Самуел Финци: Чувствам се свободен да кажа каквото искам

Самуел Финци е най-успешният български актьор зад граница, обявен за най-добър актьор на годината на Германия през 2015 г. за ролята му на Владимир в "Очакване на Годо" на българския режисьор Иван Пантелеев, която той изигра в "Дойчес театър". Санчо, както е познат сред колегите си, има над 30 годишна кариера в Германия, където е активно ангажиран в театъра, киното и телевизията. Той е получавал и други престижни отличия - за най-добър млад актьор (за ролята си на Трепльов в „Чайка” от Чехов, в Кьолн, 1993 г.), както и театралната награда на Берлин през 2011 г. И в двата случая Санчо Финци има успех под режисурата на големия режисьор Димитър Гочев, също българин, който почина в края на 2013-а.

Новият сериал, в който играе Санчо вече се излъчва у нас - по филмовия канал Epic Drama. Ето какво разказа актьорът в специално интервю за OFFNews пред Искра Ангелова:

Искра Ангелова: Здравей, Санчо, радвам се да те видя. Снимаш в нов сериал, моля те разкажи ни малко повече за него?

Самуел Финци: Това е една телевизионна сага от дванайсет епизода, която разказва за живота през 20-те години в еврейското общество в Берлин. По това време, знаем, през 20-те години какво се случва в Берлин, малко след Първата световна война, Ваймарската република. Време на хипер инфлация, време на реваншизъм, започва да се образува нацизмът, основава се националсоциалистическата партия, Хитлер става активен, още млад, но започва да събира хора около себе си. Време, в което Белгия и Франция се мъчат да откъснат руската област. Страната е отново едва ли не на война. И това едно много противоречиво време идведнъж подтиква някак си хората да се чувстват свободни, което е най-странното. И това е време, в което наистина в Берлин, специално в Германия, изникват изключителни произведения на изкуството, и то не само в областта на изобразителното изкуство, а и в киното, в театъра... кабарето изведнъж процъфтява. Време на свободия, време на крайна разюзданост бих казал, време, в което всевъзможни течения се сблъскват: от кубизъм, импресионизъм, сюрреализъм, новата предметност ли, как да го наречем, всичко това живее по едно и също време, изключително благодарна почва се оказва явно социалното напрежение за изникване на такива произведения. Това ми се вижда много интересно.

Добре, кажи ми защо сега, когато живеем в подобен преходен период, в който има война, в който минахме през тази тежка епидемия, в който в България има страшни сътресения, политически, но и по цял свят има, в който националистите настъпват, а обществата, държавите се затварят... защо сега няма такъв страхотен изблик на творческа енергия и на интересно, ново изкуство?

Не знаем, сега ние това го гледаме с друг поглед, години по-късно е много по-лесно да си правим такива заключения. Може би и това ще се окаже време, в което много нови неща са изникнали. Сега, казваш, бяхме в пандемия, а там се случиха еди какви си неща, ние живеем в сферата на социални медии и така нататък. И тук се случват неща, навсякъде, но в сферата на изкуството - това ще го разберем малко по-късно.

Нямаш усещането за ботуш върху врата на хората на духа, на изкуството, на интелигенцията?

Не, напротив, аз се чувствам свободен, мога да кажа каквото си искам.

Ти живееш в друга държава, може би заради това?

Навсякъде мога да кажа каквото искам.

Така е. Например когато откри Берлинале през 2020 г. имаше страхотна реч - точно за този аспект на нашия живот, че ние вече сме напълно свободни граждани на света, обаче не сме ли разочаровани от тази безмерна свобода на избора? Не се ли оказа, че не съумяваме да я "използваме" правилно?

Сигурно. Дай да се върнем към сериала.

Добре. Винаги като актриса ми е било странно да отговарям на въпроси: какъв ти е героят... И какъв е твоят герой?

Мога да го опиша.

Опиши го.

Героят е един, да го наречем на български парвеню, новобогаташ, човек, който е талантлив търговец, да го наречем, играч, който обаче e и "selfmade mаn", също така можем да го опишем. Вече е собственик на няколко магазина за електроуреди, (разбира се, това му е легалният бизнес, може да подозираме, че има и нелегален), има една такава сцена. Във всеки случай е човек, който успява да се намести в ситуациите, самият той е вдовец, има една дъщеря, за която той е способен на всичко, за да може тя да няма живота, който той е имал. Според него, неговото най-голямо желание е тя да проникне във високите слоеве на обществото, където той смята, че тя принадлежи. Разказвам една история, фамилна история, случила се главно сред евреи. Самият този... "универсален магазин" да го наречем, той е основан от друг евреин, бивш пилот в Първата световна война, там има много евреи, които са участвали, които са били наградени през Първата световна война на страната на Германците. И той е такъв: "герой", да го наречем, от Първата световна война. Има една такава история, в която моят герой има някаква бивша връзка с жената на другия, това е едната линия, другата линия е на младите, децата на тези хора, те с техните си копнежи, мечти.

Добре. Санчо. Ти си най-успешният български актьор в целия свят. Ти си носител на наградата за най-добър немски актьор в Германия. Ти си идол, как да кажа, пример за цели поколения актьори, ти не искаш да говориш за България, защо? Кажи какво се случва тук? Кажи твоето мнение? Възглед? Усещане?

Не е темата за България в момента.

Напротив, интересно е за хората ти какво мислиш за това, което се случва в момента, а пък те сериала ще го гледат, след като видят това интервю. Ние ще разкажем за какво става дума в сериала. Кажи ми какво се случва тук, там, където живееш - изобщо в света ни, как се чувстваш ти, как се усещаш в този период от историята, може би ние сме свидетели на края на нашата цивилизация, де да знам?

Не съм такъв атеист, песимист... мога да кажа, че сега, след лятото, се чувствам отпочинал и съм добре.

Беше на почивка в Созопол?

Не само, бях преди това в Гърция, в Созопол бях, да. Наистина съм отпочинал, взех си време, два месеца имам ваканция, това е много приятно. Децата бяха около мен повечето време. Сега ще видим какво ще покаже тази година, какво следва, трябва да вляза в работен ритъм и да си гледам работата. Това е.

Снимал си филм с Антъни Хопкинс.

Да, беше миналия септември, преди година, нали знаеш - филмите, те взимат време.

Хубаво ли беше?

Аз с него конкретно не съм имал сцена. Имах с Джони Флин, който играе Антъни Хопкинс като млад. Това е. Той разказва историята. С Никълъс Уинтън, който е от топ актьорите, така да го наречем. Има и други, Джонатан Прайс... група от известни актьори.

Звезди. Големи звезди.

Мисля, че стана добър филм. Така поне чувам от хората, от Лондон.

В театъра ще играеш ли този сезон?

Продължавам в Дойчес театър и в края на сезона ще направя една работа в Щутгарт.

Можеш ли да ни препоръчаш някой нов съвременен немски драматург, който ти харесва?

Не, не мога.

Добре. Няма много нова драматургия, всички отидоха да пишат по сериалите - добрите писачи, добрите автори. Така ли е?

Не е така. Тук се правят много неща, само че се комбинират разни работи, проза например често се прави също на театър. Има хубави книги, които също много добре стават за сцена, ако могат, има хора, които това го могат.

Ти си човек, който си е сбъднал мечтата, живее мечтата си...

Не.

От наша гледна точка.

Просто в някои неща съм имал шанс, в други съм положил усилия, като всеки един друг човек, нищо особено.

Чувстваш ли се добре там, където живееш, в Германия?

В момента се чувствам добре, може би ще се промени това.

Какво ти липсва от България?

Нищо не ми липсва. Аз съм често в България, така че, ако ми липсва нещо, отивам.

И въпреки това, тук са страшни сътресения, не знам дали наблюдаваш?

Да, непрекъснато. Някои неща излизат като сътресения от твоя гледна точка, отвътре, за мен изгреждат като нормални процеси, въпрос на това как го виждаш.

Опитват се да ни извадят от Европейския съюз група граждани.

Не може да стане това. Не забравяй, че все пак живеем в една капиталистическа страна и капиталът решава... аз не го виждам като голяма заплаха, проблем.

А от какво те е страх? Страх ли те е например от старостта?

Не. Аз съм вече стар, какво да ме е страх. (смях)

Ти си младо момче, какво да те е страх? Ти си си младо момче. (смях)

Не ме е страх. Ако старостта е такава, както съм сега - няма нищо страшно.

Не си. Ти си сега в разцвета на силите си.

Вече това за старостта, естествено, че е относително, защото аз, ние вече на тази възраст... нашите родители на тази възраст бяха по-възрастни от нас, ние не сме вече толкова, ние сме на тази възраст по-млади.

Ти си имаш вечно млад родител, така че за теб нищо не важи. (смях)

Това също играе роля. (смях)

Той е прекрасен. (Става дума за изключителния български актьор Ицхак Финци, който е на 90 години и има 7 годишна дъщеричка и млада съпруга.)

И майка ми е доста щура. (Великолепната пианистка Гина Табакова пък е майката на Санчо Финци.)

За какво си мечтаеш вечер като си легнеш, какво искаш да ти се случи, какво не ти се е случило още, да кажем?

Лягам и само гледам да заспя бързо, за да мога да стана свеж, много искам хубаво да спя, добре, нищо не си мечтая.

Добре де, младите колеги тук в България, които си мечтаят да минат по твоите стъпки, да имат твоя път - какво трябва да направят?

Честно да ти кажа, не знам. Други са времената, мисля за децата си, не знам. Те са още малки - на 11 и 15...

Благодаря ти, на добър час на сериала и на всичките ти начинания.

Аз ти благодаря.

„Къщата на обещанията“ вече започна по Epic Drama на 10 септември от 22:00 часа.

Берлин през 20-те години на миналия век е ослепително място, но времената са трудни и са белязани от бедност и престъпност. Вики пристига в града, водена от надеждите си за по-добър живот, но мечтите ѝ са разбити веднага щом пристига там. Без жилище и нищо на свое име тя си намира работа като продавачка в новооткрит и бляскав универсален магазин, наречен „Йонас", но и неговите основатели се борят за оцеляване.

Когато Вики се влюбва в привидно безпаричния пианист Хари, тя не знае, е, че той е синът на нейния шеф Артър, собственик на универсалния магазин. Класовото разделение между тях се превръща в на пръв поглед непреодолима пречка, тъй като баща му има други планове за него, и така започва една невъзможна любовна история...

Epic Drama е ТВ канал от семейството на Viasat History, посветен на най-добрите драматични сериали в епоха от последните години. За програмата на Epic Drama канала посетете www.epicdrama.bg Следете и www.Facebook.com/EpicDramaBG и www.instagram.com/EpicDramaBulgaria, както и YouTube канала на Viasat World Bulgaria.

Искате да знаете повече?

Ето няколко любопитни факта за сериала:

1. Всички кадри от универсалния магазин „Йонас“ са снимани изключително в Гьорлиц. Универсалният магазин в Гьорлиц е построен през 1913 г. в стил Ар Нуво. Луис Фридлендер започва кариерата си на търговец с търговия на кожи, също както и родителите на Алис Грюнберг. Отнема около 8 седмици, за да се построи интериора на универсалния магазин.

2. „Мраморният“ етаж е специално проектиран за „Къщата на обещанията“ и в действителност е естествено изглеждащо фолио, което е залепено върху оригиналния под, което прави залата за продажби да изглежда още по-голяма.

3. Универсалният магазин в Гьорлиц е използван също като фон на филма на Уес Андерсън „Гранд хотел „Будапеща“ от 2013 г.

4. Външните снимки на магазин „Йонас“ също са заснети в универсалния магазин на Гьорлиц, като след това с помощта на видеоефекти са адаптирани към оригинала – например червените сенници на витрините.

5. По време на строежа на декора на универсалния магазин и на Шьоненфиртел в Гьорлиц броят на заетите е достигал до 80 човека, включително трима художници на декори и стенописи от Италия.

6. Цялата тераса на покрива е реплика на оригиналната тераса на магазина от приземното ниво, направена от дърво. Заснета е на „зелен екран“, за да може след това по време на постпродукцията, с помощта на специални видеоефекти, да бъде вмъкнат Берлин от 1929 година.

7. Около 1000 различни костюма са използвани само за главните и поддържащи роли. Статистите са били облечени допълнително с около 4000 костюма от епохата.

8. Платовете, използвани за костюмите са на модния дизайнер Драйс ван Нотен. Според режисьорката Шери Хорман, костюмите е трябвало да вдъхнат живот на околната сивота отвън и отвътре, с „шарките и цветовете на модния дизайнер“.

9. Модният дизайнер Гуидо Мария Кречмер проектира уникална рокля специално за „Къщата на обещанията“.

10. Екип от шест до осем шивачи са били винаги на разположение на мястото на снимките, за да могат да реагират за внезапни промени и да направят финални корекции по костюмите след репетициите с костюми. Трима външни шивачи в Хамбург, Кьолн и Берлин също правят костюмите са сериала. Отделът за костюмите наброява около 50 човека.

11. Около 100 перуки са били използвани за главните и поддържащите роли. Те са дело на два магазина за перуки и в някои случаи са били направени специално за сериала. За продукцията са били ръчно изработени и многобройни бради.