Прогноза: До 10 години ще има война за вода

Продължение от стр. 2

Сегашната пандемия със сигурност протича по-леко от възможното, благодарение на новите технологии. Да си припомним какво е точно виртуалния човек и как той се оказа водеща фигура в "новото нормално"?

"Виртуалният човек" е, както споделих, естественият резултат от обстоятелствата, свързани с избрания и създаден, но не винаги най-добре осмислен от нашата цивилизация начин на досегашен живот. Той е плодът на развитието на приоритетните доминиращи ценности на технологично-пазарния капитализъм и манталитета на "успеха на всяка цена" в глобален и индивидуален план сред човешкото общество.

Продуктът на ерата на технологиите във времето на промените на климата и ролята на човека за т.н глобално затопляне! Защо той се оказва водеща фигура в "новото нормално"?

Защото неговата поява води до един "нов" свят, в който виртуалното ще доминира постепенно. Ще си позволя да посоча няколко макар и спорни донякъде констатации.

По-добро технологично наблюдение на пандемията с използване на виртуални информационни интернет системни приложения и създаване и развитие на големи ресурси от данни. Например всички създадени глобални или национални приложения за данни, включително GPS данни и системни мрежи за ранно предупреждение, които могат да съобщават и проследяват кой показва симптоми на огнище, с кого са контактували хората, които са установени че са заразени.

Виждаме каква е силата и значението на данните, събрани по технологичен път при условия на пандемия в реално време. Уроците, които получаваме от този опит, ще ни информират как по ефективно да наблюдаваме и да се справяме с бъдещите пандемии, като използваме технологиите на "виртуалния" начин на живот.

Всяко от тези технологични усилия изисква внимателно прилагане, за да се защити неприкосновеността на личността и да се предотврати злоупотребата със събраните данни за хората. Друга констатация е използването на повече безконтактни интерфейси и взаимодействия.

Пандемията води до намаляване на физическото докосване на повърхности, които могат да предадат заразата от инфекция. Последица е по малкото използване на сензорни екрани и повече гласови интерфейси и интерфейси за т.н. машинно виждане.

Ще се развива използването на този вид интерфейси, които разпознават лица и предмети за да се ограничи физическия контакт. Това ще развие технологичните безконтактни възможности за плащане на стоки и услуги или за филтри за социални медии и автономно плащане на стоки и услуги в редица търговски вериги.

Динамично развитие предстои в използването на изкуствен интелект, като партньорство в научните изследвания за разработването на лекарства и ваксини и медицински тестове сред населението. Очаква ни бурно развитие на телемедицината, дистанционната медицинска грижа и виртуално медицинско консултиране и обслужване, поради наложеното от живота социално дистанциране.

Съществено увеличение на онлайн пазаруване, което води до конкуренция в инвестиции и в подобрения на системите за логистика и доставка на стоки и услуги за да се отговори на изискванията на новия начин на живот на виртуалния човек. Това ще е съпроводено с повишена зависимост от роботи. Те не са податливи на пандемии независимо дали ще се ползват за доставка на хранителни стоки, за създаване на жизненоважни условия в здравната система или за поддържане на производства. Компаниите осъзнават тяхната все по нарастваща роля и значимост днес в света на виртуалния човек. Ще споменем като констатация и преминаването към изцяло виртуално организиране на събития, конференции и дебати. Плюсовете са, че в тях вече могат да участват най-големи експертни капацитети в различни водещи области на световния научен, интелектуален, духовен и икономически и политически живот, включително и експорт на прояви в спорта, културата и забавленията и то без да се правят големите разходи, типични за "старото" време.

Има ли силата виртуалния човек да изгради реално общество? Може ли сегашната криза да доведе до положителна трансформация?

Появата на виртуалния човек е в определена степен свързана и с днешния живот и развитие на нашата човешка цивилизация в условията на пандемията. Идва 2021 година и светът ще продължи да е в режим на коронавирус пандемия и очакване на нейната трета вълна на разпространение.

Вирусът е в днешния свят за дълго неопределено време, а може и завинаги. Периодичните локдауни се превръщат постепенно в част от новия живот - новото нормално, а поредните облекчения на ограниченията в постоянни теми на полемика в целия свят. Скоро ще имаме използвани сред част от световното население одобрени ваксини, които ще гарантират според учените да речем шест месечна защита на ваксинираните. В случай че имунитетът към вируса продължи по-малко от една година, например, /подобно на други човешки коронавируси в обръщение/, ще има годишни скокове на заразната инфекция до средата на това десетилетие и след това дори. Според редица сценарии на експерти над 150 милиона ще са заразени, а починалите ще приближават 2 милиона през 2021 година.

Всичко ще зависи и от това каква ще е ситуацията с провежданите профилактични практически мерки и инструкции, както и от нивото на социалното смесване на хората. Редица модели и практически мерки и доказателства вече показват, че умелото и твърдо провеждане на подходящи локдауни формират промяна в поведението на хората, водеща и до намаляване на разпространението на инфекцията. Но и това не решава радикално нещата. Образно казано COVID-19 е дошъл на Земята с намерение да остане и бъдещето ни ще зависи от много неизвестни, включително дали хората развиват траен имунитет срещу вируса, дали климатичните сезони, времето влияят върху неговото разпространение.

Много важно е ние хората да сме готови да променим своята култура на общуване и взаимоотношения на публични места. Трябва да сме отговорни и взаимно да се предпазваме, защото личното ни поведение е от съществено значение също за предаването или предотвратяването на заразата. Според повечето учени за да сложи край на пандемията, вирусът трябва или да бъде елиминиран в световен мащаб - което според повечето учени е почти невъзможно поради степента на широко разпространение - или хората трябва да изградят достатъчен имунитет чрез инфекции или ваксина. Изчислено е, че 55-80% от населението трябва да бъде имунизирано, за да се случи това, в зависимост от държавата. Светът също така няма да бъде засегнат еднакво от COVID-19. В регионите с по-старо население могат да случат непропорционално повече случаи на COVID-19 в по-късните етапи на епидемията.

Какво още може да направи т.н. "виртуален" човек. Цялото човечество и отделните държави да предприемат мерки да избегнат катастрофални климатични промени. Това означава, че до 2030 г. ще трябва да се намалят наполовина глобалните емисии на парникови газове и да преминем бързо към световна икономика, работеща с възобновяема енергия.

Само така ще можем да смекчим страшните последици - по-силни бури, издигащи се морета, по-силни горски пожари.

И още трябва масово да се субсидират използването на слънчеви панели и електрически автомобили, да се укрепи обществения транспорт и да се преработи урбанизацията на градовете, за да се намали използването на автомобили.

Важно е да се въведат данъци върху въглерода по целия свят. Да си поставим като общочовешка цел на нашата цивилизация да се разделим до 2030 година с бедността, макар това да звучи като фантастика. Но повишаването на живота на тези стотици милиони човешки същества, които се издържат с по-малко от 1,25 долара на ден е благородна кауза. Това може да бъде също така постижимо и във "виртуалното човешко общество", което създаваме.

Ако проявим общо желание, интерес и разум да си поставим като човечество за основни цели решаването на големите глобални проблеми, като си сътрудничим многостранно, нашият взаимосвързан и променящ се поради пандемията свят ще бъде по-малко обеднял, самоограничил се и отслабнал като влияние и развитие. Това се отнася и за технологичното бъдеще.

Високите технологии трябва да се преориентират към обслужване на главните интереси на човечеството - на живота, здравето и жизнената среда на хората, а не само за постигане на политическо и военно превъзходство и доминация.

Световните супер сили трябва да се откажат от принципно конфликтния характер на световната политика, от съперничеството помежду си и да започне нова фундаментална ера на глобалното технологично и хуманитарно сътрудничество. Може би това ново "виртуално" човешко общество въпреки наближаващите неблагоприятни събития да прояви сила и воля да се опита да превърне 21 век в най-мирния и проспериращ в историята на човечеството. Нека да опитаме.

В този дух да осмислим живота и целите на нашата цивилизация, смисъла на човешките ценности, да станем по-добри, хуманни и по-цивилизовани, преди да се случат събития, които могат да бъдат съдбоносни за нас, хората на нашата планета Земя. Да се борим с оптимизъм да оцелеем и да запазим живота-най ценното благо на нашата Планета.

-------------------------

Интервюто е взето от сайта Dir.bg.