Еди Изард: Добрите хора не влизат в политиката, защото я мислят за зла
Еди Изард е едно от най-ярките и запомнящи се лица в британския шоубизнес. Зад гърба си комикът има представления по целия свят на четири различни езика, две награди "Еми" и участия във филми като "Операция "Валкирия", "Бандата на Оушън", сериалът "Ханибал" и редица други холивудски продукции.
Освен артист Изард е и дейна публична фигура, участвала в редица благотворителни каузи и маратони, както и в политически дебати и кампании. Той е яростен противник на Брекзит и многократно е заявявал, че през 2020 г. има планове да се състезава за кмет на Лондон или депутат.
Британецът е и активен борец за равноправието, като от десетки години насам не крие, че е хетеросексуален травестит. "Аз съм лесбийка, затворена в тялото на мъж", шегувал се е многократно той.
На 3 април от 20:00 часа, по покана на Comedy.bg, българската публика ще има изключителното удоволствие да го види за пръв път на живо в Зала 1 на НДК, където комедиантът ще представи своето стендъп представление "Форс мажор", билети за което може да закупите на цена от 38 до 75 лв.
Еди Изард се съгласи да даде първото си и единствено интервю за българска медия пред OFFNews, което ви представяме без повече бавене:
Защо кръстихте представлението си „Форс мажор“?
„Форс мажор“ може да значи много неща в зависимост от интерпретацията на хората, лично аз го възприемам като „природна сила“. Смятам, че трябва да бъда точно това, смятам, че всички ние трябва да бъдем точно това – да сме позитивни, да отвръщаме на удара, да смазваме омразата, несправедливостта, да разгромим хората, чиято единствена цел е да рушат и съсипват. Аз изнасям представления във възможно най-много страни по света на четири различни езика, затова мога да кажа, че съм природна сила. Според мен, всеки един от нас има потенциала да е природна сила и е задължен да бъде, за да направи света по-добро място.
Има ли нещо, с което никога не бихте се шегували или което не намирате за смешно?
Хората питат този въпрос и очакват да им посоча конкретна тема като отговор. Според мен обаче важен е ъгълът, от който ще погледнеш на нещата. Може да говориш за каквото си поискаш на този свят, стига да е от подходящата гледна точка. Ако някой смята, че умиращите от болести хора са забавни и може да ги направи забавни за публиката, добре, аз лично не бих се майтапил с това, но няма лошо. Моите шеги обикновено се отнасят до исторически събития, политиката в исторически план, социалната реалност, древни обичаи, крале и идиоти, човешки жертвоприношения – представете си колко глупаво е било това.
Как е възможно да изнасяте представления на езици, които изобщо не говорите (бел. авт. - Еди Изард може да говори отличен френски, но е изнасял представления на испански, немски, руски и арабски, които не говгори)?
Последният език, на който изнесох представление, без да го знам, беше испанският. Брат ми е експертът по езиците в семейството и той преведе всичките ми смешки на доста добър испански. След това аз подходих към тях като към сценарий, наизустявах реплика след реплика. Когато отидох в Барселона и Мадрид за пръв път, изнесох първите 50 минути от шоуто си на английски, а последните 10 на испански. Знаех какво значи всяка една дума, бях я наизустил, но не бях способен да я ползвам свободно в изречение и да водя разговори на испански. Първоначално говорех едва 10 минути на испански, после станаха 20, 30 и вече имам цели 60 минути материал на испански и то на доста високо езиково ниво. Разговорният ми испански, от друга страна, е на много, много елементарно ниво. Тепърва обаче ще започна да го уча.
Ще кажете ли 1-2 шеги и на български, може би?
Ще ми се, но не е толкова лесно. Бих искал да забавлявам хората на всеки един език на планетата, но в света съществуват 196 държави и около 180 различни езици. Мозъкът ми просто няма да се справи. Затова към момента се придържам към утвърдена логика – захвана ли се с някой език, правя цяло самостоятелно представление на него и после го научавам. Конкретно в случая ще представям само на английски.
Често през годините сте споменавали, че през 2020 г. ще се кандидатирате за кмет на Лондон, защо искате да се занимавате с политика?
Всъщност казвам, че ще се кандидатирам или за кмет на Лондон, или за депутат. На следващите избори за парламент ще участвам със сигурност, защото Садик Кан, настоящият кмет на столицата, е част от Лейбъристката партия (бел. авт. – партията, на която симпатизира Изард) и той смята да се пробва за втори мандат през 2020, затова няма да му се бъркам. Искам да вляза в политиката, защото притежавам много енергия, правя нещата по различен начин, признах се за травестит преди 32 години, участвал съм в множество маратони, различни благотворителни инициативи, правя шоу на 4 езика в 36 страни по света и още много. Искам да внеса тази си енергия в политиката, защото в последно време ситуацията там е станала доста отрицателна, а аз съм позитивен човек и искам да ме изберат за депутат, за да видя какво ще постигна. Сигурен съм, че ще бъде трудно, хората ще казват доста гадни неща за мен, но трябва да опитам. Много от положителните личности не припарват до политиката, защото се страхуват, че е много тежка, ако не и зла професия. Аз обаче искам да се захвана и да направя колкото се може повече положителни дела, но знам, че ще е много трудно.
В тази връзка, мислите ли, че болшинството от хората могат да приемат толкова цветна личност като Вас?
В политиката ли?
Да, дали повечето избиратели биха гласували за травестит. Въпреки промяната в отношението на обществото през последните години върху травеститие все още има известна доза социална стигма, ако мога така да го нарека.
Разбирам какво искате да кажете, но не мога да отговоря, тепърва ще видим дали е така. Досега съм участвал в няколко различни предизборни кампании и в двете си версии – момчешката и момичешката. Предстои да разберем дали обаче хората ще гласуват за мен, нямам представа в момента. Но аз трябва да се пробвам да придвижа човечеството напред, защото някои хора се опитват да го връщат назад, използвайки омразата и страха като оръжие. Затова аз пък ще се боря за положителните неща. Имало е много случаи, в които съм се провалял, но дори това да стане, просто ще се изправя, ще се изтупам и ще продължа. През 2012 г. се опитах да пробягам 27 маратона за 27 дни с обща дължина над 700 мили (1126 км) в чест на Нелсън Мандела, но се появиха здравословни усложнения и се отказах. Тогава хората рекоха, че задачата, която съм си поставил, не може да бъде изпълнена така или иначе, че в Африка е много горещо и т.н., но аз се върнах след 4 години и завърших маратона. Така действам аз.
В България, а и не само, травеститите все още имат лоша слава и много хора се чувстват неудобно около тях, някои дори се страхуват. На какво се дължи това?
Честно казано, не знам защо е така, но ако погледнем историята, човечеството винаги е било отрицателно настроено към лесбийките, гейовете и трансексуалните, и им е причинявало ужасяващи злини. С течение на времето положението става все по-добро обаче, може би България изостава малко, но все отнякъде трябва да се започне. Някои хора винаги ще си останат негативни и ще се опитват да налагат своите отрицателни възгледи. Аз не съм съгласен с тях и мисля, че всички имаме човешки права и е редно да живеем свободно и да оставяме другите хора да живеят свободно. Аз просто си живея живота, дарявам за благотворителност, занимавам се с комедия, с драма, положителна личност съм и имам правото да съществувам на тази планета. Бих казал на негативните хора: „Погледнете себе си, ако прекарвате цялото си време в омраза, какво ще постигнете, защо просто не се постараете да живеете в по-добър свят?“ Не вярвам, че един човек може да е пълноценна и полезна за обществото личност, ако постоянно тъне в отрицателни емоции и размисли. Но някои хора просто не могат да бъдат променени, те ще си останат такива каквито са, не знам дали омразата им е генетично заложена, но ги има. По улиците на Лондон се срещат много подобни хора.
Еди Изард. Снимка: Хамиш Браун, "Индипендънт".
Да се върнем на темата с политиката, знам, че Вие сте силно проевропейски настроен, но мнозинството от британците гласуваха „за“ Брекзит. Манипулирани или дезинформирани бяха те?
Определено бяха дезинформирани. Водачите на кампанията за напускането просто нямаха реални аргументи, план за действие при победа и подходящи кадри. Найджъл Фарадж не знаеше какво да прави, затова си подаде оставката веднага след победата. Всичко беше толкова объркано и се основаваше на омразата, на отчуждението. Това все пак е нашият континент, няма смисъл да бягаме, да се крием и делим. Видяхме какво стана през 30-те години на миналия век, когато омразата също бе движеща сила. Така доникъде няма да стигнем. Целият свят трябва да се обедини, да работи заедно, не да строим стени и да мразим различните хора, евреите, имигрантите - вече извървяхме този път веднъж.
Смятате ли, че Великобритания в крайна сметка ще напусне ЕС?
Не знам, гласуваха за излизане, но все още гласуването се бави на по-висока инстанция. Едва 10% от гласоподавателите дадоха своя вот за UKIP на изборите, на референдума гласуваха 30 милиона души, от които половината "за" Брекзит, което значи, че едва 10% от гласувалите за напускане наистина го искат. Тереза Мей твърди, че това е волята на народа, ами не е, не може да се говори, че англичаните искат да напуснат ЕС. Общият пазар е много важен и осигурява множество работни места, особено за англичаните с висок доход, поставихме се в много трудно положение. Не знам какво ще стане, но засега все още нищо не се е променило. Междувременно битката ни вече е започнала - битката да си върнем страната и континента.
Маргарет Тачър описва референдумите като „инструмент на диктатори и демагози”, съгласен ли сте?
Истина е, че има такива примери: референдумите са били доста успешно използвани и манипулирани от Хитлер. Като цяло народът ползва референдумите за протестен вот, хората протестират срещу същестуващото статукво, срещу случващото се изобщо. Още на следващия ден след референдума 1,2 милиона души вече не искаха да гласуват за излизане от ЕС, те просто бяха дали протестен вот, без да знаем против какво точно са гласували. Всички световни експерти заявиха, че това не е умен ход, че ще бъдем изгонени от общия пазар, че ще трябва да плащаме такса, за да търгуваме в него, което ще направи по-трудно намирането на работа, а международните компании ще се изнесат от острова. Беше лудост, ако искаме да си помогнем и да имаме работа, трябва да останем в общия пазар.
В последно време доста политици се превръщат в посмешища и сякаш изземват ролята на комиците – Доналд Тръмп, Найджъл Фарадж, Борис Джонсън, докато все повече комици се ангажират в политиката. На какво се дължи този интересен обрат?
През годините доста журналисти и адвокати навлязоха в политиката, все професии, които боравят с думите и комуникацията с хората. В нашата професия се налага същото, така че смяната на попрището от комик на политик не изисква особено голяма промяна. Ние трябва да импровизираме, да задържаме публиката пред себе си, това е добра подготовка за политиката. Странното при комедията е, че тя обикновено не е позитивна, тя е негативна, използва се, за да руши, да иронизира, а не да гради. Това е и причината комиците да получават протестен вот обикновено, но според мен това не е правилно и затова гледам да не ползвам актуална политика в шоуто си, тъй като по този начин руша, вместо това аз се опитвам да градя. Стендъп комедията съществува едва от 1960-1970 г., относително млада професия, затова мисля, че тепърва все повече комици ще влизат в политиката. Те обаче няма да го правят за постоянно, ами за кратко, тъй като, както споменах, в политиката трябва да градиш, а това е трудно постижимо с комедията и нейните умения.