованието, тук трябва да плащат. Защо идват в България? Ами защото тука може с някаква минимална за техния стандарт сума да получи диплома, с която после става сериен убиец. Най-лесния начин в момента в България да станеш сериен убиец ,това е да завършиш медицина. А се оказа, че в България с преписване и с подкупи можеш да получиш всякаква диплома. Един бръмбар в ухото и му се диктува всичко. Човек, който нищо не знае, написва по 8 листа на изпит. И това е обществена тайна. Това не може да продължава  до безкрайност, защото е смъртно опасно за всички ни. И за това аз протестирам срещу тази система, това е моят протест срещу системата.

В предварителния ни разговор споменахте, че сте имали среща с министъра на образованието Тодор Танев. Какво си казахте с него?

Няколко пъти. Е , не сме имали някакви дълги разговори, но това, което успях да му кажа  беше точно това, че трябва да има външно оценяване. Другото нещо, което също не спестих на министъра е, че в България при сегашните условия който се осмели да направи една такава радикална реформа, рискува да загуби следващите избори.

Как ще се отрази това на изборите?

Ами много ще бъдат недоволните.

Кои ще бъдат недоволни?

Ами тези, които досега получаваха шестиченцата и техните родители.

И смятате, че учениците ще обвинят политиците за това, че имат ниски оценки?

Виновният ще бъде този, който е въвел системата. Това е много трудно решение за вземане. И трябва невъобразима смелост да се направи наистина някаква промяна в системата, реална промяна.

Смятате ли, че единствено идеята за спечелване на следващите избори е единстената причина да не започне съществена реформа?

Ами не е само това. Струва ми се ,че и Вие можете да допринесете. Трябва да се популяризират тези идеи за честното оценяване. Трябва да им се  даде по-голяма гласност. Защото животът на цялото население е застрашен.

Да се върнем на актуалния проблем. Останалите учители в Природо-математическата гимназия как се отнасят към Вас след случката?

Ами има една немалка част от учителите, които подкрепят двойкаджиите. Те смятат, че тези двойкаджии били отличници и понеже те са им писали шестиченца, трябва и аз да им пиша шестиченце, макар че нищо не знаят. Просто те са вече част от системата. Те са станали това, което родителката каза - конвенционален учител. Нещо повече, ученик от нашата гимназия се хвали как излиза на дъската, 20 минути мълчи, накрая учителката казва: „Седни си, 4”.

А имаше ли такива, които открито ви подкрепиха?

Ами, не смеят. Включително и такива, които са ми най близки колеги, в случая си замълчаха, защото се страхуват. Както повечето хора в България - не искаха промени, не искаха демокрация, защото ги е страх да не се промени нещо. Просто на повечето хора статуквото им изнася, хората не искат да се променят, свикнали са си така.

Имате ли някакви по-специални планове, без значение дали става въпрос за Вашата школа или личния Ви живот? Или смятате да останете тук, в Казанлък и да водите по същия начин школата си?

Аз съм пропуснал 101 шанса да отида някъде на по-добро, цивилизовано място, където всичко е уредено, където честно се пишат оценките. Имал съм такива предложения. Нещо повече, в момента, в който започна тази шумотевица, в продължение на по-малко от 12 часа получих предложения, няма да казвам какви точно, на несравнимо по-добри и изгодни места, където да отида да работя, но засега не смятам да си променям начина на работа. Все пак има деца, които заслужават да им се помогне да излязат на световно ниво.

Т.е. вашата причина да останете тук са единствено децата, които в момента обучавате?

Моята причина да остана са тези, които имат по 16 шестици на срок, а не тези, които 4 двойки на срок. Смятам, че те са онези, които трябва да извадят България от дълбоката кал и си струва човек да прави жертви за тях, да понесе известна доза кал върху себе си, за да може да се даде шанс на тези деца. Защото между най-малките в момента има такива, които някой ден ще станат златни медалисти. Вече имаме хора, които са едни от най-добрите света от предишни поколения, а това е усилие, което си струва.

С риск да прозвуча консервативно, отново ще споделя, че когато аз бях ученик, винаги в училището имаше някой, който е най-лош учител. Славите ли се по свой начин като такъв сред учениците?

Като злодей? (смее се) Ами това учениците трябва да го кажат, но смятам, че твърде малко са тези, които биха казали такова нещо.

Заради респекта, който поражда известността ви ли?

Не, просто на тях им е интересно, макар че дори да получат по-ниска оценка, това е една реална оценка и някой ден тези хора успяват. Имах един възпитаник, който стана професор, по някое време беше станал кандидат на науките и каза:  „Срам ме е! Срам ме е, че всички двойкаджии от нашия клас също станаха кандидати на науките”. Така че, минават години и тези, които са били слаби ученици, които са получавали ниски оценки, все пак те хич да не са искали, са чули много повече от онзи ученик, който не е бил в такава паралелка и това някой ден се връща. Няма напразно усилие. Дори и тези, които са с тройките да речем, дори някои от тези, които получават двойки, някой ден могат да станат много добри специалисти. И според мен на тях също трябва да им се дава шанс.

Как виждате България след 20 години?

Това е много трудна задача, но смятам че въпреки съпротивата, все пак ще имаме някакво малко по-добро ниво от това, което имаме сега. Е, няма да станем Швейцария на Балканите, но шансът е в тези, които в момента получават по 16 шестици на срок. Не всички ще отидат на Запад, има и такива, които се връщат в България, които остават тук, не могат да се присединят към чужда култура. И когато получим достатъчно количество добри специалисти, ще има за чужбина, ще има и за България . Да останат достатъчно, за да ни извадят от тази икономическа дупка, в която сме в момента.

А какви са краткосрочните ви планове с учениците, които подготвяте след олимпиадата?

Ами в момента имам едни главоболни задачки като имаме една зала за 100 човека, вече направена. Може  Математическата гимназия да няма сграда, където да учим, но имаме място, където да си правим кръжоците по физика. Та, краткосрочните ми планове са да обърна внимание на най-малките и на следващото поколение, които са много перспективни и което си струва усилието.

А големите помагат ли на малките?

Помагат. Имаме една лауреатка, Катерина Найденова. У нас не е имало никой досега, който да бъде 4 пъти абсолютен първенец на най-високата олимпиада по физика в България - това е отборния кръг за международна  олимпиада. В момента учи в Кеймбридж и ще идва през лятото на нашите лагер-школи да помага за подготовката на по-малките.

По какъв начин се финансира вашата школа?

През повечето време е била безплатна. И това също е една от причините за успеха на школата, защото огромната част от моите колеги като им се даде да речем по някакъв проект да изработят 20 часа, на 20-тия час човекът спира, събира си папките и до там - защото повече не му се плаща. Аз работя до тогава, докато се свърши работата, а не дотогава, докато се ми изработени часовете, за които ми се плаща. Така че със чиста съвест мога да кажа, че през почти целия си живот съм работил безплатно. Защото това ,което съм получавал като заплата, е все едно на Христо Стоичков да му кажеш за толкова пари да работи. Ами той няма да си направи усилие дори да ги наругае (смее се). За качеството - защото казваме, че 1 час на учител струва еди колко си -  кой час, на кой учител и срещу какво? Така че от учител до учител има огромна разлика, както от лекар до лекар има разлика, от футболист до футболист има разлика. И виждаме че различните футболисти получават различно, нали? При нас е същото, така че като се погледне от тази гледна точка, се вижда че аз цял живот съм работил абсолютно безплатно. И това е една от тайните за успеха на школата. Не съм жалил труда си и съм дал хиляди и хиляди часове безплатен труд.

Имате ли да добавите нещо като завършек?

Надявам се, че  българските майки ще продължат да раждат талантливи деца, ще има и такива, които искат да се трудят, искат да бъдат най-добрите в света и заради тях си струва усилието.

Първа част можете да прочетете тук.