Комитет за защита на потребителите поиска депутатите и министрите да защитят българските храни в ЕС

България да поиска отсрочка от Европейската комисия относно подаването на заявления за европейска защита на традиционните храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Това поиска Комитетът за защита на потребителите в писмо председателите на парламентарните комисии по земеделие и по икономическа политика - Десислава Танева и Петър Кънев, както и до ресорните министри Румен Порожанов и Емил Караниколов.

Искането им е във връзка с проекта за изменения в Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Отсрочката е необходима, защото на българските производители с регистрация в Патентното ведомство тепърва им предстои да подават искания за защита на наименованията пред ЕК.

"Ние искаме българското правителство и Народно събрание да защитят наименованията на българските традиционни храни и да не допускат прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“, пише в писмото на Комитета, подписано от председателя Пейо Майорски.

Той предупреждава, че "в противен случай ще загубим традиционните си храни".

"Докато действа закрилата върху регистрираните географски означения съществува забрана за неоторизираното им използване, която пази потребителите от имитиращи продукти без същото качество. Ако тази закрила отпадне, от лятото на тази година всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани", обясява Майорски.