Излишъкът в бюджета е над 1 милиард лева към края деветмесечието на 2021 г.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на деветмесечието на 2021 г. да бъде положително в размер на около 1 071 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП), съобщиха в четвъртък вечерта от Министерството на финансите.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към септември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 37 800,8 млн. лв. (74,8 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 5,4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи, а постъпленията от помощи са близки до отчетените за деветмесечието на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към септември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 36 729,8 млн. лв., което е 66,6 % от годишния разчет. Разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 31 550,9 млн. лева. "Значителният ръст на разходите към септември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за деветмесечието на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година" - заявиха от Министерството на финансите.

Най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 950 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към септември 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 094,0 млн. лв.