Обжалват сделката между Societe Generale и ДСК и пред Европейската комисия

Близо месец, след като обжалва сливането на Сосиете Женерал Експресбанк и ДСК пред Европейската централна банка, Асоциацията за защита на потребителите изпрати жалба във връзка със сделката и до Европейската комисия.

"Сделката може да доведе до монопол в България, с което да бъдат засегнати интересите на потребителите, а Сосиете Женерал Експресбанк - да попадне под унгарска собственост, когато ЕС задейства наказателна процедура срещу Унгария", пише председателят на асоциацията Пейо Майорски до: зам.-председателя на комисията по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Валдис Домбровскис; комисаря по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество Елжбета Бенковска и комисаря по правосъдие и потребители Вера Йоурова.

Той призовава ЕК да провери "дали е налице господстващо положение след сливането".

Опасенията му са, че след сливането ДСК може да "доминира и изкриви пазара, защото ще се превърне в гигант, особено при банкирането на дребно". Уточнява, че комбинирания пазар на двете банки при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските - 38,78%. При общия размер на кредитите за домакинства делът ѝ става 31%, а при жилищните ипотечни – 26.7% - допълва той.

Според него новата банка ще бъде лидер по размер на активите – по данни на БНБ от юни 2018, те ще достигнат 19.1 млрд. лв. Тези на първата сега УниКредит Булбанк са 18.6 млрд. лв. Отпуснатите кредити на новата институция ще са 17,05 млрд. лева, а привлечените депозити - 16.7 млрд. лв. - пише Майорски.

Така общите пазарни дялове на трите най-големи банки в България трайно ще надхвърлят 40% и ще управляват над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47.9% от кредитите, ще са привлекли 48.2% от пасивите и 48.5% от депозитите. Особено силна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни кредити – 57.5%. При потребителските общият дял на банките в Топ 3 става 50.7%, а при депозитите от домакинства – 50.3%. Делът от печалбата ще достигне 60.6% от общата за банковата система.

"За нас е притеснително, че те могат да се разбират и да диктуват пазара. Например заедно да вдигат лихвите по кредитите, което ще ощетява гражданите", пише Майорски.

Той е обезпокоен и от факта, че след сливането около 20% от активите на българската банкова система биха попаднали под контрола на групата OTP с централа в Унгария - държава извън Еврозоната, която "скоро не иска да влиза в нея и със свободно плаващ валутен курс". Българската банкова система ще бъде "изключително зависима" от решенията на Унгарската централна банка (УЦБ), не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка - пише Майорски.

При инфлационни и дефлационни шокове и "съответни резки движения" от УЦБ, "промяната в стойността на унгарската валута ще има директен ефект върху стабилността на българската ДСК", твърди още той и прогнозира, позовавайки се на неназовани икономисти, че "потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира".

АЗП подкрепя желанието на българското правителство за влизане в Банковия съюз и еврозоната и в този контекст смята, че купувачът на Сосиете Женерал Експресбанк - България (унгарската ОТП) е "с рисков профил".

След сделката Fitch обяви, че поставя рейтинга на Експресбанк А- под наблюдение и очаква при приключването ѝ той да бъде понижен до около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки, пише Майорски.

С оглед тези аргументи, АЗП предупреждава ЕК, ЕЦБ, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), БНБ и Комисията на финансов надзор "да внимават с одобрението на сделката".

Жалби са изпратени още до КЗК, БНБ и Комисията на финансов надзор.