Атанас Славов пред OFFNews: Ще направим ревизия на всички решения на служебния кабинет

Има ли основания за импийчмънт на президента Румен Радев, ще има ли редовен кабинет и защо "Продължаваме промяната - Демократична България" поиска ревизия на служебното правителство?

Отговори на тези въпроси дава в интервю за OFFNews Атанас Славов - кандидат за народен представител от ПП-ДБ. Той е втори в листата на коалицията в Стара Загора.

Атанас Славов е юрист, специалист по конституционно право. Професионалният му път е свързан с правото и гражданското участие – завършил е ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по конституционно право в СУ и докторат по право в Университета на Глазгоу, преподавател (доцент) по публичноправни науки в същия университет. Има адвокатска и консултантска практика в гражданския сектор. Той е и част от екипа на министъра на правосъдието Христо Иванов (2014-2015 г.) като съветник по конституционни въпроси, участвал в подготовката на промените в Конституцията през 2015 г., в изготвянето на Актуализираната стратегия за съдебната реформа, както и в подготовката на десетки законопроекти. От 2017-а до началото на 2021 г. Славов е част от екипа на Антикорупционния фонд. Той е народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание, където беше председател на комисията по конституционни въпроси и беше член на комисията по отбрана.

Г-н Славов, част от предизборната Ви програма е увеличение на парите за отбрана до 2% от БВП. Това достатъчно ли е за модернизацията на армията? Какво се случва с идеята за каскадна замяна на старото съветско въоръжение?

- Бюджетът за отбрана трябва да достигне минимум 2% от БВП - това е наш траен ангажимент. Той е функция на няколко проблема - влошената среда за сигурност, и то не от 2022 г., а от 2014 г. с инвазията в Крим и Донбас. Още на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бе взето решението средствата за отбрана на страните членки да достигнат 2% от БВП в рамките на следващото десетилетие. Някои държави вече са го достигнали - например Полша и Гърция. Други изостават, например България. Ако искаме българската армия да се модернизира, въоръжените сили да имат чувство за достойно служене на родината, трябва да са достатъчно добре материално осигурени - както от гледна точка на въоръжение, така и от страна на възнаграждения, социални придобивки, подкрепа за семействата и т.н. Това е една цялостна концепция, която имаме за модернизацията на българската армия като част от НАТО.

На срещата на върха на НАТО в Мадрид от миналата година се взе решение да се стремим към бюджет за отбрана в размер на 3% от БВП. Тоест ние очевидно доста сме изостанали от тези процеси, а виждаме и нивото на въоръжение в българската армия какво е - преобладаващо съветско.

"Демократична България" още от 47-ото НС настоява за замяна на оръжията, които предоставяме на Украйна. В решението на Народното събрание за военната и военно-техническата помощ има изрична точка в този смисъл и тя трябва да се изпълнява от правителството. В същото време виждаме, че наши съюзници, като Словакия, Полша, Гърция, Чехия и дори Северна Македония, предоставят свое въоръжение на Украйна, а в замяна получават натовско оръжие - в някои случаи изцяло ново, в други - такова, което е в експлоатация, но при всички случаи много по-модерно от съществуващото съветско. За да бъде по-плътно сравнението - в рамките на изминалата година Северна Македония предостави танкове, самолети, а сега - и бойни хеликоптери. Ние се измъкваме с предоставяне само на някакви боеприпаси. В този смисъл служебното правителство, което управлява страната от август миналата година, пропусна сериозни възможности, за да се възползва от съществуващите механизми за обновление на въоръжението ни. Това е заради отказа им да предоставяме нашето оръжие на Украйна, и то съветско оръжие, което е на прага на експлоатационния си ресурс. След края на войната ние ще се окажем един хангар за старо съветско оръжие, което излиза от употреба, докато Украйна ще има модерна армия по натовски стандарт, при положение, че все още няма да е член на Алианса.

Модернизацията на отбраната върви и по линия на това да обвържем нашия военно-промишлен комплекс с възможностите за иновации и техническо обновление. Това е задача буквално за следващите месеци и години, за да не се озовем изцяло в периферията на една много по-модерна натовска система за сигурност.

Предстои приемането на бюджета за 2023 г. Ще бъде ли постижимо през тази бюджетна процедура да бъдат увеличени парите за отбрана, или е по-реалистично това да се случи догодина?

- Ще бъде средата на годината, когато ще се гласува бюджетът в следващия парламент. Не знам дали е постижимо като бюджетен процес, но със сигурност ние от ден първи ще настояваме тази възможност да бъде включена в разчетите. Ако не успеем за тази година - със сигурност за следващата, защото изоставането, което ще трябва да наваксваме, е много сериозно.

Относно военната помощ за Украйна - виждаме, че служебният кабинет и президентът Радев бламират решението на НС, а с това се нарушават и принципите на правовата държава. В този смисъл има ли основания за импийчмънт на Радев? Видяхме такъв призив от Атанас Атанасов.

- Първо да уточним, че и решението за военна и военно-техническа помощ за Украйна и сключеното и ратифицирано международно споразумение с Украйна не изискват при всяко предоставяне на оръжия да има гласуване в парламента. Точно обратното - ние дадохме широка възможност на българското правителство да предоставя оръжия, когато постъпи такова искане. Това е правната рамка към този момент.

По отношение на президента и служебното правителство - виждаме, че в момента те водят своя алтернативна външна политика, външна политика, която влиза в колизия с решенията на НС, които са задължителни за всички институции. По същество тази външна политика ерозира принципите на правовата държава и до голяма степен противореча на принципите на парламентаризма. По Конституция трябва да сме наясно, че президентът не е титуляр на изпълнителната власт. Когато назначава служебно правителство, той не трябва да нарушава духа на парламентарното управление, който изисква отчетност и контрол на правителството пред парламента, спазване на всички закони и решения на НС. Нещо повече, в парламентарната република международните отношения са функция на решения на НС и правителство, функция на тяхното взаимодействие, а не са суверенни решения на президента, който по дефиниция има основно представителни функции във външната политиката. Тоест той не би следвало и не може по Конституция да формира някаква си своя външна политика.

Колкото до голямата тема, която бе поставена в началото на кампанията за импийчмънт на президента - трябва да сме наясно, че хипотезите по Конституция са само две (има и тълкувателно решение на Конституционния съд) - нарушение на Конституцията и държавна измяна. Това са много сериозни нарушения, за да може да се активира този механизъм. Преди да е конституирано Народното събрание и преди да са поставени на преглед в парламента всички решения от последните осем месеца на служебния кабинет, не трябва да говорим за импийчмънт.

Г-н Атанасов заговори за временна комисия по тази тема в НС. Да очакваме ли някаква ревизионна парламентарна комисия?

- В 49-ото НС ще бъдат обсъдени тези предложения със сигурност и ще бъде направен цялостен преглед на действията на служебното правителство от последните месеци. На база на този анализ ще се стигне до извода каква процедура може да бъде активирана по отношение на търсене на някаква отговорност и отчетност.

Със сигурност трябва да очакваме някаква форма на ревизия на служебния кабинет. Дали ще е точно формулата временна комисия не мога да кажа все още, но със сигурност ще има ревизия на служебния кабинет от новото Народно събрание.

Миналата седмица в интервю за OFFNews Надежда Йорданова съобщи, че мислите за премахване на служебните кабинети. Според Вас е по-удачно това да стане с промяна на Конституцията или да бъде възприет друг подход - закон за правомощията на служебните кабинети?

- Ние поставяме темата за ролята и функцията на служебните кабинети още от 2017 г. В мои текстове - още преди повече от 10 години. Тук не става дума за някакво предизборно активиране по темата.

Имаме отговор за служебните кабинети - на конституционно ниво трябва да се уреди, че правителството в оставка, след вот на недоверие и подаване на оставка, продължава да изпълнява функциите си до провеждането на нови избори. Тоест правителството в оставка, парламентарно избраното правителство, се трансформира в служебен кабинет. Така работи системата на служебното правителство почти навсякъде в Европа. Абсолютно изключение е конституционната практика президентът еднолично и само по свой собствен избор да назначава някакви хора за премиери и министри, които може никой да не познава и никой да не е чувал. Тоест тази практика, която имаме в момента, води по същество до концентрация на твърде много власт в президента, власт, която до голяма степен е безотчетна. Не може да се позволи президента, независимо кой е той, по свой избор и преценка да назначава кабинет. 

Още нещо - съществува и друг модел за преодоляване на подобни политически кризи - ако в Конституцията изрично се посочва какви да са премиерът и министрите, които се назначават от държавния глава в служебен кабинет. Така например е в Гърция. Така премиерът и министрите в служебен кабинет следва да са висши публични служители, членове на независими държавни органи или на върховни служители. Трябва да са хора, които наистина служат на държавата, а нямат някакви лични отношения на приятелство с държавния глава и не са функции на някакви лобита. Трябва сериозна реформа на служебните кабинети в Конституцията и ние ще предложим такава промяна.

Тази кампания стартира с борба за паметници. В началото на месеца СОС гласува премахването на ПСА, но ангажиментът е на изпълнителната власт. Ако успеете да излъчите кабинет, поемате ли ангажимент да преместите паметника?

- "Демократична България" е инициатор на предложението в СОС за преместването на ПСА, макар темата да беше предизборно активирана. Това е една последователно защитавана от нас позиция. Колкото по-бързо се освободим от това наследство на комунизма, толкова по-добре. Мястото на подобни паметници е в Музея на социалистическото изкуство, а не в центъра на големите градове. Това е въпрос на прочистване на нашата публична среда от остатъците от тоталитарния режим, както и превенция на възможностите тези паметници да се използват с подновена сила в хибридната война, която води Кремъл, включително и в България.

Част от предизборните Ви обещания е внасянето на законопроект за изменение на Конституцията с фокус отчетност и контрол на главния прокурор. Кога да очакваме текстовете и изобщо оптимисти ли сте, че ще съберете конституционно мнозинство за такава реформа?

- 49-ото Народно събрание със сигурност трябва да се занимае с Конституцията, защото проблемите, които са на конституционно ниво, не търпят повече отлагане. Припомням, че в 45-ото НС ДБ представи свой проект за промени в Конституцията. В момента с колегите от "Продължаваме промяната" финализираме новите текстове, които ще предложим. Те ще са с фокус съдебна реформа и реформа на прокуратурата, но там ще влезе и темата за служебното правителство, индивидуалната конституционна жалба и съдебният контрол върху актовете на администрацията. Ще имаме готовност към началото на новия парламент да представим един цялостен проект за промяна на Конституцията, който се надявам да бъде внесен и да започне работата по него.

През май 2022 г. излязохте с декларация за депутинизацията. Част от нея бе въвеждането на лустрация. Къде стои този приоритет сега?

- В изминалото НС успяхме да направим стъпки в тази посока. Особено по отношение на зависимостите, които идват от Русия. Приехме закон, с който даваме възможност държавата да поеме контрола върху стратегически предприятия, когато е застрашена националната сигурност. Решени сме да продължим в тази посока по отношение на руски капитали, които попадат под санкции. Имаме готовност още в началото на НС да предложим такава законодателна рамка.

В същата декларация предложихте и инструментариум за проследяване, контролиране и осветяване на финансови потоци от руски източници, включително насочени към медии и политически и обществени организации в България, както и механизъм за санкционирани лица. В 45-ото НС пък активно се говореше за текстове за прилагането на международни санкции - тогава в контекста на първия списък по "Магнитски". Какво се случва с тези Ви идеи и ще ги видим ли реализирани?

- Имаме създадена работна група, в която се работи активно. Има вече подготвени проекти и предстои тяхното финализиране и съгласуване. Самата материя е изключително сложна и нова - повечето държави, осъзнавайки опасностите от руската агресия, едва сега започнаха да променят своето законодателство. То трябва да бъде съгласувано и с актове на ЕС.

Какви са рисковете около изборите, проведени по правилата на “хартиената коалиция”? 

- Хартиената коалиция върна изборния процес години назад. Очакваме едни трудни избори, няма да е никак лесно на секционните комисии. Знаете, ние защитавахме последователно ролята на машините в изборния процес, за съжаление обаче тя е силно ограничена. Все пак гласуването с машина е по-безопасно, по-безрисково от гледна точка недействителност на вота.

Ние вече получаваме сигнали от различни части в страната, че определени групи със съмнително поведение се готвят да се включат отново в изборния процес. Подаваме сигнали. Виждаме и почти всекидневни акции на органите на МВР. Надяваме се, че честността на вота ще бъде осигурена. Все пак някаква гаранция е това, че във всяка секция имаме наши представители и се надявам да можем да покажем достатъчно силен резултат, а след тях да формираме редовно правителство.

Към момента обаче социологическите проучвания отчитат фотофиниш. Ще означава ли това поредната патова ситуация, или ПП-ДБ ще предложи кабинет? Какви са нагласите към момента експертно или политическо правителство?

- Нашата цел е да се преборим за доверието на българските граждани - не просто за първото място, а за убедителна преднина, за да формираме редовно парламентарно правителство, което с много ясни приоритети и политики за следващите месеци и година да може да тласне страната по пътя на нейното развитие. Нашата цел е да има редовен реформаторски кабинет, в центъра на който да е "Продължаваме промяната - Демократична България".

Нашите данни показват по-убедителна преднина, отколкото повечето агенции до този момент. Призоваваме българските граждани да излязат и да гласуват. В крайна сметка бъдещето е в нашите ръце като граждани. Това е и превенция срещу евентуалните манипулации на вота. Призивът ни е за масово гласуване в неделя.

Парламентарни избори 2023 г.