Дори и при най-консервативните сценарии е изгодно да построим АЕЦ „Белене“

Станислав Георгиев е изпълнителен секретар на БУЛАТОМ. С него разговаряме за АЕЦ „Белене“, за която скоро се очакват резултатите от технико-икономическия анализ за атомната централа, който правителството възложи на БАН.

- Г-н Георгиев, напоследък все по-актуална става темата за АЕЦ „Белене“. От днешна гледна точка нужна ли е на България нова ядрена централа?

- Отговорът на този въпрос може да се даде най-малко по две линии – от политическа и от технологична и финансова гледна точка.

По първата линия има кой да говори, така че аз няма да разглеждам поставения въпрос от тази гледна точка. Само ще отбележа, че се нагледахме на нелогични, прибързани и не защитаващи интересите на страната ни политически решения в областта на ядрената енергетика през последните 20 години. Нека само си припомним спирането на 1-4 блок в АЕЦ „Козлодуй“, забавяне стартирането на изследванията за блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ за удължаване на ресурса им и накрая прекратяването на АЕЦ „Белене“ с аргумента, че проектът е икономически неизгоден. Говорим за проект, който щеше да изразходи в най-тежкия икономически вариант около 11 милиарда евро, но с произведената електроенергия тези пари щях да се възстановят на държавата, а последните 20 години блоковете щяха да работят на пълна печалба - както това се случва с блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ в момента. А какво се наложи да направят няколко български правителства през това време, след спирането на проекта:

- Най-напред се взеха допълнителни заеми в размер на около 16 милиарда лева – да, сигурно тези пари бяха необходими, защото те се инвестираха във важни сфери. Но коментарът ми е, че в нито един от проектите, в които те се използват (здравеопазване, военно – промишлен комплекс и др.) тези пари няма да се върнат на държавата.

- По същия начин стои въпроса и за вече изразходените около 1 милиард лв. за саниране – да, несъмнено това е добра идея и е полезна за хората, но държавата няма да си върне тези средства.

Дано нашите политици са си взели поука от тези факти, защото икономическата наука се отнася към цифрите без емоция и пристрастия.

- А от технологична и икономическа гледна точка, как стои проекта АЕЦ „Белене“ в днешните условия?

- Ще ми се да напомня няколко неща преди да направя и заключение. Периодът 2006-2012 г. проектът „Белене“ вървеше с пълна сила. Една от задачите на основния консултант по проeкта – фирма „Парсънс“, бе да направи икономическа обосновка на необходимостта от строителство на нова ядрена мощност. Такава бе направена във варианти и тя определено доказва тази необходимост, както и финансовата целесъобразност на проекта. 2011-2012 правителството на България нае HSBC да направи вариантен икономически анализ на проекта „Белене“. Дори и най-негативният вариант в този анализ пак показваше, че централата трябва да се построи и ще се откупи във времето.

Междувременно България беше осъдена от Международния арбитражен съд и в края на 2016 г. плати 600 млн. евро, за поръчаните два комплекта оборудване за първи контур, от които вторият комплект се чака всеки момент да пристигне в България.

- Добре, но все още не разбирам, трябва ли България да построи АЕЦ „Белене“?

- Зимата на 2016 г. беше извънредно студена. За да бъде покрит върховият товар на системата, който беше около 8000 МВ, и за да няма режима на тока, беше спрян износа на електроенергия. Бяха пуснати в експлоатация всички възможни налични генериращи централи, при положение, че на хартия системата ни разполага с над 12 000 МВ инсталирани мощности. За определен период от време дори ПАВЕЦ „Чаира“ се използва като генерираща мощност. Е, няма да говорим за неналичния резерв от мощности или за това какво щеше да стане ако някоя от действащите централи беше аварирала. Просто тази зима имахме късмет, но за следващите никой не може да гарантира подобно нещо. Интересен е и въпросът с какви централи все пак този товар беше обезпечен. Така наречените ВЕИ-та тогава просто ги нямаше, но със своите почти 5000 МВ те влизат в посочените по-горе над 12 000 МВ.

Тази година правителството поръча на БАН да направи анализ за необходимостта от строителство на нова ядрена мощност в България. Надявам се същият да види бял свят до края на октомври 2017 г. Това е поредният анализ за „Белене“ и съм сигурен, че той, както и предходните ще покажат първо необходимостта от изграждане на централата и второ – че тя ще е икономически изгодна като проект.

- Г-н Георгиев, все по упорито се говори за това, че заради Парижкото споразумение за климата на България ще се наложи да затваря ТЕЦ-ове. Как стои един проект като АЕЦ „Белене“ в този контекст?

- Да, истина е, че ЕК ни сюрпризира и с още едно неизгодно за страната ни решение – до 4 години – т.е. до 2021 г. въглищните ТЕЦ-ве в страните на Европейската Общност следва да прекратят своята работа. Решението е свързано с мерките за ограничаване на замърсяването и затоплянето на климата. България беше против. Може би ще получим отстъпка с някакъв срок, в който трябва да спазим взетото решение, но все пак, България като член на Общността ще трябва да се съобрази и да го изпълни. Буквално преди няколко седмици, в началото КЕВР, а в последствие и ЧЕЗ ни информираха, че на блоковете в ТЕЦ „Варна“ вече няма да може да се разчита, дори и като студен резерв, защото има разрешение за извеждането им от експлоатация. Тази ситуация с наличните базови мощности би трябвало принципно да променя позицията на българската държава по отношение на нейното участие в строителството на нови такива, но отново подчертавам, че това е политически въпрос и той е от компетенцията на нашето правителство. А всичко това все повече показва необходимостта от централа като АЕЦ „Белене“.