Бившият лидер на СДС-София: Дясното избледнява, излинява и се цепи

Обещавам ви пълната стенограма. Но преди това искам да отбележа няколко неща. Първо, този разговор започнахме да го уговаряме веднага, след като бе публикувана декларацията на току-що сменения председател на столичната организация на СДС, в която той обяви, че е против предизборната коалиция с партията на Меглена Кунева и призова към друг формат за обединение на десните политически формации. Тогава все още бе зам.-министър на икономиката в оставка и зам.-председател на партията СДС. Второ, когато седнахме в сладкарницата да пием чай и да си поговорим, изтичаше последният ден за регистрация на партии и коалиции за парламентарните избори на 26 март, а той вече бе три пъти бивш. Защото правителството си отиде, а като партиен лидер вече си бе подал оставката. Призовал и Лукарски, но председателят не го последвал. Разговаряхме с Любо като хора, които се познават от две десетилетия, а имат и общо партийно минало от годините, преди да се откажа от партийни ангажименти. Сега просто бяхме двама редови демократи, както се пошегува той. Аз пък му припомних бурните месеци в началото на новия век, когато той, Стефан Иванов, Иван Сотиров и Боби Бориславов свалиха Евдокия Манева от позицията на председател на столичното СДС и оглавиха организацията. Така, в шеги и закачки около темата за излъганите надежди и разпиляната енергия започнахме един разговор за политика, икономика, ляво и дясно, национализъм и глобализъм, който, ако ви го предам в официална форма, няма да звучи убедително, а ми се струва, че ще ви е полезно да прочетете оценките за окръжаващата ни политическа среда на един, скочил в движение от трамвая.

- Какво стана с онази ваша, компактна младежка група от енергични и амбициозни политици?

Ами, разпиляхме се. Стефан пръв направи своя партия, Иван нещо се обиди, а Боби си е общински съветник, но май се занимава повече с археология.

- Ти сега, като бивш отвсякъде, не си ли малко в рискова ситуация?

Не съм в по-рискова ситуация от десницата. Аз имам икономическо образование, добра позиция, имам спестявания, имоти от реституция и няма опасност да потъна в мизерия. Това, което ме тревожи, е състоянието на дясното политическо пространство, което се опитах да събудя, но то очевидно е потънало в летаргичен сън.

- Е, ти все пак хвърли камък в блатото ...

Хвърлих, но той не образува кръгове, а само се чу едно „Плок!“ и камъкът потъна. Ти сам ми каза, че си се уморил и си се оттеглил. Направиха го и мнозина други. Оказа се, че останаха само такива, които се интересуват от това, да заемат властови позиции и от нищо друго. Вече няколко пъти през новия век сменяме председатели на партията и хората се надяват, че ще започне нещо ново, нещо смислено и градивно, но след всеки нов председател ние потъваме все по-дълбоко. В СДС има все още разумни хора, но скоро и те ще се обезверят. От онези, които вървяха по улиците и площадите преди 20 години почти никой не остана. По пътя изгубихме страшно много интелигентни хора и все по-често се сещам за бягството на евреите от Египет и 40-годишния им поход към Обетованата земя. Ако сме орисани да повървим още в кръг, останаха само някакви си 13 години, тъй че – има надежда.

- Е, ти все пак бе във властта. Как оценяваш сам работата си като зам.-министър на икономиката?

Аз и преди съм бил във властта. Бях кмет на район Витоша и съм избиран на мажоритарни избори. За мен властта не е самоцел. Живея с мисълта, че съм свършил някаква работа. Част от програмата на РБ, в чието изготвяне съм участвал лично, влезе и в програмата на правителството. В икономическата сфера постигнахме известна стабилност. Инвеститорите започнаха да поглеждат по-често насам. Българите също започнаха да инвестират, вместо да държат парите си в банките или да ги крият в дюшеците. Имаше събуждане, но цялата тази лидеромания в РБ, търканията между лидерите на отделните партии доведоха до криза в коалицията и като финал – до оставката на правителството. Говорил със с всички, включително и с Радан, но в моменти, когато емоцията вземе връх над политическата логика, разговорите стават безполезни, а конструкцията нестабилна. В политиката коалиции като РБ, за да оцелеят, трябва да са единни. Аз разбирам желанието на Радан да наложи радикалните мерки за съдебна реформа, но политиката, освен всичко друго, е и изкуство на възможното. С ултиматуми не става. Сега и аз самият съм пример за това.

- Не те ли искат от ДСБ? Или не са забравили, как навремето скочихте дружно срещу Костов?

Имам покани поне от няколко формации. Колкото до Костов, ДСБ не е толкова негова структура, колкото я изкарват. Просто аз не мога да преминавам от партия в партия, както го правят мои колеги. Засега си оставам редови член на СДС и ще погледам политиката от дистанция. Виждам, че десницата ще иде на три части на избори.

- „Да, България“ за десни ли ги броиш? А ГЕРБ?

ГЕРБ е отделна тема, а в „Да, България“ има действително доста личности, които я легитимират като представител на дясното, въпреки че те се обявиха за нито ляво, нито дясно. Съдебната реформа наистина не може да бъде окачествена като лява или дясна, ако говорим за законност, справедливост и равенство пред закона. Но пък от друга страна, за съдебна реформа говорят и левите, и ГЕРБ, и в един момент партиите отново извадиха рога на изобилието и започнаха да изливат от него популизъм на големи порции. За мен десните са онези, които са прагматици и не обещават на едро. Десните знаят, че първо трябва да произведеш, после да продадеш и чак накрая – да раздадеш. Колкото до ГЕРБ, членството в ЕНП не ги прави автоматично десни. То е необходимо, но не и достатъчно условие, ако си спомняш тази формулировка от математиката.

- Добре, какво правим с мажоритарния вот? Това, че един шоумен накара два милиона и половина българи да подкрепят предложенията му и да подложи динена кора на професионалните политици, не е ли симптоматика? Независимо, че професиожналните политици накрая го изпързаляха.

Симптоматика е. Българинът е толкова лъган в последните 27 години, че вече е готов и след магаре да тръгне. Кой ли не му кръстоса погледа през това време. Този референдум си е чист жълт картон, вдигнат срещу политиците. Има много логика в желанието на хората да избират не само готови, написани от партийното началство листи, а да си харесват и отделни представители на партиите. Но това не става в 12 без 5. За това е нужен диалог и сериозно обмислен механизъм.

- А тази история с машините за гласуване? Тук няма ли корупционно двойно дъно?

И това е възможно, тъй като ЗОП ще бъде заобиколен. Но аз като бизнесмен се опасявам от друго. В кратките срокове, в които тези машини трябва да бъдат купени или наети, сделката ще е златна и ще легне на гърба на данъкоплатеца. Това – първо. Второ, държавите, от които се говори, че ще ги доставим, не ми вдъхват доверие и може да се окаже, че или някъде машините не работят, или че дават резултати, различни от действителните. В бизнеса има едно правило: ако си на зор, по-добре продавай, а не купувай. Един добър стопанин не би тръгнал на подобна сделка.

- Ти уцели десетката. Точно щях да те питам за отношението ти към стила на новия американски президент, който управлява, според критиците си, държавата като корпорация.

Няма лошо. Винаги съм казвал, че в България нещата ще се оправят, когато в парламента и в управлението влязат хора, които имат свой бизнес и го управляват успешно, а не разчитат на политиката, за да издържат семействата си и евентуално да забогатеят.

- През годините на дългото пътуване към демокрацията обществото ни загуби огромен материален ресурс – пари, производства, пазари и какво ли не още. Според теб кой има по-голям принос към този резултат – крадльовците или безхаберниците?

Безхаберниците. Те са най-опасни, защото, ако на ключови места в държавата стоят хора, на които им пука, те ще ограничат и кражбите. Но тук има и друга конфигурация – едната ръка мие другата ...

- Какво стана с лявото и дясното в България? В контекста на глобализма и поликоректността хората започнаха да губят ориентация. Национализмът като че ли се захрани от това.

Дясното пее на различни гласове и се получава какофония. Лявото мимикрира и използва популизма, а национализмът е повърхностен. На колко къщи си видял да се вее българското знаме извън националния празник? Пък и в Деня на освобождението? Къде си видял българи в чужбина да се гордеят със страната си, освен, ако нямаме спортна победа в този момент на това място? Тодор Колев пееше навремето „Как ще ги догоним американците?“, а ние сега едва ли бихме догонили унгарците, пък и румънците. Гледай как реагираха на една управленска далавера.

- Личи си, че са много обидени и се сърдят на правителството. А ние някак си преглътнахме КТБ. Това обикновена далавера ли беше? Един мозък ли действаше в случая?

Според мен, не. Нито е обикновена далавера, нито е действал само един мозък, но се надявам след време истината да излезе.

- Ти имаш лични наблюдения над взаимоотношенията ни с ЕС и големия световен бизнес. Как гледат на нас? С пренебрежение ли?

Не бих казал. Вярно е, че първия въпрос, който един западен инвеститор поставя, е съдебната реформа и борбата с корупцията. В системата на съда, прокуратурата и МВР са нужни сериозни корекции. А ако говорим конкретно за МВР – и инвестиции. Полицаите ни работят с допотопни компютри, карат разбити автомобили, нямат средства за бензин ... Но в конкретните контакти отношението към нас зависи от поведението на личността, която е от българска страна. Унгария в този смисъл е добър пример. Унгарските представители винаги гледат първо интереса на своята държава, а след това всичко друго.

- На финала – нещо съвсем актуално. Какъв е твоят коментар на трагедията в тунела „Ечемишка“ на магистрала Хемус? Платихме кръвен данък. На кого?

Сега ще накажат някои служители вероятно от АПИ и случаят ще се забрави. Ще има разследване и то може да продължи с години. Затова отново се връщаме към проблемите на съдебната власт.

- Вече сме в предизборен период и всеки обещава по-високи заплати, пенсии и социални фондове. Как ще стане това?

Ако стане в действителност, значи сме се научили да произвеждаме, да продаваме и да разпределяме приходите разумно. Иначе няма откъде. Но са нужни много предпоставки за това. Образованието е една от задължителните. Горд съм, че дадох приноса си за осъществяването на три професионално-образователни програми, които да подготвят кадри за съвременните производства, които бихме развили. Защото се оказа, че България е богата на полуграмотни висшисти, а не достига квалифицирана работна ръка. Липсват ни хората, които в края на миналия век в Западна Германия наричаха работническа аристокрация. И е много важно да ги обучим.

- Страхотна идея. Германия много ще я хареса ... Шегувам се. На следващите избори, ако са мажоритарни, ти ще се кандидатираш ли?

Не знам. В момента нямам отбор, а аз съм отборен играч. В духа на черния ти хумор, следващите избори може и да са много скоро след тези. Но не вярвам да са мажоритарни.