Промени в закона за акцизите и данъчните складове: Вече е регламентирано кой е малък винопроизводител

Депутатите приеха законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.

Чрез законопроекта в националното законодателство ще бъде въведена европейска директива за определяне на общия режим на облагане с акциз и друга за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.

Вносител на законопроекта е Министерският съвет, като документът е подписан от служебния премиер Стефан Янев. Това беше и причината, поради която от ГЕРБ-СДС поискаха връщането на текста за прегласуване в Министерския съвет. От парламентарната група заявиха още, че за законопроектите на управляващите процедурните правила може да не се спазват, докато процедурите спъват текстовете на опозицията. 

Христо Гаджев обвини председателя на комисията по икономическа политика и иновации Мартин Димитров, че не спазва процедурите и пропуска заложеното в правилника задължително обществено обсъждане. Димитров отвърна, че няма интерес за такъв дебат и че законопроектът е свързан само с технически въпроси. 

Така ГЕРБ-СДС опита да бойкотира разглеждането на законопроекта. Причината са неспазените процедурни правила - внасянето на доклад от председателя на енергийната комисия, заради което и проекторешението за 100% компенсации за общини, болници, училища, социални и културни институции не успя да влезе в дневния ред. По-рано парламентарната група дори поиска оставката на председателя на енергийната комисия Радослав Рибарски заради това.

Неуспешният бойкот забави точката и след това започна второто четене на законопроекта. Спорове липсваха и процедурата се движеше сравнително бързо. Стигна се обаче до куриоз при приемането на шеста точка от закона, когато според системата за гласуване кворумът в зала беше изчезнал. Голямата част от депутатите обаче бяха в зала, но не разбраха какво и как гласуват. Заради това двете минути за вот изтекоха, стигна се до парадокса да няма кворум при очевидно повече от 121 народни представители в зала и заради това председателят на НС Никола Минчев даде поредна почивка.

Промените

Измененията в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани основно с транспонирането на европейски директиви и засилване на борбата с данъчните измами и премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки. Предвижда се разширяване на функционалността на компютърната система, която досега се използва за движението на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз“ чрез възможност за обхващане и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на една държава членка и се движат към територията на друга държава членка с цел да бъдат доставени там за търговски цели. По този начин ще се опрости мониторингът на тези движения и ще се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар. 

С текстовете се създават нови статути на икономическите оператори: сертифициран изпращач и сертифициран получател, за да могат икономическите оператори, които използват тези режими, да бъдат идентифицирани в компютърната система, като са въведени и съответните определения за тези лица.

Заради въвеждането на новите режими е необходимо въвеждането на нови правни определения. Така например законът ще регламентира кой е "независим малък винопроизводител" - правно и икономически независим субект, който използва собствени помещения и не предоставя лиценз за дейността си. Двама или повече винопроизводители също могат да влязат в тази категория, ако годишното им производство не надвишава 1000 хектолитра.

Освен това в законопроекта е предвидено, че за акцизни стоки няма да се дължи данък в случай на частична загуба поради естеството на продуктите, която възниква при транспортиране. Пълните или частичните загуби се доказват пред митническите органи.

Според приетите разпоредби лицата, които изпращат или държат и превозват акцизни стоки без опростен придружителен документ/регистриран електронен опростен административен документ, се наказват с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв. Въпросните глоби ще се прилагат от февруари 2023