OffNews.bg

Симона Петкова пред Nostrabet: Да играя на 'Камп Ноу' или 'Сантиаго Бернабеу' ще е сбъдната мечта

Българската футболистка, състезаваща се в швейцарския Йънг Бойс, Симона Петкова, даде ексклузивно интервю за спортния сайт NOSTRABET. Родната състезателка разказа за интригуващия си професионален път, тръгнал от родния й град – Габрово, преминал през Англия и Италия, за да стигне и до настоящата дестинация – швейцарската столица Берн.

Симона разкри и целта, която си е поставила с издаването на книгата й „Футболно пътуване“. Тя иска да покаже как може всеки човек да постигне амбициите си, ако работи здраво и усърдно за мечтите си. Накрая, тя даде и своя съвет за всички момичета, които тепърва навлизат в спорта у нас.

Здравей, Симона! Сезонът в Швейцария навярно е в разгара си. Как би оценила твоето представяне и това на отбора до момента през сезона?

Много правилно казахте, в разгара на сезона сме. За момента съм изключително доволна от представянето си. За много кратко време успях да се докажа и да намеря място в първите 11. Колкото до цялостното ни представяне, треньорът има изисквания и ние се стараем да ги изпълняваме. Допускаме грешки, но това е част от процеса на израстване и изграждане на стила, който искаме. В средата на таблицата сме, но определено втория полусезон ще е много по-успешен. Просто с всеки един мач напредваме и се доближаваме до целите ни.

След трансфера от Лугано в Йънг Бойс ти направи една сериозна стъпка нагоре в кариерата си. Каква е следващата цел пред теб?

Определено това беше непредвидена крачка. Изненадах се, когато ме потърсиха от Йънг Бойс. Радвам се че съм привлякла интереса на топ отбор. За мен е чест и удоволствие да съм тук. Следващата ми цел е да се развивам още повече и да впечатля с изявите си още по- големи футболни грандове.

Доволна ли си от живота в Швейцария и би ли искала да опиташ от футбола в друга страна?

Животът в Швейцария много ми харесва. Вярно е, че стандартът е много висок, но пък е удоволствие да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля. Подредено, чисто, спокойно и тихо - на мен този начин на живот ми идва перфектно. Искам да усетя какво е да играеш в Примиера Дивизион. Смятам, че Испания би била една добра възможност за мен. Да играя на стадиони като „Камп Ноу“ и „Сантиаго Бернабеу“ ще е сбъдната мечта за мен. Но това е в кръга на бъдещите планове. В момента съм изцяло фокусирана върху представянето ми с отбора на Йънг Бойс. Доволна съм от условията и начина на работа в клуба.

Пътят ти зад граница започна в Англия. Как се стигна до преминаването в Лийдс и след това в Уотфорд?

След като се дипломирах реших да пробвам да се реализирам в чужбина. Лийдс бяха в 4 дивизия в Англия, но ми предложиха да се присъединя към тях. След 6 месеца Уотфорд забеляза качествата ми и ме покани на проби. Успях да мина пробния период успешно и изиграх един изключителен силен сезон с екипа на „стършелите“. Това беше трамплинът към мечтата ми да спра да работя и да играя само футбол.

Кое те крепеше в тежкото ежедневие през този период, в който се е налагало да работиш и отделно, за да се издържаш?

Вярата, желанието и надеждата, че един ден ще успея да играя и да се издържам само с футбол. Тези три неща ме крепяха през цялото време, както ме крепят и днес.

Имало ли е моменти, в които си си мислела да се откажеш?

Разбира се , че е имало и тежки моменти. И аз съм нормален човек като всички. Още с пристигането ми в Италия нещата започнаха да загрубяват и аз не знаех какво и как да направя. Мислих си да се прибера в България или пак да отида в Англия. Слава Богу стиснах зъби, изиграх сезона и от тогава не съм помисляла за спиране или отказване. Прочетох доста книги, които промениха възприемането ми изцяло за живота, не само за футбола и спорта. Спортната психология е материя, която би била полезна на всеки спортист. Силно препоръчвам да се чете такъв тип литература.

Преди година издаде книга. Имаше ли конкретна идея и цел зад написването й и успя ли да я реализираш до момента?

Книгата има цел и идея. Дала съм частичка от себе си във всеки написан ред. Благодарна съм за обратната връзка, която получавам. Издадох книгата, за да покажа един пример как обикновено момиче с мечти се бори с всички предизвикателства, които й поднася животът. С книгата успях да докосна много от читателите и силно се надявам все повече и повече да расте интересът към книжното ми съкровище.

Целта на книгата не е да ми донесе милиони, а да дам на всеки, отворил страниците, малко надежда, вяра, смелост и подкрепа. Имаме нужда от малко и можем да постигнем целите си. Аз вярвам, че книгата може да мотивира читателите. И да, мога смело да кажа, че реализирах идеята си. Да издам книга беше една от мечтите ми. И ето че на 21.12 ще стане една година от реализирането на мечтата ми.

Трябвало ли е да се справяш с предразсъдъци по време на кариерата си?

Живеем в едно много необяснимо време. В капана на природни катаклизми, биологични отклонения и всякакви вече приети за нормални промени. Предразсъдъците са част от ежедневието на 90% от населението. Отдавна съм спряла да се поддавам. Преди време се ядосвах, впечатлявах и губех от енергията и позитивното си настроение. Е, вече съм малко по-голяма и успешно успявам да преминавам през предразсъдъците.

Женският футбол се развива с огромни темпове в последното десетилетие. Кои са основните разлики, които виждаш, тъй като твоята активна кариера се развива именно в този период?

Прогресът на женския футбол е с огромни мащаби. Има много разлики, които мога да изброя, но искам да се спра на една, която мисля че е най-важна. Мъжете започват да уважават все повече и повече женския футбол. А това е крачката, от която имаме нужда, за да успеем да превърнем любимото хоби в професия и начин на живот.

Дори и у нас за женската страна на играта започва да се говори все повече. Имаме ли ресурсите, за да достигнем прилично ниво по отношение на развитието на женския футбол?

Радостен е фактът, че и в България се повдига темата за женския футбол. Смятам, че имаме ресурси и вярвам, че скоро ще дойдат и резултати от положените усилия до момента. Ние не сме далеч от развитите страни, но имаме нужда от повече подкрепа и разбира се, търпение. Развитието отнема време, а това не се харесва на много хора в страната.

Обмисляла ли си завръщане в България под някаква форма?

За момента давам всичко от себе си, за да стигна мечтаните върхове. Смятам да играя до колкото ми позволят силите и възможностите. След като приключа с активната кариера ще реша дали да се прибера в България.

Ти си сред най-успешните ни състезателки. Какво би посъветвала младите момичета, които също имат желание да се захванат с професионалния футбол?

Бих ги насърчила да тренират много старателно и да вярват в себе си. Всичко се учи, талантът се развива, но без желание и дисциплина трудно може да стигнеш до професионалния спорт. Не на последно място трябва да има забавление. Футболът е игра, най-великата, но все пак игра.

И за финал, Симона – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам не само на себе си, а на Вас и всички Ваши читатели здраве, лични и професионални успехи. Едни топли и щастливи коледни и новогодишни празници, и разбира се, много поводи за радост и споделени усмивки.