Проф. Кирил Топалов: Гърците живеят пет до десет пъти по-добре от нас

През последните месеци Гърция е разтресена от икономически и политически катаклизми, довели до оставката лявото правителство на ПАСОК и на премиера Георгиус Папандреу. OFFRoad-Bulgaria потърси за коментар по темата бившия посланик на България в Гърция проф. Кирил Топалов.

В периода 1998-2002 г. проф. д.ф.н. Кирил Топалов е посланик на република България в Гърция. Благодарение на връзките си с атинския културен, научен и политически елит, той допринася за премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество, защита на правата и интересите на многобройната българска емиграция в Гърция.

- Г-н Топалов, как се стигна до кризата в Гърция - първо тежката икономическа обстановка и последвалата политическа ситуация?

- Погледнато от една страна, в Гърция никога не е имало икономическа криза, защото там животът през последния половин век е бил винаги пет до десет пъти по-добър, отколкото у нас. Погледнато от друга страна, там по същество винаги е имало криза, защото високият им стандарт винаги е бил функция не на реален икономически ръст (както се оказа, гърците десетилетия са лъгали Европа с неверни данни), а на щедрата финансова подкрепа от страна на Европа, в резултат на която гърците живеят вече половин век не по-зле, а в редица отношения и по-добре от самите западноевропейци. В този пункт се преобърна и каруцата на европейската толерантност, в резултат на което стана ясно, че южната ни съседка се намира в тежка половинвековна криза, за излизането от която са необходими рестриктивни мерки. Такива мерки обаче не са по вкуса на гръцкото общество и така пък се дойде и до тежката политическа криза.

- България е обвързана до голяма степен икономически с южната ни съседка заради пазара, който големият брой гръцки банки и компании държат у нас. По какъв начин икономическата ситуация в Гърция се отразява на нашата страна и как евентуален неин фалит ще повлияе на България?

- Не съм нито финансист, нито икономист, за да ви дам компетентен отговор, но доколкото разбирам от коментарите на знаещите, подобна опасност не е особено реална. Гръцката криза я решават и ще я решават други банки, не гръцките. А и ние, в сравнение с Европа, а и със самата Гърция, лежим така дълбоко на дъното на икономическата си нищета, че за да пропаднем още по-надолу, ще трябва да подкопаем на самото това дъно.

- Какво е Вашето мнение за новоизбрания премиер на Гърция? Възможно ли е забавянето на избора му да бе продиктувано от това, че никой не искаше да иска да заеме "най-горещия" премиерски стол в еврозоната?

- Лукас Пападимос е опитен финансист, който знае за какво иде реч и който би могъл най-успешно да направи това, което за един „чист” политик би било доста по-трудно. Още повече, че този „горещ картоф” ще прогори политическото бъдеще на всеки, който, макар и за кратко, го хване в ръцете си. За един професионален политик това би било фатално, докато за един експерт като Пападимос ще бъде просто епизод от една дълга и успешна професионална кариера.

- Мислите ли, че цялата ситуация с референдума и вота на доверие, поискани от Папандреу, не беше просто една грандиозна PR акция?

- Вариантите на възможните обяснения и техните тълкувания са няколко, та мисля, че още е рано да гадаем за точния отговор. Сигурното е само че това силно стресна Европа, макар и не цялата. Познавачите на манталитета и характера на гръцката обществено-политическа реактивност останаха спокойни, защото те знаят, че самоубийствената й екстремност е патент преди всичко на отрядите на маркс-ленинско-сталински мислещата и традиционно терористично реагираща комунистическа партия. Те палят и грабят банките и магазините, бият и раняват полицаите и създават усещането за неконтролируемост на реакциите на гръцкото общество. Това общество е наистина политически силно реактивно (за разлика от нашето, което все още се протяга в тоталитарно-стадната си летаргия) и умее да налага на политиците си своите искания и да ръководи съдбините си, но то много добре си знае интереса и независимо от своята традиционна (иначе абсурдно необяснима) евро- и НАТОфобия, никога няма да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата, защото тая драхма вече не е вече същата онази, която се свързва със спомена им за отминалото спокойно благоденствие. Сега вече на всички е ясно, че зад драхмата няма никакво покритие и тя ще се удави в страхотна инфлация. Гъркът няма да излезе и от Европейския съюз, защото само той може да му осигури заплата и пенсия, макар и поорязани, в евро, зад което стои поне европейско покритие и което, както виждаме, макар и в стотици милиарди, им се опрощава наполовина още с отпускането си с реалната перспектива да им се опрости и изцяло, още преди да е дошъл срокът за неговото евентуално връщане. Та както и да го гледаме, несъмнено е, че историята с референдума наред с другите си хипотетични роли, изигра и такава на мощна РR-акция.

- Дали Папандреу не издържа на напрежението в и извън Гърция и това не доведе до неговата оставка или се оказа, че той не е подходящият човек за поста?

- Отговорът е скрит във втората част на въпроса Ви. Папандреу е един от най-европейски мислещите и най-опитните гръцки политици, но той, не трябва да забравяме, е все пак лидер на лявото, а то, както знаем, е по-склонно да разпилява и да раздава „социално” държавното благо; да провежда рестриктивни мерки не е в характера и политическите рефлекси на неговата политическа сила. Както също така е известно, дясното икономическо мислене не е така „социално” на пръв поглед, защото с оглед на едно дългосрочно стабилизиране на икономиката предполага по-строги рестриктивни мерки. Затова и няма нищо по-естествено от оттеглянето на Папандреу и от идването след два-три месеца, ако не и по-рано, на дясно управление в Гърция. Подобно решение очевидно е желано и от Брюксел и Папандреу не можеше да не се съобрази и с това.