Иван Хиновски: Ниски цени и зелена енергия не е оксиморон

Иван Хиновски е председател на Български енергиен и минен форум. Има повече от 45 години стаж в енергетиката с опит в областите научни изследвания, проектиране, енергийни политики, иновации, управление на кризи. Участвал е в управление на проекти за изграждане и пускане в експлоатация на енергийни обекти – АЕЦ, ВЕИ, топлофикационни централи, проекти в областта на енергийната ефективност. Като експерт на МААЕ е бил натоварен със специални мисии в Иран, Бразилия и Япония по теми от развитие на ядрената енергетика. Член на Държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй“ -1993-1982 г. 

- Г-н Хиновски, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това поскъпване?

- Основните причини за поскъпването на електроенергията на енергийния пазар в България не са свързани със Зелената сделка. Разбира се, през регистрирания ръст на цената на въглеродните емисии на европейския пазар тя оказва влияние, но то се изразява в проценти и не може да се сравни с другите фактори. Основната причина за ръста на цените на електроенергията и природния газ в България е въздействието на цените на европейските пазари и свързаността им с българските. А основната причина за ръста в цената на природния газ е променената през 2018 година формула за индексиране на цената му в договора с Газпром и привързването му с тежест от 70% към цената на европейските спот-пазари. Това бе една фатална грешка, за която ние предупредихме още тогава, че е рано да се организират „ритуални танци около огъня“.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- Това е напълно погрешно твърдение. Точно обратното, голямата част от произведената от ВЕИ електрическа енергия в България днес е от инсталации, чиято себестойност е много по-ниска от сегашните борсови цени. И тези централи, които продават на борсата днес, реализират значителни печалби. Ниската цена на електроенергията на борсата в Германия последните дни се дължи на високия дял на зелената енергия в микса.

- От поне десетилетие е ясно, че 2025 година въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Съвършено вярно, но и това вече е пропусната възможност за България. За да ползва разрешена държавна помощ българската въглищна енергетика, страната трябваше да защити пред ЕК механизма за капацитет, което последното правителство на ГЕРБ не успя да направи. Така че, както сега, така и по-нататък българските ТЕЦ-ове са обречени да работят без държавна помощ. Т.е. те и в момента работят на конкурентния пазар без помощи. Всъщност това не е съвсем вярно, защото в рамките на холдинга БЕХ част от разходите им за заплащане на въглеродни емисии се субсидират от други енергийни дружества.

А това, че някои експерти и политически сили декларират, че въглищните централи, и специално ТЕЦ “Марица изток-2“, могат да работят и до 2040 г. - зависи докога пазарът ще държи такива високи цени и такъв дефицит на енергия, на който, изненадващо, ТЕЦ „Марица изток-2“ и другите въглищни централи в комплекса реализират много добри печалби. ТЕЦ-овете в България имат бъдеще, но не като използващи въглища за гориво, а природен газ, при което драстично ще бъде повишена ефективността им и ще бъдат съкратени въглеродните емисии. Така те могат да станат конкурентноспособни на енергийния пазар, където такива производствени мощности ще бъдат необходими за системно регулиране.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?

- Българската електроенергийна система има достатъчно генериращи мощности да задоволи потреблението на България. Дори нещо повече -да изнася в региона между 1000 и на моменти 2000 мегавата. И в бъдеще тази тенденция в мощностния баланс ще бъде запазена, но само ако се планират достатъчно заместващи мощности на въглищните централи, които в един момент трябва да бъдат затворени.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Определено да. Ядрената енергетика постепенно възстановява престижа си на сигурна, безопасна и екологична електропроизводствена технология, въпреки дългото подценяване на нейния принос. Относно технологиите на малките модулни реактори - те все още са в полето на научните изследвания. Темата засега се използва спекулативно от някои псевдо ядрени енергетици, които искат да направят „удари“ на полето на бизнеса. Реалистичното бъдеще на българската ядрена енергетика е изграждане на два блока с мощност от 1000 МВт в АЕЦ “Козлодуй“ като заместващи мощности на предстоящите да бъдат изведени от експлоатация един ден блокове 5 и 6 в централата. Това е и най-евтиният вариант за такъв проект.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението и?

- Ниски цени и зелена енергия не е оксиморон. Това се доказва практически от динамиката на цените на енергийната борса в Германия, които при наличие на вятър и слънце падат драстично. Но в това е проблемът, неустойчивостта и непредсказуемостта на тези ресурси са най-големият проблем на този вид електропроизводство. И добавени, неравномерността на фотоволтаичното производство през деня и невъзможността за съхранението на свръхпроизведената енергия правят тази енергетика проблематична за системна интеграция в рамките на големи енергийни системи. Разбира се, нови решения и нови технологии непрекъснато се предлагат на пазара и един ден тези проблеми няма да съществуват.

АЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ на природен газ са бъдещето на българската енергетика, това е модерната визия за развитие на ядрената енергетика на ПП ИТН.