Проф. Чавдар Попов: Националният конкурс за Венецианското биенале беше абсурден

Проф. д. изк. Чавдар Попов е преподавател по история на изкуството на ХХ век в катедра “Изкуствознание” в Националната художествена академия в София. Автор и куратор е на редица изложби и публикации, свързани с българското изкуство у нас и в чужбина, както и един от най-уважаваните авторитети в родните художествени среди.

Той е един от седемте членове на журито, които избраха българския проект за най-престижното световно събитие в областта на изкуството - Венецианското биенале 2019 - с бюджет от 500 000 лева, отпуснати от Министерството на културата (МК). Те избраха творбата "Как живеем" на Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска.

Участието ни на Биеналето обаче беше съпътствано от редица скандали - финансови и корупционни. Липсата на прозрачна и достъпна информация от страна на МК накара група творци дори да публикуват отворено писмо с 12 неудобни въпроса, които обаче останаха неотговорени от властите.

OFFNews се свърза с проф. Попов, за да обсъдим начина, по който се е провел националният конкурс за избор на проект за Венецианското биенале (ВБ). В течение на разговора изкуствоведът изтъкна някои силно притеснителни факти около работата на МК и постави под съмнение цялостната организация на конкурса.

Разкажете как се проведе конкурсът.

В понеделник, не помня коя дата точно, януари някъде, ми се обади ректорът на Художествената академия проф. Николай Драчев и ме попита дали бих искал да бъда включен в журито за конкурса на Венецианското биенале. Оставям настрана въпросът защо той е трябвало да ме търси, а не примерно някой служител на Министерството. Тогава бях в Берлин и изразих съгласие да участвам, но изрично му казах, че се връщам от Германия в сряда същата седмица. Обърнах внимание върху обстоятелството, че ако журито се събира същата седмица, няма да мога да се включа в него. Проф. Драчев (той вероятно не е бил в течение на ужасно късите срокове) ми каза, че има време, да съм спокоен, журито ще заседава чак другата седмица. Приех.

На другия ден, във вторник, ми се обаждат от Министерството на културата на пожар с молба да отида в МК и да видя проектите, които са представени за конкурса. Казах им, че съм в Берлин и няма как да отида, тъй като се връщам в България в сряда. Тогава жената, която иначе беше много любезна, каза, че няма никакво време, усетих в интонацията ѝ силно притеснение. Заявих, че щом е така, се отказвам от участие в журито, на което тя заяви, че това е невъзможно пред вид обстоятелството, че името ми фигурира в заповедта.На другия ден, в сряда, когато пътувах, друга жена от МК ми се обади, още по-притеснена и заяви, че членове на журито са се събрали, гледали са проектите и че аз също трябва да съм там. Даже ми предложи абсурдния вариант директно от летището да отида в МК, което естествено отказах, тъй като все пак не съм на разположение на министерството. Тогава се разбра, че някаква трескава бързина е подгонила всички в МК. По-късно на 2-3 пъти зададох въпроса защо толкова се бърза, но той увисна във въздуха без никакъв отговор.

На другия ден, в четвъртък, отидох в МК, за да се запозная с проектите, но без да знам, че вече е било решено в същия ден да се състои финалното заседание на журито. Колегите вероятно са имали 2 дни за да се запознаят с проектите (макар че и това е твърде малко!), а аз имах 2,5 часа,! А проектите бяха 23. Налице имахме голяма като обем визуализация, следваше да се четат и доста обширни текстове. Пълен абсурд!

За 2 часа и нещо прегледах колкото можах проектите, но е повече от ясно, че при този безумен цайтнот нямах възможност да се запозная както следва с тях. Когато журито се събра в 13:00 часа, за да даде своята финална оценка – аз заявих на всички, че при тези условия не мога да бъда пълноценен член на журито и моля да бъда освободен от неговия състав. Тогава служителки от МК заявиха, че ако напусна, журито ще се разпадне и това ще опропасти нашето участие на ВБ. При така очертаната апокалиптична картина заявих, че щом е така, няма да напускам, но моля да се има предвид, че участието ми в журито при това положение е абсолютно формално.

Тъй като колегите вече имаха някаква представа за проектите и оформени предпочитания, беше решено финалното заседание да се проведе малко по-късно в същия ден. И досега нямам отговор на въпроса какво наложи нечовешки кратките срокове? Дадоха ни някакви заповеди на министъра, които са меко казано смехотворни – днешната заповед на министъра коригира вчерашната, а следващата заповед на другия ден коригира втората заповед и така нататък...

Дори 2 дни са малко, за да се оценят 23 проекта.

Абсолютно недостатъчни са! Което ме кара да констатирам, че конкурсът беше организиран изключително набързо, зле, не мога да кажа поради какви причини. От моя гледна точка, този конкурс бе чисто формален. Това не омаловажава качеството на проектите, включително и достойнствата на спечелилия. Но аз не можах да добия дори бегла представа от тях. Ако сега ме попитате за тях, нищо особено не мога да Ви кажа. Не бих могъл да твърдя, че някой е оказвал натиск върху мен, но се стигна до настойчиво увещаване да се остане и да се участва, за да може конкурсът да бъде легитимен. Не приемам и няма да приема за нормални условията, при които трябваше да работя.

Може ли да се каже, че не приемате легитимността на конкурса?

Донякъде да, защото така не се прави никъде, това е имитация на конкурс. Относно решенията – те са легитимни. Но относно условията – те не са нормални!

Колко време е нормално да се отдели за оценка на толкова много проекти?

Минимум седмица, ако не и повече. Може би дори и 10 дни. Датите на биеналетата се знаят предварително от много дни насам, всичко това може да се разпредели ясно и стриктно във времето.

По време на заседанието на комисията, на която сте присъствали все пак, останалите членове на журито имаха ли избран фаворит, или се спореше между няколко проекта за това кой да бъде избран?

Мисля, че поне в този период – следобеда в последния ден, четвъртък - те вече бяха постигнали консенсус за спечелилия проект, тъй като нямаше спорове и дискусии. Прегледахме на бърза ръка проектите, но те (бел.авт. - останалите членове на журито) вече имаха формирано отношение. Което може да се дължи на факта, че са имали около 2 дни да ги разгледат. Това са опитни и уважавани от мен колеги, ценя качествата и работата им. Просто вече до голяма степен бяха осъществили своя избор. Смятам, че са направили каквото са могли за този къс период от време. Винаги обаче има лични предпочитания и интереси в подобни журита – навсякъде по света, не само у нас – и това не може да се избегне. Впрочем не това е бедата, а, пак повтарям, изключително малкото време за преценка.

Как бихте коментирали спечелилия проект?

Има определени качества, бих го дефинирал в известна степен като своеобразно „минималистичен”, изчистен визуално и пластически. Съвременното изкуство е сфера с огромно количество от разнообразни прояви и относителността доминира изцяло. Доста е трудно да се оцени обективно качеството на даден проект. Зависи от публиката, от автора, от форума, на който се представя, от насоките в изкуството в момента, от конкретната конюнктура и т.н. В дадения случай е налице определена идея, свързана с мотото на Биеналето, така че аз го приемам и смятам, че има своите качества. Сигурно между останалите проекти също е имало качествени, не мога да кажа. Видях няколко проекта, които според мен имаха достойнства, но нямах време да ги разгледам както следва. Не бих могъл да назова мотивацията и критериите, поради които е оценен проектът. Но въпреки всичко го приемам и смятам, че беше представен професионално.

Получихме разпределение по пера на финансите, които МК е отпуснало за проекта. Като човек, който се е занимавал с изложби, можете ли да го погледнете и да си кажете мнението дали Ви се виждат адекватни сумите (бел.авт. – показвам на г-н Попов списъка с парите, похарчени за Биеналето)?

Малко ми е трудно да кажа. На пръв поглед ми се струва, че отпуснатите средства са доста значителни. Нямам представа на каква база са изчислявани тези суми. Би било интересно да се съпоставят със сумите, изхарчени за проектите на други страни, участвали на Биеналето тази година. За да се направи една обективна и адекватна преценка за планираните средства трябва да се знае на каква база са фиксирани сумите за проекта, как се разпределят и т.н. Освен това, надявам се, че всеки един лев ще бъде отчетен с необходимата прозрачност и публичност.

Да, но да вземем например сумата от 42 хиляди лева за „Разходи по координация на дейностите на място в Италия“. В разговори с няколко художници досега с международен опит възниква въпросът – какво е това? Никой не може да отговори какво значи това перо и защо е изхарчена такава сума пари за него.

Аз също нямам никаква идея. Не знам.

Да вземем и 20 хиляди лева за опаковка и транспорт.

Това принципно е възможно. Наскоро изпращах картини на малкия ми син в Берлин, които опаковахме в сандъци и транспортирахме и видях, че разходите не са малки.

Все пак това са 10 картини в сандъци. Докато нашият проект е една шепа чаши и няколко фабрични плоскости от фибран и плексиглас. Чак 20 хиляди лева да струва?

За това също може да се запита човек, прав сте. Но все пак е редно да се съпоставят различни проекти, да се проверят цени. Ако се намери достоверна информация, която да потвърди тези суми – добре. Но разбивката, която видях, свидетелства за доста значителни разходи.

Последен пример: „Инсталиране, монтаж, демонтаж и такси за проекта в националния павилион“ за 50 хиляди лева. Та толкова е сумата на самото произведение. Освен това колко има да се монтира в нашия проект, който по принцип е редно самите творци да го направят.

Да, това не е малка сума. Това също е доста смущаващо. Всеки здравомислещ човек ще се смути от тези пари. Но пак казвам, че трябва да се проучи по-добре дали за подобен тип дейности се отделят същите суми. Освен това трябва да се попита на каква база е определен бюджетът от 500 хиляди лева за Биеналето. Как точно е решено отпуснатата сума да е толкова, а не повече или по-малко? Това не би трябвало да е произволна сума. В края на краищата има финансови органи, нека те преценяват.

^{Българският проект на ВБ, струващ 500 000 лв. - стъклени чаши върху плексигласови секции, както и стени от фибран и плексиглас (сините плоскости). Снимка: Паоло Коделупи.}

В художествените среди упорито се говори, че участието ни на Венецианското биенале е пропито от корупция. Комисар е и.д. директор на НГ Яра Бубнова, която доскоро оглавяваше частния Институт за съвременно изкуство, а е и негов създател. За куратор на проекта ни е избрана Вера Млечевска – жена на Правдолюб Иванов, един от основополагащите членове на ИСИ. Председател на конкурсната комисия пък е Аделина Филева, директор на СГХГ и приближена на ИСИ. Същото важи и за директорката на павилиона ни Катя Ангелова.

Мисля, че изразът „пропито от корупция”е твърде силен и отдава дан, така да се каже, на една твърде модна и спрягана в обществото тема. Но че има конфликт на интереси, това вероятно е така. Ако трябва да бъдем честни, според мен, смяната на директорството в НГ – освобождаването на Слава Иванова и назначаването на Яра Бубнова като временно изпълняваща длъжността именно в този момент – беше свързано единствено и само с нейното участие в Биеналето. По статут директорът на НГ трябва да оглавява нашето участие в него. Нека добавя, че статутът е изготвен от същите лица, които са най-заинтересовани именно те да участват в Биеналето. У нас, както е известно, често законът се прави за „човека”. Схемата е проста, не е необходима особена проницателност, за да бъде разгадана. Редица национални участия в Биеналето от други държави съвсем не се организират от съответните музеи или галерии. Прочее, една Национална галерия, особено пък българската, има да решава далеч по-важни и по-сериозни проблеми, отколкото да се занимава с Венецианското биенале. Прекаленото вторачване в Биеналето измества фокуса от тежките проблеми на „Квадрат 500”. Преди време, когато се появи проблемът с климатичната инсталация в НГ, беше направен своеобразен опит за преврат Слава Иванова да бъде отстранена от заемания пост.

Който опит бе воден от Недко Солаков.

Не мога да кажа от кого точно, това не ме интересува, но тогава замислената акция не успя. Показателно е, че след като не стана, мигом забравиха за всякакви уж увредени картини. Сега това се случи по друг начин. Това е борба за придобиване на определени властови позиции и възможности – за участие тук и там, за символен капитал, за престиж. Овладяването на институция от ранга на НГ е важно за подобни цели. Колегите ни в чужбина не са длъжни да знаят махленските ни пререкания и боричкания. За тях е важен представителният момент – еди кой си е директор, еди кой си е експониран в галерията и т.н. Тоест, важно е преди всичко придобиването на определен символен капитал, който впоследствие се „капитализира” и финансово.

Много хора се съмняват в сега протичащия конкурс за директор на НГ. Той се бави изключително дълго време, до този момент дори не са обявили имената на кандидатите, подали документите си за него, а крайният срок беше 21 март. И досега от МК отказват да ми дадат информацията. Вие имате ли подобни съмнения?

Нямаме нищо черно на бяло. Фактът, че се бави, обаче е доста смущаващ. Не изключвам някакви задкулисни ходове, нямам конкретна информация. Не се интересувам много от самия процес, от конкретната интрига. Онова от което се интересувам, обаче, колкото и наивно и клиширано за звучи – като българин, първо, и второ – като изкуствовед, е да не се червя и да бера срам, когато ми се налага да водя високо квалифицирани професионалисти от чужбина в т.н. „Квадрат 500”. Не мога да бъда индиферентен към облика и към състоянието на галерията, защото сегашната картина по никакъв начин не ме задоволява. Мога да се аргументирам подробно. И това съм го писал неведнъж, въпросът е, че тези публикации не предизвикват никакъв дебат, от който несъмнено всички ние имаме нужда.