Оценени сме от Европейската комисия, а сме недооценени от българската Агенция по акредитация

Десет стотни разлика между старата и новата акредитационна оценка на професионално направление "Растениевъдство" в Аграрния университет - Пловдив отведоха в съда Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет. От университета са категорични, че понижената им оценка, макар и отново близо до максималната, нито е справедлива, нито е аргументирана от НАОА. Отговорът на НАОА - че не става въпрос за влошено качество на обучението, а за променена критериална система не ги убеждава, напротив. Изтъкват и че процесът по оценяването им се е състоял на тъмно и искат прозрачност.

Историята на "битката" между университета и правителствената агенция може да прочетете ТУК, а аргументите си ректорът проф. Христина Янчева изложи в интервю за OFFNews, което публикуваме по-долу.

Проф. Янчева, защо реагирахте толкова остро срещу акредитационната оценка, поставена на Аграрния университет от НАОА? Заведохте дори дело.

За първи път тази година програмната година акредитацията се прави като се сравняват всички висши училища, които обучават в даденото направление – в случая „Растениевъдство“ - и се оценяват по критериалната система.

Ние бяхме учудени, когато получихме писмото от НАОА, от което става ясно, че оценката ни е намалена от 9,74 при предишната акредитация на 9,64 при сегашната. Написахме възражение до Акредитационния съвет на НАОА, в което изложихме мотиви, които доказват развитието на Аграрния университет в посока подобряване на всички показатели, и с молба нашата оценка да бъде преразгледана. За съжаление, това не се случи и решихме да заведем дело в Административния съд поради липса на мотиви и обосновка за намаляване на оценката ни, както и липсата на препоръки, дадени от Акредитационния съвет.

Преди да получим уведомителното писмо с оценката, Постоянната комисия по аграрни науки и ветеринарна медицина към НАОА ни изпрати доклада си за одобрение и несъответствия. В доклада също нямаше нито една препоръка и нито една забележка към Аграрния университет. Този доклад е разгледан впоследствие в Акредитационния съвет на НАОА. За нас, незнайно защо, без причина, без мотив, без препоръка, оценката се намалява от 9,74 на 9,64 при положение, че Постоянната комисия дава много по-висока оценка от тази.

От всички оценявани университети единствено оценката на Аграрния университет е намалена. Изчакахме да бъдат публикувани оценките и на другите университети, тъй като нямахме достъп до тази информация, и след като излязоха, видяхме, че при всички останали оценката се повишава, а единствено на Аграрния университет се намалява. За нас това означава, че направлението в Аграрния университет всъщност не се развива добре и че показателите се понижават в сравнение с 2016 година, когато е дадена последната акредитация. Това обаче нас не ни удовлетворява.

Най-силната ни мотивировка е, че сме единственото в България висше училище в сферата на аграрните и природните науки, което е включено като партньор в Европейски университетски алианс, UNIGREEN, който се финансира по програма „Еразъм +“ по инициативата на Европейски университети. За да бъдем включени като партньор в този Алианс, ние сме изпращали информация по определени показатели за последните три години, за да се оцени стабилността ни като партньор, на капацитета ни, на възможностите за развитие. Ние сме оценени от Европейската комисия, а сме недооценени от Националната агенция за оценяване и акредитация и това е най-жалкото. Именно това ни стимулира да заведем дело срещу решението на Акредитационния съвет.

Ясно е, че в случая липсва прозрачност от началото до края на целия процес. Аз съм поискала от НАОА по Закона за достъп до обществена информация, но за съжаление ми беше дадена само частта на протокола и фишовете за оценка (само от членовете на Постоянна комисия), които се отнасят за Аграрния университет. Мисля, че трябваше да ни бъде предоставен целият протокол, за да се види какви са оценките на направлението на другите университети и какви са препоръките. За мен това е най-смущаващото – липсата на прозрачност в действията по съставяне на актовете на НАОА.

Въпросът стигна и до Народното събрание. На изслушване в Комисията по образование председателят на НАОА проф. Петя Кабакчиева изтъкна, че Вашата оценка е най-високата спрямо поставените на всички останали университети, оценявани в професионално направление „Растениевъдство“. Като че ли остана внушението, че издребнявате.

Мисля, че не издребняваме, а напротив - търсим справедливост. Тази оценка не отразява обективно състоянието и постиженията на Аграрния университет. Нещо повече, така формулираната оценка уронва неговия престиж и внушава на обществото и работодателите, с които имаме дългосрочно сътрудничество, че Аграрния университет в оценявания период е влошил качеството на обучение и на научно-изследователската си работа – обстоятелство, което не отговаря по никакъв начин на действителността.

Ако се сравнят оценките от предходни акредитации, се вижда, че само нашата е намалена, а на всички останали е увеличена. Няма логика в цялата процедура, както и никакво обяснение.

За сравнение: оценката на Лесотехническия университет е увеличена от 9,24 на 9,27; на Тракийския – от 9,21 на 9,30; на Технически университет- Варна – от 8,13 на 8,50; на Русенски университет – от 8,04 на 8,45. Да, на последните оценката е осмица, но тя показва, че има развитие, а при нас: от 9,74 - на 9,64. Смущаващото в случая е, че членовете на Акредитационния съвет не са подходили реципрочно към всички висши училища и докато оценките на всички оценявани, освен на Аграрен университет – Пловдив, се повишават, нашата оценка необосновано и немотивирано е понижена. Сред тях ние сме единствените със специализация в областта на аграрните науки, които поддържаме собствени учебно-опитни полета …и те изведнъж повишават оценката си от предходната акредитация, а ние…

Нямаше да протестираме, ако бяха потвърдили предходната оценка.

В писмо до председателя на парламентарната комисия по образование Красимир Вълчев, служебния министър на образованието проф. Сашо Пенов и председателя на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков пишете, че „подобни действия пораждат съмнение, че зад действията на участващите в акредитационните процедури биха могли да стоят зависимости, пристрастие или лобизъм“. Какво имате предвид?

В комисиите участват хора, излъчени от нашите университети и, в същото време, те са преподаватели в съответния университет, което навява на мисълта, че всеки може да лобира за повишаване на оценката на своя университет. Нямам достъп до пълния протокол, както и до индивидуалните фишове, за да разбера защо при тях (при другите оценявани в същото професионално направление университети, бел. ред.) оценките са повишени при положение, че към тях има препоръки. Това е наше предположение, че може и това да се е случило – някой да е искал умишлено да намали нашата оценка.

Каква процедура следва НАОА, когато оценява дадено професионално направление?

Първата стъпка е посещение на наблюдаващия процедурата заедно с експертна група на място в университета. Те проверяват за съответствие доклада за самооценка, който всеки университет е изпратил в НАОА. Изготвя се доклад за състоянието на висшето училище в даденото направление и този доклад се приема в постоянната комисия – нашата е по аграрни науки и ветеринарна медицина - и се поставят оценките. Изготвеният доклад се изпраща до съответния университет за проверка и се внася в Акредитационния съвет. Процедурата е много ясно описана в Правилника за дейността на НАОА.

Би трябвало този доклад да се внесе в Акредитационния съвет от независим член на постоянната комисия или от председателя ѝ. От изпратения ни протокол не става ясно кой е внесъл доклада, той не е разглеждан в присъствието на представител на Постоянната комисия по аграрни науки и ветеринарна медицина. Би трябвало да го внесе член на комисията, който не е свързан с никой от оценяваните университети.

В Акредитационния съвет има представители на всички професионални направления, но в Правилника е записано, те могат да не се съобразят с оценката на постоянната комисия, което обезсмисля труда на експертните групи и постоянните комисии, където са специалистите по съответното направление. Ако Акредитационният съвет не се съобразява и с оценките, дадени от постоянната комисия, тогава защо са тези комисии, защо са експертните групи? За мен е малко странно, все пак това е независим орган (НАОА, бел. ред.), подчинен единствено на Министерски съвет.

Според Правилника няма орган, който да се произнася при различия в оценките, дадени от Постоянна комисия и тези, дадени от Акредитационния съвет, а споровете трябва да се решават единствено в съда. Все пак трябва някой да контролира дейността на АС, в противен случай могат да се вземат и необосновани решения, както е в нашия случай.

Не е ли рисковано представители на конкурентни университети да се оценяват взаимно?

Разбира се, че е рисковано, но това зависи от отговорността и морала на оценяващите.

Във всяка комисия има представители на различните университети и няма как те да не са оценяващи, някога техният университет да не бъде оценяван, но в постоянната комисия по аграрни науки се спазва правилото когато се оценява техният университет, те да не участват в обсъжданията и да не гласуват.

Защо е било толкова трудно за получите документацията по процеса на оценяване на Аграрния университет? Защо нямате достъп до нея по подразбиране, а трябва да я изисквате специално по Закона за достъп до обществена информация?

Нямам отговор на този въпрос. Аз лично поисках със заявление за достъп до обществена информация документите, свързани с процедурата. След заявлението в 14-дневния срок, както е по закон, получих документи, но само тези, отнасящи се до Аграрния университет – Пловдив.

Няма достъп до протоколи, фишове и разисквания. Аз като ректор също няма как да получа, документите, които ме интересуват и затова си позволих да използвам възможностите, които ми дава ЗДОИ. Затова пълната документация изискваме по съдебен ред, но на първото дело тя не беше предоставена.

Доколкото разбрах, в изслушването на председателя на НАОА проф. Петя Кабакчиева в Комисията по образованието и науката към Народното събрание всички са поставили въпроса за прозрачността на НАОА, за необходимостта от електронизацията ѝ, за отворен достъп до протоколите. Ние виждаме всички протоколи на парламентарната комисия, а тук (в НАОА, бел. ред.) не можем да видим един протокол. Трябва да се виждат, защото трябва да е ясно кой какво е казал. Фишовете също трябва да се виждат.

Докато процесите по електронизация все още не са завършени, мисля, че при поискване от заинтересуваната страна да може да се осигури достъп до документите по цялата процедура. Аз, като ректор, трябва да имам право да се запозная защо оценката ми е понижена без мотиви. След като не ми се осигурява този достъп, логиката навежда на мисълта, че има нещо нередно. Защо трябва да получаваме протоколите чрез съда? Защо трябва да се получава достъп чрез ЗДОИ, а не като заинтересувана страна да помоля да ми се предостави тази информация, която засяга университета и направленията в него. Това може да се направи с актуализиране на Правилника на Агенцията.

От НАОА твърдят, че причината за новата и по-ниска оценка е в нова критериална система. Приемате ли това обяснение?

Критериалната система е от 2016 година, по която сме работили и за другите направления в университета. Ние сме подготвили нашия доклад самооценка по тази критериална система и сме оценени високо по същата критериална система от Постоянната комисия, където са експертите в областта, а изведнъж отговора е, че само ние по същата тази критериална система нямаме развитие, а всички останали се развиват. Липсва логика в този отговор. Не може ние, които наистина показваме значителен ръст по всички показатели, нямаме нито една забележка и нито една препоръка и оценката ни да бъде понижена на следващи етап, в Акредитационния съвет.

Как до 2019 година по същата тази критериална система оценката ни не е намалена от Комисията по следакредитационен контрол, която има право да намалява оценки, а изведнъж Акредитационният съвет решава, че тази оценка се намалява?

Тоест и двете ви акредитации са по една и същата система?

Предходната оценка, която е 9,74, както и на другите висши училища са по системата преди 2016 г., а след това - по критериалната система.

По-шокиращо е, че от протокола, който получих частично, се вижда, че на самото заседание се коментира нова методика, която е предложена от Акредитационния съвет, за която методика получихме писмо и бяхме информирани, че тя ще бъде пилотна и няма да повлияе на оценката. В същото време през цялото време се коментира новата методика, която не е верифицирана, нито обсъждана. След като получихме таблиците, които трябваше да попълним, ние изпратихме възражения по отношение на тази "нова методика" и може би затова сме наказани. Никъде в протокола не се вижда ясно разграничаване между доклада на Постоянната комисия и резултатите от тази методика, която не е приета от Постоянната комисия, не е ясна и не е била поставяна на обществено обсъждане. Ще изчакаме пълния протокол, за да си дадем отговори, на въпросите, които ни вълнуват по тази процедура.

Били сте оценявани по несъществуваща официално методика?

Казват, че не сме оценявани по нея, просто в протокола се коментира тази нова методика, която я няма никъде официално публикувана.

В какъв контекст се коментира?

Коментират се оценките на висшите училища как би трябвало да изглеждат по тази нова методика, а коментари и препоръки по отношение на Аграрния липсват. Учудващо е, че при старата акредитация имаме една препоръка, а сега нямаме и оценката е понижена без мотиви.

За какво конкретно е заведеното от Вас дело, пред кой съд е и на каква инстанция е?

Делото е заведено пред Административния съд, за немотивиран и необоснован акт на НАОА. Ние искаме преразглеждане на оценката от Акредитационния съвет, за да получим това което заслужаваме.

Първото заседание мина, но НАОА не представиха пълен набор от документи и затова нашите адвокати поискаха документите, свързани с цялата процедура за всички университети (протоколи, фишове, и др.) както от постоянната комисия така и от Акредитационния съвет.

На 10 януари 2023 г. е следващото заседание и тогава ще стане ясно какво ще ни бъде предоставено.