Инфраструктурен колапс или лошо управление: Защо Търговищко губи 70% от водата си

Водната криза в България отдавна прилича на „кофа без дъно“, но в област Търговище дупката се оказва доста дълбока. Десетилетия наред регионът е заложник не толкова на сушата, колкото на системни грешки, съмнителни инфраструктурни проекти и дълбоки политически зависимости.

В подкаста на OFFNews разговаряхме с общинския съветник от ПП-ДБ Стефан Асенов от град Търговище за системните грешки, съмнителните проекти и политическия натиск, които държат региона в „порочен кръг“ на безводие.

Според доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2024 г. загубите на питейна вода в област Търговище надхвърлят 70%. Стефан Асенов потвърждава, че данните отговарят на реалността, но уточнява, че самият град Търговище е в сравнително по-добро състояние спрямо селата и другите общини.

„Около 80% от тези загуби са технически – заради остарели съоръжения, а останалите 10-20% се дължат на нерегламентирано ползване“, посочва Асенов. Според него, едва след като се оправят авариите, ще стане ясно кой реално краде вода.

Казусът Омуртаг – десетилетия на воден режим

Омуртаг остава най-болезнената точка в региона. Стефан Асенов, който е родом от там, сподели, че до преди две години единственият водоизточник за града е бил извор „Кипилово“, разположен на 30–40 км в Сливенска област. Изграден още в социалистическо време, водопроводът търпи огромни загуби.

По приблизителни данни дебитът на извора е около 10 куб. м на час, но до крайната точка в Омуртаг достигат едва около 4 литра, а реално за разпределение в мрежата остават около 1 куб. м на час – крайно недостатъчно количество за население от близо 10 000 души.

Проекти за алтернативни трасета са съществували още в края на социализма и началото на прехода, включително водопровод от района на Голямо Соколово, но те остават недовършени. Едва преди две години, чрез намесата на МРРБ и пускането на водопровода от язовир „Ястребино“, ситуацията в самия град Омуртаг се е подобрила частично, макар проектът все още да е документално спорен.

Липса на инвестиции и политически контрол

Основен проблем остава липсата на средства във ВиК дружествата, които работят предимно в режим на „аварийно кърпене“. Асенов критикува начина, по който общините разходват държавните средства. Докато Търговище има проектна готовност, в други градове като Пловдив или Плевен милиони се инвестират в спортни зали, вместо в жизненоважната водна мрежа.

Един от големите абсурди в управлението на инфраструктурата, според Стефан Асенов, е и липсата на последователност при ремонтите. Той дава пример с порочната практика, при която първо се полага нов асфалт, а малко след това улиците се разкопават заради аварии по старата ВиК мрежа.

Освен техническите и финансовите трудности, Асенов засяга и една по-чувствителна тема – как безводието се преплита с политиката в тези региони. По думите му, в региони като Търговище, Разград и Кърджали, водата често се използва като „лост“ за контрол над електората от определена политическа формация.

„Спирането на водата е още един метод за контрол над електората. В малките населени места хората биват заплашвани – веднъж със спиране на пенсии, друг път с майчински, а трети път – чрез спиране на водата, ако не гласуват за определена политическа формация“, разкрива Асенов.

Има ли риск и град Търговище да остане без вода?

Макар в момента град Търговище да е сравнително стабилен благодарение на язовир „Тича“ и извършения преди години „воден цикъл“, рискът от воден режим в следващите 5 до 10 години остава реален.

Като резервен източник се споменава сондажът край Голямо Соколово, но той няма изградена необходима инфраструктура, а около собствеността и поддръжката му има административни спорове.

За да не влезе и град Търговище в същия воден режим като Омуртаг в следващите 5 до 10 години, Асенов вижда изхода в партньорство с частния сектор. По думите му, концесията би донесла по-ефективно управление на ресурсите, тъй като частните компании са мотивирани да сведат загубите до минимум и да поддържат инфраструктурата в изправност – нещо, в което държавната администрация често се проваля.

Следете новините ни в GoogleNews