Олигарси затвориха над 6% от площта на държавата с ловни концесии

За последните 20 г. около 7 милиона декара земи и гори (6,4 % от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други.

Това е един от изводите от проверката на Инициатива „Зелени Закони“.

Никой не може да припари до любимите на властта ловни стопанства. Държавни земи и гори с площ над 470 000 дка са затворени за гражданите чрез огради, които са под контрола на около 50 частни фирми.

При липсата на обществен контрол ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана, чрез непрозрачно обсебване и ползване на публичните ресурси (гори, дивеч, сгради) за сметка на държавата, чрез нагласена приватизация на сгради и т.н., предупреждават от организацията.

Според анализа на „Зелени Закони“ процесът на обсебване и феодализация на горите ловните територии и дивечът от олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии.

Преобладаваща част от ловните паркове в България са разделени на стопански райони, в които грижата за дивеча се извършва от местните ловно-рибарски сдружения. По договор те заплащат на държавата около 1 лв. на хектар под формата на вноски за стопанисване и за ползване на дивеча. Отделно имат задължение да правят определени инвестиции, включващи защита от бракониерство, засяване на фуражни култури, подхранване на дивеча и т.н.

Основният проблем при това отдаване на територия са спорадичните конфликтите между ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на временното ограничаване на достъпа в дните, в които се провежда лов. Държавните горски стопанства, които са отговорни за контрола върху ловните дружинки, не виждат икономически интерес в това, тъй като вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в Изпълнителна агенция по горите.

Вторият начин за концесиониране на ловни терени е те да се отдадат чрез конкурс, в който могат да участват, както частни юридически лица, така и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения. Отдадените към момента участъци са с обща площ 4,3 милиона декара или 1/10 от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми. Сред най-големите концесионери са фирмите "Етрополски бук" и "Експрес-Турс" на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), "Гимел" на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), "Асарел-Медет" на бизнесмените Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), "Ви Ай хънтинг", свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), "Ловен комплекс Бялка" на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч).

Третият начин, с който ловни стопанства се отдават на частни стопани, е договорът за съвместни дейности. Чрез тях държавните ловни паркове споделят инвестициите с частния партньор, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност. Чрез такива договори е феодализирана площ от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България. "Средните цени, формиращи се от размера на ежегодните инвестиции, са около 20 лв./ха. Ако фирмата успее да покрие този разход със сходни по размер приходи, то „феодализацията“ на стопанството на практика излиза безплатна", алармират "Зелени закони".

Основна причина за безконтролното завладяване на горите от частни лица чрез отдаването на дивечовъдни участъци се дължи на тоталната липса на прозрачност по отношение на договорите и проверките на институциите, както и тотална липса на съгласуваност с останалите заинтересовани страни при изграждане на ловни огради или ограничаване на достъпа, което не дава възможност за обществен контрол и предотвратяването на злоупотреби, пише в анализа. 

Освен това, приходите от вноските за стопанисване и ползване на дивеча се превеждат в ИАГ, без да остават никакви средства в горските стопанства, които по закон са натоварени да извършват преобладаваща част от контролната дейност по ЗЛОД. Това води до липса на стимули за коректно прилагане на законовите изисквания, а оттам и до фиктивен контрол.

Още по-голям проблем се явява и член 36л (4) от ЗЛОД, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Тази вратичка в закона, в допълнение на превратната практика под натиска на частните фирми РДГ да ограничават достъпа на трети лица до ДДУ (напр. безсрочната Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на РДГ Смолян), създава възможност за дълготрайно обсебване на тези горските територии от частните концесионери. Емблематични примери за това са не само обсебването на ДДУ „Герзовица“ от фирма „Красин“ ООД, но и на ДДУ „Омана“ от „Интерагро Сливен“ ЕООД, ДУ Дяк от Каро трейдинг ООД, ДДУ Дъбрава от Кондор ЕООД, ДДУ Буковец от „Гимел“ АД на Гео Дундаров. Тези негативни случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики.