Работодатели против новия скок на минималната заплата

Работодателската Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви за пореден път против планирания скок на минималната работна заплата от 1 януари и начина на изчислението ѝ. От 2025 година тя трябва да стане 1077 лева.

"У нас минималната работна заплата се определя по една грешна разпоредба, тя е противозаконна даже, защото противоречи на международното право. Една примитивна формула, понякога простото е гениално, но в случая простото е глупаво и вредно. Води до там, че всъщност изравнява труда със средна квалификация с труда с ниска квалификация. Взима от хората със средна квалификация и дава на хората с ниска квалификация", коментира в студиото на "Денят започва" Васил Велев - председател на УС на АИКБ.

Има 26% грешка в прилагането на тази формула, която сама по себе си е грешна. Сравнява се не брутна с брутна, правителството определя не брутна минимална, а основна минимална и я сравнява с брутната средна. Разликата е 26%", обясни Васил Велев.

По новите правила минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Според бившия социален министър Христина Христова тази формула не е правилна.

"По един порочен, погрешен начин хармонизирахме нашето законодателство с тази директива, това европейско законодателство, с тази формула в Кодекса на труда, като взехме само крайната референтна стойност, която дават", коментира Христова.

По думите ѝ от увеличаването на минималната работна заплата страдат най-вече образованите и квалифицирани работници.

"У нас е особено тежък и труден дебатът за размера на минималната работна заплата, поради най-малко две специфики. Причините основно са две. Едната е, че много голям дял от работещите хора получават МРЗ, над 450 000. И другата е за големите регионални дисбаланси и различие в социално-икономическото развитие. Няма как тези причини да бъдат пренебрегнати и понякога увеличаването на МРЗ може до доведе до доближаването ѝ до средната работна заплата, до липса и намаляване на мотивацията на младите хора, които постъпват с по-ниски заплати. Например в Северозападна България, в Североизточна България. Аз миналата седмица разговарях с един директор от Белоградчик - те имат двама-трима стипендианти, които завършват инженерство и сега ще започнат при тях, казва - можем да им дадем около 1200-1300 лева начална заплата, а ето тези, които са общи работници - без образование, без квалификация, без отговорен труд ще почнат да получават 1077 лева. Винаги съм твърдяла обаче, че трябва да има МРЗ, това е минималната цена на труда, под която никой не би трябвало да си позволява да слиза", подчерта Христова.

Васил Велев даде пример със страни като Дания, Швеция, Австрия, където няма минимална заплата, а се договарят минимални заплати по сектори между работодатели и синдикати.

"Минимална работна заплата няма в Дания, Швеция, Италия, Австрия. Правителствата не определят минимална работна заплата за всички, няма и единна минимална ставка на час. Има договорени минимални заплати по икономически дейности между работодатели и синдикати. Там средната заплата е с 60% по-висока от другите страни, където има единна минимална работна заплата. Трябва да има развити индустриални отношения за такова нещо, но у нас очевидно те не са на това ниво", посочи председателят на АИКБ.

"Спрямо това, което произвеждаме, ние плащаме най-високите минимални работни заплати. МРЗ отнесена към БВП на глава от населението е с голяма преднина пред всички други европейски страни", добави Велев.