Отец Мелетий: Християните не са овце, доброто и злото трябва да са осъзнати

„Темата за добрите деца, добрите ученици, добрите граждани са клишета. Човек не може да е добър просто така. За да бъдеш добър, значи правиш някакви избори и решения. За да вземеш решение, трябва да си осъзнат, самото ти мислене трябва да мине тренировка, вместо да живееш на потока на събитията. Чрез близостта до Евангелието човек не става овца, както абсолютно погрешно се спекулира, а става със зорко зрение. Истинският християнин развива остър и задълбочен поглед, по-трудно може да бъде лъган. Това дава църквата. Това дава и семинарията.“

Това заяви отец Мелетий, ректор на Духовната семинария в София и монах в Дивотинския манастир в „Студио OFFNews“ с водещ Калоян Константинов. Той допълни:

„Когато правиш нещо, наречено добро, с каква мотивация го правиш? Осъзнато, или просто копираш някой друг, или пък те е страх, или това е част от колективното поведение? Евангелието учи, че човек носи лична отговорност пред Бога. Там се вижда, че праведникът в очите на хората може да се окаже грешник пред Бога, и обратното. Това означава да знаеш, че освен черно и бяло, има и други цветове. Това е сложният свят, в който живеем.

Ние обаче не обичаме да ни е сложно, затова избираме да съществуваме повърхностно, с едно отворено око. И така не можем да преценим нито себе си, нито другия по един пълноценен начин. Особено с децата е много любопитно, като се говори за толерантност, за темата за джендър идеологията. Като слушам някои хора как говорят, те го говорят абсолютно наизустено. Има хора, които ми се струва, че не са останали и 5 минути сами с темата, за да я разсъдят. Не както някой им казва. Не както едните или другите им казват. А ти да го сложиш това нещо на масата, и доколкото си живял някакви години на този свят, видял си кое е хубаво, как се действа, последиците - да седнеш и да помислиш. Не, дава се направо по някаква линия и не се разсъждава.“

Според Отец Мелетий системата на българското образование има сериозни затруднения именно в тази насока, проваляйки се в предоставянето на най-добрите морални и интелектуални качества на учениците:

„Българското образование има нужда от честност и здрав разум. Ние мамим себе си и другите, като се увличаме от идеи и лични амбиции, които прикриват нашите собствени страсти. Човек трябва да знае, когато прави нещо, на кого иска да послужи: на себе си, на съсловието си, на корпорацията ли си? Или на учениците. Много пъти користни деяния се маскират с риториката за „доброто на децата“. Ако си честен, трябва да признаеш, че дадени неща въобще не са в полза на децата и учениците.

Изисква се и здрав разум, за да не се поддаваш на идеологии и клишета. Трябва да осъзнаеш, че отговорността ти като учител, директор и министър е спрямо човешки съдби, не рибки в аквариум. Ще дам един пример, наскоро попаднах на интервю на бивш министър на образованието, който обяснява колко полезно и безвредно е ползването на телефони в учебната стая. Това твърдение е страшно проблемно! Как може да си представим, че един толкова млад човек ще може да филтрира доброто от лошото самостоятелно? Че това ще развие отговорност у него, каквато е претенцията на училищата у нас: да ги учат на критично мислене.

Ако смяташ, че с телефон в ръка и без наставление един млад човек може сам да се справи с тази задача, трябва или да си много наивен, или злонамерен. Ами че децата не могат да произнесат името, да задържат вниманието си, да анализират! Дори емоционалната им интелигентност е осакатена. Но въпреки това ги оставят да се хипнотизират в екраните. Каква е тази заблуда? Тук трябва честност и здрав разсъдък, за да се разбере кое е възможно и кое утопия.“

Ректорът на Духовната семинария изтъква, че именно това е добавената стойност, която неговото училище дава на своите послушници в сравнение с много други места:
„Не е вярно, че това е попско училище, където хората са предопределени да станат монаси или свещеници. Разбира се, има такава насоченост, но не е задължително. Не всеки завършил музикално и спортно училище се развива в тази насока. Освен това свещенството е кауза, не е професия.

Всеки родител иска най-доброто за детето си, може да говорим часове наред обаче какво значи „най-добро“. Последните 20-30 г. страшно много в България ни вълнува т.нар. „пазар на труда“. За страна като нашата, където сиромашията е начин на живот за мнозина, е напълно оправдано. Но все повече хора напоследък започват да осъзнават, че парите и кариерата не са единственото важно в живота. Това просто не е достатъчно. Мнозина изпадат в объркване или отчаяние за смисъла на живота си, след като постигат набелязаните професионални цели. И започват да се питат: „Какво ме прави истински щастлив? За какво ми е това? Добре, взимам хиляди левове, имам висок стандарт – и какво от това?“ Тук идва мястото на семинарията.

Ние предлагаме възпитание, а не само образование, и опит да налучкаш – а дори и да намериш – смисъл в живота си. Когато човек е с чисти очи и не са му суфлирани отговорите на живота, той има и чисти въпроси и интереси. Когато живееш в присъствието на Бога, а не само на земните планове, амбиции и проекти, светогледът ти се променя. В дискусии помежду си, живеейки в тази общност, нашите ученици могат по-добре да опознаят кое е добро и зло. Как трябва да заемат критично мнение спрямо света, вместо да приемат всяка реклама и пост в социалните мрежи без капка съмнение. Без някой да им диктува каква музика да слушат и как да се обличат. Младежите могат по-лесно да се замислят това ли искат те наистина, или някой се опитва да им го наложи.“
Духовната семинария съществува от над 120 г. и предлага образование на момчета от 8 до 12 клас, както и безплатен пансион с 4 хранения на ден, двойни стаи със самостоятелни санитарни възли, екскурзии, подаръци и допълнителни занимания за учащите.
Тя оперира като професионална гимназия, подобно на техникумите, като част от програмата са общообразователните предмети, плюс богословски дисциплини: изучаване на Стария и Новия завет, история на църквата, основи на други религии, латински, старогръцки, църковнославянски езици, пеене и други прецмеди.

Откакто отец Пахомий (бивш игумен на Дивотинския манастир и настоящ викарий на патриарха) става ректор на семинарията през 2017 г. и с него идва да помага отец Мелетий, броят на учащите се вдига двойно.
„Сред учащите са деца на свещеници и духовни семейства, чиито синове постъпват под влиянието на семейството си. В никакъв случай не говорим за принуда обаче, по-скоро за приемственост. Има много деца на свещеници, които не искат да учат при нас. Има друга група деца, която последно време започна да се появява. Тя е на деца от български семейства, живеещи в чужбина. Това са хора, които не желаят децата им да учат в тамошните училища, а да се завърнат в България: ние имаме пансион, на добро място в столицата сме, предлагаме добро образование, и това накланя везните в наша полза.

При нас учат деца от традиционни български общности от Албания, Украйна, Молдова. Също една сравнително нова група младежи, които постъпват да учат при нас, са тези, които сами са научили за семинарията от интернет, от социалните мрежи, от интервюта като това. Те понякога го правят и пряко волята на родителите си. Тези младежи са най-малко, но са най-осъзнатите от всички“, коментира настоящият ректор отец Мелетий.

В църквата на семинарията се извършва служба всяка неделя от 09:00 часа, като всеки е добре дошъл. Учебната институция също така приема и официални дарения, за да продължи с ремонтните дейности и да предлага все повече на учениците. Към момента основни дарители са Светият синод и Рилският манастир.