Проф. Минеков: Българският "Лувър" не е музей, а плячка

Професор Велислав Минеков е преподавател по скулптура в Националната художествена академия в катедра „Метал“.

Завършил е Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а висшето си образование получава в НХА с дисциплина скулптура, следва и металодизайн в Художествената академия в Хамбург, Германия.

Той е един от най-изявените критици на Националния музеен комплекс, като решихме да потърсим коментара му месеци преди откриването на музея на 24 май.

Ето какво каза той за мултаците, тиквите, кражбите и музеите.

Професор Минеков, как ще коментирате информацията, която съобщиха от Националния музеен комплекс за OFFNews?

Това е подготовка за плячка с миризма на пари и тенденция за величавост на уродлива и деспотична естетика. Класиците ще бъдат гарнитура на съвременни постсоциалистически, наполеоновски комплекси. Партията решава всичко, съвременен сталинистки девиз. Ако някой може да ми обясни смисъла на този музей, да го направи. Какво допринасяме в съвремието и нещастния ни постмодернизъм.

Излиза, че това, което си говорехме преди с Вас, е така - нито е направена прогнозна посещаемост, нито се знае колко ще струва охраната на мястото и всичко останало.

Три години говоря в самотата си за този претенциозен боклук. Колко ще струва това блато на вашия, нашия джоб. Относно прогнозната посещаемост господин главният мултак беше обявил 3000 души дневно, което е виц. Тези 3000 души какви тоалетни ще ползват? Къде ще си окачат палтата, къде ще паркират автобусите, с които ги докарват, или колите, с които пристигат? Колко човека ще късат билетите на нетърпимите тълпи. Глупостта е хранилка за измамници.

Какво мислите за информацията, че в новия музей ще се излагат стари неща, които стоят в хранилищата на НХГ и НГЧИ?

Ще стане активно мероприятие с терминологията на бившата държавна сигурност. НХГ е институция с величава история, как ще ги затрият без повод, защото така им е дошло в този момент? На всичкото отгоре бързат да се подредят, да представят себе си и своите приятелски кръгове в бъдещата лувърщина. И на 24 май да се открият без дори да се е изпълнило това обещание да се затвори там целият квадрат. Нали искат да го нарекат квадратно? Не е квадратно. Пернишки винкел. Виц. Перничанин набил жена си. Тя помислила, плачейки, е тоя е стабиуен. Кич.

Говорите за заведението, което е наело южното крило на сградата и не иска да си тръгне, като така пречи на завършването на "Квадрат 500". Ако вярваме на думите на Стоянович за договора, скоро няма да се затвори "квадратът".

Договорът е тържествено свещен, а това в интервюто трябва да го споменем, защото отивате пред клуб "Планет" и преброявате колите и техните модели, тяхната цена, шофьорските заплати и келнерския бакшиш. Мултаците не обичат да ритат ръжен. Обичат парите. Да видим кой ще посмее да посегне на клуба, там е въпросът. Да бъдеш или да не бъдеш, въпрос на един счетоводител от Дания.

А как ще коментирате оставката на г-н Иво Милев, бившият вече зам. директор на Националната художествена галерия? Той подаде оставка в знак на протест срещу сливането на двете НХГ и НГЧИ в едно - НМК.

Като изключително закъсняла. Г-н Милев заяви, че една от причините за тази оставка е липсата концепт в бъдещия музей, а тази липса на концепт беше забелязана преди 3 години в самото начало на това музейно нещастие. Престъпление спрямо действащия закон.

Преди време бях повикан в първата комисия на Стоянович по отношение на концепцията на "квадрата" и аз с разбиране изслушах всички мнения, които бяха безнадеждно смущаващи и парадоксално перверзни. Дариха се предложения за преместване на Историческия музей, имаше предложения за музей на тракийските съкровища, беше предложено това да бъде част от самия Етнографски музей и Музеят на София - изобразително изкуство от А до Я. Стремителен хаос. След това държах неприятна реч и повече не бях поканен. Впрочем, чувствам се щастлив като нежелан. Иначе слугинажът е доходно мероприятие.

Обществеността и творците как могат реагират изобщо или не може?

Общественото мнение е нещо, което не съществува у нас, нито гражданската мисъл. В момента имате поставен морков на въдица, една от бъдещите уреднички на музея заяви, че държавата ще откупи нови произведения на изкуството от творци. По този начин трябва да се затворят устите на гладните хора, които работят в областта на изобразителното изкуство и да бъдат оставени в мечтите вечните надежди на системните просяци.

А колкото до самите бъдещи откупки - те ме съмняват точно толкова, колкото и бъдещият музей. Ако въобще бъдат направени, то ще бъде с показване с пръст и с вечните приятелски кръгове, от които отърване няма още от времето на нашата отминала диктатура.

Да не се напълни музеят с откупки на Вежди Рашидов?

Това е обещано от министър Лиляна Павлова. Тя заяви, че там ще има зала, посветена на Главния Мултак. В предишната скулптурна колекция в НХГ самият той не беше представен и сега е нормално в израз на една благодарност обещанието да се появи, но това не е чак толкова голямо нещастие, голямото нещастие е в огромната сума пари, които изчезват там.
 
Фактът, че лувърщината не може да обяви своя бъдещ бюджет е твърде тревожен. Представете си, че се сбъднат най-лошите прогнози и че да речем, че дневната поддръжка само на този музей може да достигне 50 000 или 100 000 лева. Кой ги плаща?

Толкова много?

Толкова много. Толкова малко. В момента има много недовършени работи. Южното крило остава недовършено заради наличието на една много специална кръчма и въпреки огромните намерения и дори архитектурен проект спечелил конкурс. Трябва да се помисли за охрана на сградата, трябва да се помисли за средствата за представяне на самите произведения, за осветление, екранизация , за персонала, който работи там. Това са огромни суми.

В Закона за културното наследство се изисква специално да се покаже източник на финансиране за музеите. Нека да станат тези, които го правят този музей и да заявят: ”Източникът ще бъдат вашите джобове - на всички данъкоплатци.” На входа на музея трябва да има табела – "Вие сте виновни". Култура за тикви и мултаци. 

Ако си спомняте, навремето правителството на Борисов започна с големи жалби за милионите, похарчени в гьола, наречен "Цанков камък", и тогава моите думи бяха, че "Цанков камък" на новото правителство ще са лувърщините на г-н неговия министър и това наистина е така. 

Ясно е бързането да се открие съкровището на 24 май, защото правителството може да падне всеки момент, а следващите какво ще правят?

Така или иначе ремонтирана сграда вече има, за какъв музей може да се ползва тя?

Основната беда е, че в България няма музей, който да е построен за музей. Така, както е музеят "Гугенхайм" в Билбао, МОМА в Ню Йорк, археологическият в Истанбул, Роверето в Италия, Абу Даби... Тук имате стара училищна сграда, носила името ВМИ „Ленин”, в която да се сложи каквато и да е музейна колекция. Може да бъде музей на риболовците, музей на теляците, музей на шопските салати и изпитите ракии. Всъщност имаме нужда от музей на българската корупция и духовна нищета.

Вижте например Историческият музей как е забравен в боянските ливади, как бившият дворец беше използван за Национална галерия, как никой не знае къде е Етнографският музей и как Музеят на София беше поставен в баня.

Другото странно е групата, която ще подрежда колекцията. Вътре е г-жа Славка Иванова, бивш директор на НХГ. Тя беше в много голяма услуга на Рашидов, помагайки му за създаването на Музея на социалистическото изкуство и Музеят на съвременното изкуство.

В последствие е обвинена и в момента срещу нея се води дело, до колкото съм чувал, за нарушения по отношение на огромните пари, които се изсипаха за ремонт на двореца на НХГ. Малко е странно, че човек, който с единия крак е в съда, с другия ще управлява музейна колекция.

Присъствието на г-н Светлин Русев също ми е странно. Все пак той е някаква реликва от времето на диктатурата. И ако там имаше млади и достойни хора, каквито има в изобразителните изкуства, те можеха да направят нещо със съвременното си мислене. И повтарям, потретям - вечната опасност е как събират групи по приятелство и групи по удобство за тези, които са началници и тези, които ръководят обекта.

И все пак каква сграда може да стане Националния музеен комплекс, на НИМ ли да го правим за съвременно изкуство, САМСИ защото той е затворен от много време, от 2013 г.

Самото САМСИ изобщо не работи. То не беше и довършено. Там се изсипаха милиони, даже беше представена и една малка скулптурна колекция пред самото САМСИ, като не е ясно на какъв принцип са подбрани работите, но, разбира се, една от тях е на дело е г-н министъра. Кой и как я посочи тази работа не ми е ясно. Имало ли е заплащане на тези работи и дали са преместени със знанието на авторите, също е неясно.

Много по-интересна е ситуацията с Музея на соц. изкуството, който хем е музей, хем не е музей, а пък малко е филиал. Там бяха усвоени близо 6 милиона лева, посещаемост - нулева.

За миналата година при предишното правителство се разбра, че музеят е бил посетен за 3 години от 800 души, като 620 са били на откриването на самия музей. Останалото, като го разделите, прави по 2 посещения месечно. 
Беше обещано от Рашидов, че това ще бъде най-посещавания български музей. Естествено, че не се случва. Това е ненормално. Но музейните дела са свързани с много пари и много обществени поръчки и точно там журналистите трябва да направят едно ровене.

Когато започнат ровенето е хубаво да достигнат и до невероятно достойните средства, които е успял г-н министъра да спести. Той се оказа единственият български скулптор в историята милионер.

Отворете му декларациите пред Сметната палата да видите там колко са му приходите от продадени скулптури и акварели. Продавал акварелче за пет хиляди лева. А купувачът на този шедьовър спечелил ли е обществена поръчка за ремонт на музей или театър? Там има много интересни даваници на заеми на фирма „Рашидов“ и печалба от лихви от съответното даване на заеми.

Попитайте как стана строител на Симеоновско шосе, защо никой не му зададе въпроса? Попитайте колко пари получи за т. нар "Ключ на София", който ключ го няма. Остана само един символ там на разклона за аерогарата от бетон, който е символ на тарикатлъка в град София.

Ако има прераждане, бих желал в следващия си живот да бъда крадец. Това се оказа най-достойният занаят в родината ни.