Д-р Мохамед Халаф: Либия вече е реална заплаха за Европа

Това е втората част от разговора ни с д-р Мохамед Халаф по актуални теми, свързани с Близкия Изток. В първата част стана дума за преговорите по иранската ядрена програма. Тук ще анализираме причините за огромната опасност, която вече заплашва цяла Европа, а именно вносът на терористи от Либия. Тази опасност няма как да подмине и България. Темата е изключително актуална. За това говори и изявлението на комисарят по външната политика на ЕС Федерика Могерини, която само преди ден заяви, че Брюксел обмисля да прати свой контингент в Либия, който да помогне за сваляне на напрежението там и за структурирането на разпадналата се бивша Джамахирия. Междувременно "Ислямска Държава" отвлече около 20 лекари и медицински сестри, които се опитвали да избягат от страната. Всичките са чужденци. В третата и последна част на интервюто с д-р Халаф ще разкажем подробно за генезиса на терористични организации като "Боко Харам" и за тяхната философия.

- Д-р Халаф, неотдавна „Дейли Телеграф” публикува много тревожен материал, според който „Ислямска Държава” възнамерява да използва територията на Либия като плацдарм за инфилтрация на джихадисти в Европа, първо в южната част на континента. Доколко тази опасност е реална и защо точно през Либия?

- Опасността е напълно реална и ще е огромна грешка, ако бъде подценена, защото това може да доведе до изключително тежки последици. Основната причина за проблема според мен е погрешната и до днес политика на Международната общност по отношение на Триполи, както и липсата на стратегия срещу безскрупулната агресия на джихадистите като цяло, а не само срещу "Ислямска Държава". А защо през Либия? За да отговорим на този въпрос първо трябва да обясним в какво състояние е бившата Джамахирия.

Първото нещо, което е добре да знаем, е че там отсъства понятието „държава”, т.е. тя влиза в категорията „провалена държава”. Там просто ги няма онези критерии, които съставят една държава. Всичко това, което днес се случва в Либия, е резултат от 42-годишното управление на Кадафи. Той остави страната без никакви институции. Знаете, че тя не беше определяна нито като република, нито като страна, с каквато и да е друга форма на управление. Кадафи беше едноличен собственик на Либия и тя просто беше наричана Джамахирията. Това е характерна черта при всички диктаторски режими не само в Близкия изток, но и в целия свят. В Либия обаче много ярко се очерта липсата на понятието „държавност”. А след операцията на НАТО за свалянето на Кадафи от власт тази страна остана без контрол.

По времето на Кадафи, колкото и да е абсурдно, такъв контрол имаше и всичко беше строго следено от репресивния апарат, в който се включваха и военни части. Те бяха ръководени от синовете му, или от други негови приближени, които разполагаха с облаги и привилегии. Какво обаче се случи после – НАТО отиде, свали този режим, остави държавата без контрол, и си тръгна. Тръгна си дори без никакви, дори предварителни планове по какъв начин да бъде изградена една нова и модерна Либия. Както и без изобщо да се замисли, че тази държава е много важна географски, заема стратегическо място за Европа и може да се превърна в нов Ирак. Защото знаем, че Либия е на Средиземно море, на крачка от много страни в Южната част на Стария Континент. И когато говорим за сигурността на тези страни, те трябва да знаят, че точно бившата Джамахирия е мястото в което се събират сега много терористи.

По времето на Кадафи също имаше ислямисти. Имаше си и либийска бойна група. Макар и част от "Ал Кайда" обаче тя беше под контрол, а много от членовете й стояха заключени в затворите. Кадафи проведе преговори с тях, успя да ги разцепи като организация и много от тях започнаха да преосмислят целите си.

- Каква по-конкретно беше грешката на НАТО с Либия?

- Ключовата грешка на НАТО беше, че остави прекалено много оръжие в страната. Преди да си тръгне, Алиансът трябваше да събере този арсенал, а тук говорим за около 50 млн. единици оръжия от най-различен характер, които попаднаха в ръцете на всякакви хора. НАТО трябваше да се сети, че оставяйки такъв огромен арсенал в Либия, просто създава нови вътрешни конфликти заплашващи не само местното население, но и цяла Европа.

Не беше трудно да се предвиди, че оставяйки нещата така, отделните въоръжени групи ще влязат в противоречие помежду си. Особено, когато става дума за държава, богата не само с петрол, но и с много други ресурси. Либия не е само нефт. Тя има огромна територия, земеделие, индустрия. Затова и не мога да разбера логиката на НАТО тогава, както не разбирам и защо всичко това продължава и досега. А то е ненамеса в никаква посока. И тук нямам предвид ненамесата във военен смисъл, а в положителна посока, а именно: Да създадеш институции, армия, служби за сигурност и държавност. Нищо от това не се случи и Либия беше оставена на самотек.

- Какъв е резултатът от всичко това?

- Резултатът е, че на преден план започват да излизат най-различни въоръжени групировки и да се оформят нови олигарси, т.е. мафия, която разграбва държавата. А намесата на допълнителни регионални фактори като Турция и други придава още по-страшен характер на този нестихващ конфликт. Според някои анализатори Либия се намира на ръба на гражданска война, а според мен тя отдавна е в такова състояние.

Там има две правителства и два парламента. Ислямистите вече контролират столицата и още два много важни града – Дърне и Сирт и ясно обявиха, че принадлежността им е към "Ислямска Държава". В самата столица Триполи има три ислямистки групи. Най-силната е "Мюсюлмански братя", които контролират отделни части от града. Но тук нека обясним нещата.

Миналият юни в Либия имаше парламентарни избори, които бяха спечелени от три групи – либерали и демократи, националистически елементи, и от още едно формирование, което е за федеративна структура на страната. Ислямистите спечелиха само 21 места от общо 200. Преди това имаха мнозинство в парламента, но на тези избори бяха разгромени.

Това показа, че либийците не искат ислямизъм, макар и да са мюсюлмани. Те ясно заявиха, че не са фанатизирани и искат нормална, гражданска и цивилизована държава. Тогава обаче ислямистите обявиха изборите за нелегитимни, защото нямало формално предаване на властта от предишния на новия парламент. А нямаше, защото въоръжените групи не позволиха това да се случи в столицата Триполи. Ако го бяха направили, това означаваше да признаят изборите. Въоръжените групи бяха толерирани именно от предишния парламент и вкарани в самата държава и нейните служби за сигурност. И то до такава степен, че членове на "Ал Кайда" бяха зам.-министри на отбраната и на вътрешните работи.

Тогава новият парламент беше принуден да отиде в град Доброк и от там да излъчи правителство, доминирано от либерали. Ислямистите, естествено, не го признаха и сега водят война срещу него. В същото време обаче и правителството, и парламента в Доброк, са признати от международната общност. Другите не са легитимни за никого, но пък са действащи.

- Има ли изход от тази патова ситуация?

- Ще е трудно, защото нещата са доста заплетени и многопластови. Международната общност продължава погрешно да смята, че решението на Либийския конфликт трябва да бъде взето в рамките на всички групи – т.е. във властта да участват и легитимното правителство, и ислямистите, колкото и да е трудно осъществимо. Няма обаче как да се постигне разговор с терористи, защото те имат друг дневен ред и друго виждане за изграждането на страната. Те искат държава, която е на религиозна основа.

Признатият и от ООН и от Международната общност парламент на Либия опита да организира преговори, но те логично не стигнаха доникъде. Великобритания и други важни международни фактори бяха обвинени, че със сила искат да вкарат ислямисти в правителството. Това още повече нажежава обстановката, защото знаем, че Либия е племенна държава с над 300 племена, които са разделени – едните са с ислямистите, а другите – с противниците им. И ситуацията там след Кадафи постепенно става взривоопасна, още повече като се има предвид, че бяха разграбени всички оръжейни складове и целия арсенал на либийската държава.

Голяма част от този арсенал излезе извън границите на Триполи и отиде в съседни страни. То попадна в ръцете на организации, подобни на "Ислямска Държава", стигна до Йемен, Нигерия и много други. Така беше въоръжена и "Боко Харам", за която ще говорим по-късно. Ето така тероризмът беше изнесен извън контрола и пределите на Либия и стигна до Алжир, Мароко, Тунис, Мали, Нигерия, Африканският бряг.

- Да се върнем към заплахата за Европа, защото в момента това е най-важното.

- Това, което писа „Дейли Телеграф”, е на базата на документ от лондонския институт за противодействие на екстремизма „Куилиам”. Според този документ "Ислямска Държава" праща 5000 бойци в Европа. Планът им е те да влизат тук сред бежанците, основно в Малта, Италия и Испания, а от там да проникнат на континента и да започнат атентати. Автор на този документ е Абу Архим Ал Либи, който отговаря за информационната дейност на "Ислямска Държава" в Либия.

Либия наистина в момента е голяма заплаха, но още по-лошото е, че Европа засега няма стратегия как да се справи с нея. А няма стратегия, защото не разбира същността на проблема в Либия. Според мен и европейците, и американците мислят погрешно.
Аз не бих могъл да кажа какво точно трябва да прави Европа, но нейните стратези би трябвало да разберат, че ако Либия продължи да бъде изоставяна в този хаос, там гражданската война ще се разшири, а това няма начин да не доведе до десетки хиляди бежанци. Алжир и Тунис се усетиха и вече затвориха границите си. А "Ислямска Държава" ще използва точно бежанците, за да вкара джихадисти на континента.

В същото време признатото либийско правителство се оплаква и от Европа, и от САЩ, и дори от ООН, че никой не иска да му помага при изграждането на местна армия. Освен това върху същото това правителство все още действа ембарго без да се отчита, че противниците му получават много оръжие от Турция и други държави, както твърди признатото правителството. Според него самолети с най-съвършено оръжие излитат от Турция и кацат директно на малки летища в Либия, които са под контрола на ислямистите. През Судан пък минават оръжия по сухопътни маршрути.

- Каква е заплахата конкретно за България?

- В момента цяла Европа е под заплаха и България не е изключение. Особено като се има предвид, че тя е най-близо до Сирия и до Ирак. Разделена е само от една Турция. А Турция сега е пункт за събиране на джихадисти – на едните, отиващи към Сирия и Ирак, и на другите, които се връщат от там на път за Европа. А за да стигнат до Европа откъде трябва да минат? Неслучайно в. „Хюриет” наскоро писа, че България може да стане транизтна зона за тези терористи.

Страшното е, че това напрежение в региона се разраства, а адекватни мерки няма. Помним, че наскоро бяха изклани 21 християни в Египет и тогава делегация на Кайро отиде в ООН да иска международна коалиция срещу джихадистите в Либия. Египет обаче не получи нищо нито от Европа, нито от САЩ, нито от никого. Това принуди Кайро да търси коалиция между арабски държави, която да се противопостави на джихадистите. Такава стъпка би била логична, защото Египет води безпощадна война срещу ислямистите и най-вече с „Мюсюлмански братя”, които ръководят милицията „Либийска зора”. И вече всяка загубена минута за решаване на проблема става фатална, защото Либия наистина се превръща в безконтролен плацдарм, от който терористите ще навлязат в Европа.