При дефицит от 3% финансите на страната са стабилни

Няма риск от фалит на държавата, нито от намеса на Международния валутен фонд и нужда да се тегли нов дълг. При дефицит от 3% финансите на страната са стабилни. 

Това заяви днес служебният министър на финансите Росица Велкова по БНТ, като коментира изтеклите вчера в медиите два сценария по дългосрочната бюджетна прогноза. 

"Искам да уверя българските граждани, че няма риск от фалит. Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава при условия, че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв, след плащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове. Тези рискове са при сценарий, който тъй като сме служебно правителство, ние не трябва да променяме и да правим политика, но в случая предлагаме мерки, за да осигурим фискална стабилност и да се осигурят всички плащания при дефицит от 3%", обясни Росица Велкова. 

Тя подчерта, че Министерството на финансите е направило два сценария. Първият разглежда ситуацията, ако се продължи с политиките, които са по действащото законодателство - тогава от 2023 до 2026 дефицитът ще се движи в диапазона между 6-7%, което е твърде висок показател. Затова разработваме тригодишната прогноза и проекта за закон за следващата година с дефицит от 3%, уточни тя. 

Тя коментира и защо точно по време на предизборна кампания се съобщава за мерки като данък свръхпечалба, по-високи тол-такси, увеличение на ДДС за заведенията и т.н., за които говори вчера. 

По думите на Велкова съгласно удължения закон за бюджета до края на април трябва да бъде внесен проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. В Брюксел трябва да бъде изпратена 3-годишна бюджетна прогноза за 2024 - 2026 г. С оглед на внасянето на този проектозакон трябва да се поставят на обществено обсъждане данъчните закони. Трябва да се реши какво да е бюджетното салдо и каква да е целта, уточни Велкова. 

Финансистът Любомир Дацов:

Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите. Ако продължи тази тенденция с текущи разходи, а и с очаквания скок на капиталовите разходи заради изплащането на евросредства, ще има допълнителна тежест на дефицита. Сметката показва между 8 и 9 млрд. минимум дефицит, а трябва да бъде максимум около 5,5 млрд. 3% е дефицитът, към който трябва да се стремим, ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 годиникоментира по Нова нюз финансистът Любомир Дацов.

По думите му дефицитът означава, че непрекъснато, за да си плащаш сметките, трябва да теглиш кредити. "Ще дойде неизбежно момент, в който ще спрат да дават заеми и ще трябва да се преструктурира начинът на живот, същото нещо е и за бюджета. ЕК ще ни вкара в процедура за свръхдефицит, ако продължаваме с тази бюджетна посока", смята той. И допълва, че политическите програми предлагат само разходи.

Според него до края на април трябва да бъде изпратена конвергентната програма - 3-годишната бюджетна прогноза за съгласуване на политиките. "Няма как да я направиш без базов бюджет за тази година. МФ финализира работата на база сроковете от ЕС и показва посоката. Бюджетът трябва да намери 4 млрд., за да балансира нещата до края на годината. В следващата година ще трябва да има ограничителна политика - преструктуриране и премахване на енергийната помощ", посочи Дацов.