Le Figaro: Методите от 1945 г. ще помогнат за излизане от сегашната финансова криза

Сравнението между днешния ден и Втората световна война, в която загинали 600 хиляди французи, може да изглежда неуместно, обаче позоваването на него е оправдано, като се отчита, че социалният и икономическият потрес от коронавируса няма аналог вече 75 г., а неговите финансови последствия са сравними по характер с последствията от война, пише коментаторът на Le Figaro Жан-Пиер Робен.

В това отношение заслужават внимание решенията, използвани след 1945 г. във Франция и другите воювали страни, особено за техните държавните финанси. През 1945 г. бюджетният дефицит на САЩ достигнал 130%. За спасяване на своите сметки Щатите използвали три средства: заеми, данъци и инфлация.

През ноември 1944 г. временното правителство на Френската република начело с Дьо Гол пуснало „заем Освобождение”, позволил събирането на 164 млрд франка, еквивалентни на $31,77 млрд в 2019 г. и 10% от държавния дълг в края на войната. Авторът припомня, че „голям национален заем” е използван във Франция като финансово решение при завършване на всички конфликти.

Вторият възможен инструмент е въвеждане на „военен налог”, който англосаксонците наричат „данък на капитала”. Журналистът припомня, че французите и британците мислели да го установят още през 1919 г., но само Италия въвела събиране от 3% до 54% за имуществото, придобито след 1914 г.

По аналогичен начин след Втората световна война Япония въвела изключителен налог от 10% до 90% на частния капитал в рамките на национална програма за реконструкция под ръководството на генерал Макартър.

Третият инструмент за намаляване частта на заемните средства е инфлацията. Мярката се състои в това, че доходността от влоговете следва да се намира под равнището на инфлация. Така в началото на 1950-те години цените нараствали с 18% годишно при годишни лихви от 2%. Тогава САЩ намалили своя държавен дълг от 130% от БВП до 80% през 1953 г.

„Много работа и спестявания – това са двата източника за процъфтяващото общество” – перифразира Робен изказване на Сюли, министър от времето на крал Хенри ІV.