Проф. Кюркчиев: Бих си поставил РНК ваксина, защото е революция в имунологията, а и не желая да бъда маскиран повече

"Аз бих избрал, разбира се, РНК ваксина. Тези ваксини са революция в имунологията. Един имунолог, ако не участва в революция в имунологията, що за имунолог ще бъде?!". Така аргументира избора си проф. Доброслав Кюркчиев, д.м.н от УМБАЛ "Св. Иван Рилски". В рамките на уебинар, организиран от medicalnews.bg, той отговори на въпроси за РНК ваксините. Към днешна дата проф. Кюркчиев вече е сред първата група медици в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, които бяха ваксинирани с ваксината на Pfizer-BioNTech. 

Проф. Кюркчиев, каква ваксина бихте избрали, за да се ваксинирате?

Аз бих избрал, разбира се, РНК ваксина и веднага ще ви кажа защо. Първо, не желая повече да бъда маскиран, дистанциран и дигитализиран. Това са първите ваксини и бих избрал тях, защото не мога да чакам повече. (Към днешна дата проф. Кюркчиев вече е сред първата група медици в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, които бяха ваксинирани с ваксината на Pfizer-BioNTech – б.а.). Второ, тези ваксини са революция в имунологията. Един имунолог ако не участва в революция в имунологията що за имунолог ще бъде?!

При мутация на вируса ще бъде ли ваксината неефективна?

Зависи от мутацията на вируса. Като цяло спайк протеинът може да бъде атакуван от имунната система на приблизително 100 места. Ако има мутации в няколко места, както при новите описани мутации, това не би следвало да бъде сериозен проблем и ваксината би трябвало да работи.

Спадането на титъра на антителата означава ли, че имунитетът е изчерпан?

Не е задължително. Антителата са част от имунния отговор, но липсата им в кръвта не означава, че при нова среща те няма бързо да се създадат, вследствие на взаимодействията между клетките на имунната памет, които се намират в лимфните възли.

Възможно ли е количественият тест за антитела да бъде фалшиво положителен?

Всеки тест може да бъде фалшиво положителен, но аз мисля, че от началото на пандемията през пролетта, тези тестове бяха много подобрени. Тестовете, които се правят в Клинична лаборатория на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са много добри, те са качествени и доста различни от китайските, които бяха в началото. Голям път е извървян, но фалшиво положителен тест винаги може да съществува, във всяка точка на планетата.

Има ли срок, който е желателно да се изчака след ваксиниране, преди планиране на бременност?

Не мисля. Това е отново въпрос на личен избор. Ако въпросната жена е на 20 години и не й е проблем да изчака – ОК, но не мисля, че бременността би била проблем след ваксина.

В какъв период след ваксинация можем да очакваме проблеми, свързани с ваксината?

Зависи. Най-често проблемите са свързани с автоимунни феномени с основна причина алуминиеви добавки. В тези ваксини няма такива добавки. Като цяло могат да се очакват някакви реакции до няколко седмици, а понякога и след доста по-дълъг период от време. Така е при всички ваксини. 

Подходящо ли е поставяне на ваксина при хора с автоимунни заболявания и по-специално при лупус, където се знае, че ваксината предизвиква увеличение на интерфероновата активност?

И при лупус, и при синдром на Сьогрен е факт промяна в активността на интерфероните I, активност, която се засилва и след ваксините. Ще разгледам въпроса като цяло, а той, при хора с автоимунни заболявания, може да се сведе до: кое е по-добре – човек да рискува да си сложи ваксина или да прекара заболяването?

Трябва да се има предвид, че при ваксината човек получава само една от съставките, докато при заболяване може да бъде изложен на целия вирус и съответно на тежък комплекс от симптоми. Като цяло хората с автоимунни заболявания не са от застрашените групи, за които се очаква да прекарат по-тежко заболяването. (Важно е да уточня, че коментарът ми е по повод „регулираните“ автоимунни заболявания, защото има една, много тежка група, при която има увреждания на цели органи и системи и те не влизат в тази категория).

Засега се знае, че като цяло няма съществена разлика в начина, по който хората с автоимунни заболявания прекарват вируса, в сравнение със здравата група. Това е една индиректна податка и за потенциалното действие на ваксината, тъй като нямаме реални данни и клинични изпитания при такива пациенти. Съдейки от начина, по който пациентите с автоимунни заболявания прекарват COVID-19, отново, индиректно, бихме могли да стигнем до извода, че при тези пациенти и имунизацията не би трябвало да бъде проблем.

Случаят с пациенти с лупус и синдрома на Сьогрен е по-специален и там нещата са неизвестни и за мен. При тях трябва да се подхожда със специално внимание. Не мога да кажа нито „да“, нито „не“, защото нямаме реална информация какво се случва с тези пациенти след ваксиниране. Във всички случаи ваксината би следвало да е за предпочитане пред заболяването. Но теоретичните концепции са едно, а реалната ситуация нещо съвсем друго.

Ваксина при Тиреоидит на Хашимото

Преценката трябва да е на личния лекар, според конкретния човек, защото тази болест може да бъде компенсирана или декомпенсирана, което много променя нещата. Във всички случаи ваксината е по-малката „беля“ от това, човек да се разболее и да прекара коронавируса.

Ваксина при пациенти на имуносупресираща терапия, например при Множествена склероза

Един от рисковете при такива пациенти е не да има засилване на заболяването, а ваксината да не работи добре. За съжаление, аз не съм чел такава група да е била сред изследваните от производителя при тестването на ваксината. Никой производител при настоящите условия не би тествал имуносупресивна група, ако иска да си продаде ваксината. Съжалявам, че не ви давам конкретен отговор, но наистина не бих могъл. Бих могъл да теоретизирам, но твърде често и в професионалния, а и в личния ми живот, теорията и практиката силно се разминават.

Може ли ваксината да предизвика онкологично заболяване?

Категорично не! При нея имаме едно парче РНК, което изобщо не достига до човешкия геном.

Възможна ли е кръстосана реактивност, която да доведе до автоимунни феномени?

Такава възможност съществува не само при тази, но и при всяка ваксина. Засега такива случаи не са докладвани, но е твърде рано все още да се каже. Тези ваксини не са по-различни от всички други, по отношение на тази хипотетична опасност.

Възможно ли е да доведе до репродуктивни проблеми?

Теоретично би могла, но такива случаи не са доказани. Има сведения за общи структури между кодирания от ваксината спайк протеин и човешки белтък (синцитин 1) с роля в репродуктивния процес. Само по себе си това не означава нищо.

Може ли да се поставя ваксина и ако да – коя, при хора с алергия към медикаменти? Трябва ли при тези пациенти да се прави някаква предварителна подготовка?

Имаше няколко такива случаи на хора с алергични реакции в Англия. При тях може да се проведе анти-хистаминова премедикация. Това е логично, въпреки че не съм го чувал все още като директна препоръка. Според мен логиката по-скоро е при човек, който е с алергии, да се уточни максимално към какво е алергията и по време на поставянето на самата ваксина да има екип, който да може да реагира. Така го правят в Англия.

Каква е трайността на придобития чрез тези РНК ваксини имунитет?

Това има отношение към въпроса каква е трайността на имунитета след преболедуване. Този въпрос все още не е изяснен. При предишните два коронавируса трайността на имунитета беше около 2 години. Сега се счита, че няколко месеца имунитет съществува със сигурност. Установени са клетки на имунната памет при SARS CoV-2, както при безобидните коронавируси, които реагират срещу SARS CoV-2. Въпросът е защо някои хора задържат дълъг титър на антитела, а при други този титър доста бързо спада? Ваксината, според мен, минава „муцуна до муцуна“ с общия ритъм на имунитета, който се създава след преболедуване. Има съобщения, че постваксиналния имунитет е по-дълъг от естествено придобития, но това няма как да бъде сигурно, защото все пак ваксините започнаха да ги поставят декември месец.

Естествен или изкуствен имунитет (придобит от ваксина) дава по-дълга защита?

Няма как да сравним още.

Преболедувалите пациенти трябва ли да се имунизират?

Това е интересен въпрос, защото има полярни гледни точки. Логиката е преболедувалите пациенти да се имунизират поне няколко месеца след болестта. Поне 6-7 месеца. Това е моето мнение. Иначе, особено при хора с автоимунни заболявания, рискът се увеличава от тези две срещи с вируса и негови структури в сравнително къс порядък.

РНК ваксините освен, че предпазват, ограничават ли и разпространението на вируса?

Според мен е логично да ограничават и разпространението на вируса, но не мога да отговоря категорично. Ваксинирането започна преди 3-4 седмици, кой би могъл да отговори! Логиката е възможността за разпространение да бъде значително по-ниска.

Ваксина при онкоболни пациенти?

Онкоболните пациенти са като автоимунните пациенти заради това, че и там разнообразието на онкологични заболяванията е много голямо. Има хора с напреднали заболявания, има такива на активна супресивна терапия, има онкоболни, които са в дълга ремисия, добре поддържани и т.н.

Това не са еднакви ситуации и не може да се даде еднозначен отговор. Тук е ролята на лекуващите лекари да преценят за конкретния пациент какво е по-опасно: срещата с коронавируса или имунизацията; в какво състояние се намира пациентът; каква степен на имуносупресия има при него. Самата ваксина няма логика да изостри онкологично заболяване.

Има ли проблем при пациенти с улцерозен колит, които са на терапия с Хумира и имуран?

Хумира не би трябвало да представлява проблем и да влошава качеството на ваксината. Имуранът обаче е друго нещо, защото е доста по-неселективно средство. И стигаме до въпроса може ли той да попречи на ваксината, да се изгради един добър имунен отговор. При противогрипните ваксини една съществена част от пациентите, които са на имуносупресия, не развиват добър имунен отговор. Има логика това да бъде проблем.

Има ли разлика в имунологичния механизъм, на който залагат двете РНК ваксини?

По принцип липидните частици, които обграждат РНК, са една от най-строго пазените фирмени тайни. Но логиката на имунологичния механизъм е една и съща и при двете.

Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация, получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”.

Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите клетки, апоптозата и туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература.

Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове „Актуални проблеми на автоимунните заболявания” и „Мезенхимни стволови клетки”. За високи постижения в научно – изследователската и преподавателска дейност през 2007 е удостоен с награда „Академик Асен Хаджиолов” от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.