Евгений Дайнов за снимката със Станишев: Когато си победител - проявяваш великодушие
Снимка на проф. Евгений Дайнов със Сергей Станишев, направена по време на вчерашния юбилей на председателя на ПЕС, предизвика бурна реакция в социалните мрежи. Остри коментари направиха и Огнян Минчев и Александър Кьосев - двама от професорите, които заедно с Евгений Дайнов изготвиха манифеста "За републиката".
OFFNews се свърза с проф. Дайнов веднага след като приключи продължилия часове Академичен съвет на НБУ. От нас той за пръв път чу коментарите на своите колеги. Ето първите думи, които проф. Дайнов каза с уточнението, че още не се е чул със своите колеги и веднага ще им се обади, за да разбере повече за аргументите им.
- Професор Дайнов, вчерашната снимка от рождения ден на Сергей Станишев предизвика остри реакции. Огнян Минчев ви призова да оттеглите подписа си от манифеста "За републиката" и каза, че ако не го направите до 24 часа, той ще оттегли своя. Основният му аргумент е, че дори това да е светска гримаса, тя създава недопустим намек за задкулисие.
- Много е трудно да оттегля подписа си от нещо, което 3/4 е мой текст. Може да се иска оставка от хора във всякакви организации, но как да си оттегля подписа от моя текст. Нямам представа какво е имал предвид, сега ще му се обадя.
Да го кажем така - има някакви граници на възпитанието, които не мога да пренебрегна. Обажда ми се Сергей Станишев и ми казва, че държал да си направи рождения си ден, не в компанията на обичайните заподозрени, а му е важно да има хора като мен. Каза ми, че очевидно не е от моя тип партия, но ще е благодарен, ако се появя. Мисля, че е не е възпитано човек да каже: "Не, няма да ти идвам на купона!".
Второ съображение: Обажда ми се човек, който е победен от движения, инициативи и съпротиви, в които съм участвал много дейно. Обажда ти се победеният, има прилично поведение и казва: "Каня те на рожден ден". Тук се сещам сега в момента за една фраза на Чърчил: In defeat - defiance. In victory - magnanimity. Като си победен, се съпротивляваш, не приемаш, че си победен. Като си победител проявяваш великодушие.
Това ми се върти в главата в дадения случай. Бях на Академичен съвет, получих някакъв СМС, че и Сашо Кьосев ме е коментирал...
- Александър Кьосев е написал в профила си: "Аз също съм смаян от тази снимка. Не съм привърженик на ултиматуми, но смятам, че Евгени Дайнов ни дължи публично обяснение. Този човек - Станишев - предложи Пеевски, той наричаше протестиращите вандали, твърдеше че масовият протест е сценарий, намекваше, че сме платени и пр. И това са най-малките му грехове. Той поддържаше модела #КОЙ, срещу който е манифеста "За републиката".
Така че какво значи тази интимност?"
- Интимност... Някакви намеци за задкулисие. Задкулисие не се прави пред фотографи и пред толкова хора на тоя купон. Между другото Станишев е единственият български политик, който някога ме е канил на рожден ден.
- Което е странно. Сигурно читателите ни предполагат, че всичките те канят.
- Никой. На мене ми беше интересно да видя какво е. Много хора видях и се оказа, че не е особено интересно. Но ей така - да видя за какво става дума. Но задкулисие не се прави пред камерите и второ - и Сашо Кьосев не съм го чул още. Леко съм смаян, че някакво извън политическо публично събитие, чисто светско, води до изводи за някакво задкулисие...
- А какво трябва да е отношението с политиците? Ако някой стои в другия лагер, това означава ли, че никога не трябва да се виждаш и снимаш с него?
- В повечето случаи противникът не бива да ти е смъртен враг. Той ти е противник в едно нещо, но в друго нещо би трябвало да си говориш с него. В демокрацията е така - ние си говорим помежду си и спорим помежду си. И освен това Сергей Станишев първо като победен на родна територия от съпротивителните движения, второ като председател на ПЕС в момента, не виждам да е нито убиец, нито крадец. Не съм се видял с човек, който яде деца. Елементарна проява на уважение, към човекът, който е победен. И продължава да е председател на ПЕС, на европейските социалисти. Ние какво точно трябва да кажем - европейските социалисти са гадове и с тях не си общуваме ли?
По темата Пеевски и протестите. Има някаква връзка с това, че ми се обади и ме покани точно мене и това, че точно вчера излезе неговото извинение към протестиращите за Пеевски и признанието му, че протестът е бил автентичен. Значи някакви признаци за възпитаност се появяват. И не би трябвало да получава ръмжене в отговор.
- Аз също присъствах на рождения ден на Станишев и видях как стана тая снимка. Но нека да разкажем за читателите контекста какво представляваше самият церемониал.
- Леко ми стана скучно като видях колко хора и какъв тип хора са дошли. И ми стана леко смешно когато един от фотографите - Ромео Чолаков викна; "Аре, официална снимка!". И аз се сетих за ония снимки от бригади, на които момчетата клечат отпред. Клекнах пред Моника и видях, че в тоя момент видях, че и Станишев клекна до мене. Това беше цялата работа - разнообразихме скучния ритуал.
- Цялата работа от мухата слон ли е или е принципен въпрос?
- Както ти казах, нито съм говорил с основните хора, нито съм влизал в интернет да чета какво са написали - хващаш ме на излизане от Академичния съвет. Знам само това, което ти ми прочете по телефона. Може би има някакви принципи вътре - до каква степен откликваш на лични покани, на какъв тип хора, за какво, до каква степен правиш задкулисие пред камерите, особено пък при толкова фотографи и докъде е границата на общуване с хора, с които живееш на една и съща територия. Може би трябва да има списък с хора, с които ние не общуваме при никакви обстоятелства, след като са наши политически противници.
- А има ли такива. Има ли хора, на които би им отказал покана за рожден ден?
- О, да. На хора, които нямат никаква легитимност, каквато в момента има Станишев като председател на ПЕС. С политиците не знам, как би стоял въпросът. Но с неполитиците като Пеевски например - не смятам, че би било редно да ходя на негови купони. Както и на другите феодали наоколо, които не са публични фигури. Но на председателя на ПЕС, който ме кани от позицията на извиняващ се... Мисля, че трябва да бъдат окуражавани политиците, които казват: "Извинявай, сбърках!" ти не мислиш ли?
- Определено мисля така.
- Леко съм смаян от това, че проява на елементарно възпитание може да доведе до политически скандал, какъвто очевидно се загрява в момента. Тези, които сме от добрите, които се виждаме по протести, много лесно се караме помежду си. Ти не си ли забелязал.
- Забелязал съм. И то за всякакви глупости обикновено.
- Непрекъснато във Фейсбук някакви хора, които са заедно и са от добрите в големите политически въпроси, се карат помежду си.
- А Бойко Борисов, ако те покани на рождения си ден, ще отидеш ли?
- При Бойко Борисов ще имам условия. Вече видях какво е политически рожден ден. Условията са да има прилични хора и да са не повече от 20 човека. А не 150, защото при толкова нищо не може да стане освен някаква ритуалистика. Но да, ако има прилични хора и ако има хора от различен спектър - и негови противници включително, може да ми бъде интересно.
Има и нещо друго. Навремето, когато се появи Симеон Втори и аз застанах много остро срещу него в качеството си на цар той се опита няколко пъти да ме покани. И аз отказах. Казах: "Аз цар няма. Аз живея в република". Когато ме покани в качеството си на министър-председател да ме пита какво мисля за политиката, аз отидох.