Ребека О'Брайън: Абсолютната власт покварява абсолютно
Днес от 20:45 часа в кино "Люмиер" в НДК ще бъде представена специалната прожекция на една от сензациите в европейското кино за миналата година - "Аз, Даниел Блейк" на режисьора Кен Лоуч.
Лентата, носител на "Златна палма" от Кан и редица други награди, ще бъде лично представена пред българската публика от продуцента ѝ Ребека О'Брайън.
Творбата разказва за 59-годишния Даниел Блейк, дърводелец от Нюкасъл, който губи работата си и се обръща за помощ към държавата. Пътят му се пресича с този на самотната майка Кейти, която също е без работа и се грижи за двете си малки деца – Дейзи и Дилън. Единственият шанс за Кейти да избегне настаняване в хостел за бездомни в Лондон е да заживее в апартамент в непознат за нея град, който е на близо 500 км разстояние. Даниел и Кейти се озовават на „ничия земя“ и са принудени да се борят с държавната бюрокрация и бушуващия конфликт между работещи и безработни.
OFFNews се срещна с Ребека О'Брайън, за да поговорим повече за социалното неравенство, сблъсъка между капитализма и социализма и какво може да направи всеки един от нас в борбата ни за по-добър живот.
Какво беше вдъхновението за филма?
Пол Лавърти (сценаристът) и Кен Лоуч (режисьорът) винаги са били много политически и социално ангажирани, четяха вестниц и вземаха участия в различни дейности. Това постоянно ги сблъскваше с историите на хората за трудностите в живота, за това как няма какво да работят и системата ги третира ужасяващо. Така започнаха да обикалят различни градове из страната и да се срещат с хората в центровете за безработни, в хранителните банки, да разговарят с жертвите на системата. Те искаха да проучат природата на съвременната бедност в Англия, от което се роди и филмът.
На хората в България, най-бедната страна в ЕС, им е трудно да повярват, че хората във Великобритания, една от най-богатите страни, имат кой знае какви проблеми.
Тя е петата най-богата държава в света и въпреки това имаме бедност. Миналата година нови 100 000 деца попаднаха в капана на бедността, а повече от 1 милион души се изхранваха от хранителните банки. Това са доста бедни хора за една толкова богата страна. Всички те нямат парите да се изхранват в продължение дори на една седмица, което ги поставя в категорията на социално слабите. Това е капитализмът, това е чистият капитализъм. Имаме консервативно правителство, което налага доста строг капиталистически режим през последните 6-7 години и ето какъв е резултатът. Те винаги казват: „Пазарът ще се погрижи и за бедните, и за богатите“. Ами не се получава, те също така казват, че ако си беден, вината е само и единствено твоя. Това също не е вярно. Истината е, че се опитват да отсяват хората, като правят системата трудна и подвеждаща. Подобно нещо ние наричаме "съзнателна жестокост".
Общо взето капитализмът прави богатите по-богати и бедните по-бедни, с редки изключения.
Правилно. Ако имаш смесена, уравновесена икономика, където държавата се намесва и подкрепя най-нуждаещите се, то това е по-добра система от тази на свободния капитализъм. Нуждаем се от система, осигуряваща свободен избор, но и защита за гражданите, които изпадат от мрежата. Знаете ли, че повечето хора винаги са на не повече от 3 заплати разстояние от изхвърчането на улицата? Те живеят под постоянна угроза и стрес. Докато проблемът с богатите е, че когато получават още повече пари, те искат да ги задържат и тях. Най-злобните хора са богаташите.
Забелязал съм много бедни хора, които въпреки че имат трудности да се изхранват, винаги ще ти помогнат, ще ти дадат от залъка си, докато доста заможни хора или такива, които нямат финансови затруднения, са доста по-стиснати. А най-големите богаташи, които имат милиони, не спират да се борят с високите данъци и да искат да плащат все по-малко, разбира се, с редки изключения.
Именно, защото те искат да имат свободата да си ги харчат за каквото поискат. Но дори във Викторианската епоха, 19 век, е имало филантропи, които са се грижели за онеправданите, пропастта между богатите и бедните е била по-малка отколкото е днес, в 21 век. Това е просто грешно. Ти не си по-щастлив, ако си по-богат, всичко си има граница.
Преди време снимахме филм на име "Хляб и рози", разказващ за офисни служители в Лос Анджелис, където разбрахме, че човек се нуждае от малко храна и нещо малко, специално, за да направи живота ти хубав и да си щастлив. Вместо това хората смятат, че колкото по-богат ставаш, толкова по-щастлив ще си – просто не е така, щастието не се купува. Вижте огромните имения на богатите, та това е вулгарно, за какво са им, какво ги правят?
Джим Кери казва: „Ще ми се всички на света да са богати и известни, за да разберат, че това не е отговорът“.
Не мога да го кажа по-хубаво. Хората, живеещи в големи и щастливи общества се чувстват много по-добре от самотните богаташи.
Какво трябва да стори правителството, за да реши проблема с бедността – да създаде повече и по-добре платени работни места или да се погрижи за по-добри социални помощи?
Има много различни мерки, които е редно да се приложат, но на първо място смятам, че трябва да има адекватна данъчна система. Плановата икономика също е много важна. Доста съм заинтригувана от идеята за безусловния доход, която в момента се пробва във Финландия. Не съм го обмислила напълно, но е интересен експеримент, защото тогава всеки ще има пари, с които да се прехранва, и няма да го е срам от положението му. Тогава може да надгради или да си живее с него.
Хората обаче няма да мързелуват, защото те просто не обичат да седят на едно място, без да вършат нищо - ще учат, ще се развиват, ще творят, ще работят доброволно. Ще имаме възможност за откриване на много повече работни места в сферите, които наистина са необходими, като екологичната. Ще можем да се грижим за градовете си, за природата, ще ги направим по-зелени и красиви, ще обърнем климатичните промени. Въпросът е как да убедим хората да повярват в това, да видят ползите от плановата икономика.
Но как политиците ще се осмелят да вдигнат данъците на богатите компании и личности, когато те им спонсорират предизборните кампании. Нима някой реже клона, на който седи? Ако го направят, няма да ги спонсорират за следващите избори и партиите, направили промените, ще излязат от властта. Накрая излиза, че те се борят не за доброто на хората, а за да бъдат преизбрани.
Властта покварява. Абсолютната власт покварява абсолютно. Докато на света има нарциси като Тръмп, все повече и повече хора ще вярват на лъжите на него и подобните му. Светът е изключително болен и трябва да бъде излекуван, но нямам универсалния отговор кое ще го изцери. Мисля, че на хората им трябва определена форма на социализъм, за да разберат, че животът е по-добър за всички, ако благата са разпределени поравно.
Споменахте безусловния базов доход, който би дал възможност на населението да се развива и работи, аз обаче знам англичани, които нарочно не работят, за да получават социални помощи, или работят минимален брой часове на седмица, за да са точно под границата на бедността и да получават допълнителни пари от държавата. Не се ли притеснявате, че безусловният доход просто ще откаже огромна част от населението да работи и да легне на социалната система?
Не вярвам, че подобно нещо ще се случи, смятам, че човешката воля е много по-силна от това. През годините си на работа с Кен сме срещали страшно много души, които искат да работят, на които това им доставя удоволствие и не искат социална помощ. Има изключения, разбира се, винаги ще има такива, които да не желаят да работят, но системата трябва да измисли начин, че да ги накара. Но повечето искат, то е част от човешката природата, обзалагам се, че Вие искате.
Да, признавам, става ми скучно и се чувствам безцелно без работа, без да съм полезен.
Ето, значи виждате за какво говоря. Аз се нуждая от някаква ангажираност постоянно, когато не снимаме филм, търся какво да правя, не се излежавам. И според мен повечето хора искат да подобрят животите си.
Как може жителите да бъдат накарани да повярват в споделянето и помощта един към друг – чрез религия, образование, философия?
Образованието със сигурност е ключово, то трябва да е качествено и достъпно за всички обаче. Това е фундаментално важно. Ако нямаш равен старт в образованието, никога няма да успееш да си конкурентоспособен на този свят.
Нуждаят ли се политиците от образовано общество? Според мен се опитват нарочно да ни затъпят, поне в България, за Англия Вие ще кажете.
Не мисля, че го правят нарочно... Не вярвам в теориите на конспирацията и винаги виждам най-доброто у хората.
Дори у Найджъл Фараж ли?
Той е глупчо, нали?
Да, но целенасочено наговори и направи куп поразии в ущърб на обществото.
Абсолютно е така и вижте докъде ни докара. Европейският проект си има своите слабости: той е доста тежка бюрократична система, меси се, където не трябва, твърде неолиберален е, но е по-добре да си част от него, за да го промениш отвътре, отколкото да си отвън.
Гледали ли сте „Да, г-н министър/премиер“ (1980-1987)? Там има сцена, където сър Хъмфри казва, че Великобритания е станала част от ЕС, за да го разцепи отвътре и да създаде разединена Европа. „Разделяй и владей“.
Да, спомням си. Това е доста интересен сериал, защото описва по много добър начин как функционира Европа и как действат политиците.
Дори да е на 30-40 години.
Той е вечен, винаги ще бъде актуален, защото винаги ще има хора като героите в него.
В началото разговора споменахте капитализма и социализма, знаете, че България е бивша социалистическа страна, но нещата не са се получили така добре. Какво Ви кара да мислите, че нещо подобно би проработило при нов опит?
Има различни видове социализъм. Завършила съм „Икономика и география“ и там научих, че смесената икономика е по-добра от свободния капитализъм. Думата социализъм е добра, тя подтиква обществото към добри дела и към общуване. Толкова много хора в богатите страни живеят самотно и нещастно, явно е, че има фундаментален проблем, който трябва да бъде решен, и отговорът е в съжителството. Трябва да живеем един с друг и да приемаме различията си. Хората трябва да могат да се срещат по-лесно и да споделят историите си, затова обичам да правя филми, защото те ми позволяват да правя именно това, като за капак накрая се получава и страхотен филм.
Имате ли жив пример на смесена икономическа система каквато смятате за редно да се приложи? В разговора ни на ум ми дойде национал-социализма, но без избиването на евреи, само икономическата част и идеята да работиш за общото благо, не толкова за себе си, която наистина е успяла.
Във Великобритания, веднага след Втората световна война, идва първото социалистическо правителство в историята на страната. То не е било перфектно, но прави много добро: национализира здравеопазването, транспорта, образованието и обществените услуги – това са нещата, които са естествени монополи, те работят, когато са национализирани. Ако може да имаме тези елементи, поддържани от държавата, това е добро начало.
Аз съм родена през 50-те години на миналия век и имах шанса да се възползвам от тази система с безплатно училищно и университетско образование, дори ми плащаха, за да ходя на университет, с безплатно здравеопазване и надежден транспорт. И тогава от 80-те години насетне стартира разпродаването на всичко на парче. Днес все още усещаме духа на този проект, но сякаш Брекзит беше последният пирон в ковчега му. Мисля, че това е голям проблем.
Във Великобритания имаме прилична социалистическа опозиция в лицето на Джереми Корбин, чиито политики не не са толкова луди. Ако собствената му партия повярва в него и разсъди, ще види, че той не е нито крайно ляв, нито крайно десен, ами стои по средата. Толкова много залитнахме в дясното в годините на Тачър и Мейджър, а управлението на Тони Блеър и Гордън Браун не подобри нищо. Всички реформи бяха късогледи, така например започна разпродаването на различни държавни имоти, за да се набавят пари. Сега националната здравна система страда, защото много от имуществото ѝ е разпродадено, като земята върху която се намират болниците например.
Какво може да направи всеки един от нас, за да променим живота и системата? Всеки казва, че нищо не зависи от него и е все тая.
Напротив, можете, все от някъде трябва да започнете. Помогнете на съседа си, включете се в обществена кауза, в някоя група, която е активна. Всеки един от нас като личност носи отговорност да направи обществото по-добро. Аз правя филми, които носят послания, затова смятам, че имам добър и значим живот. Не променям света, но поне на някого успявам да повлияя, да разкажа добра история, да помогна.
Всеки трябва да направи дори по едно нещо на ден за някой друг, без да очаква нещо в замяна – обратното на капитализма, където всичко си има цена.
Вие го казахте.
-----------------------------------
"Аз, Даниел Блейк" е носител на множество международни награди, сред които: Кан '16 – „Златна палма“, специалната награда на Екуменическото жури, „Кучешка палма“ Локарно '16 – Наградата на публиката Сан Себастиан '16 – Наградата на публиката за най-добър филм Стокхолм '16 – Наградата на публиката Ванкувър '16 – Най-популярен чуждестранен филм Денвър '16 – Специалната награда на журито „Кшищоф Кешловски“ за най-добра актриса (Хейли Скуайърс); Номинация за награда „Кшищоф Кешловски“ за най-добър филм Европейски филмови награди '16 – Номинация за най-добър европейски актьор (Дейв Джонс), европейски режисьор и европейски сценарий Британски независими филмови награди '16 – Номинация за най-добър британски независим филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор (Дейв Джонс), най-добра актриса (Хейли Скуайърс) и най-обещаващ дебют (Дейв Джонс и Хейли Скуайърс).
Датите и местата, на които може да го гледате, ще намерите тук.