ИПИ: Кризата свърши, още тази година ръстът може да е над 5 процента

Ако от март 2020 г. насам най-често задаваният към икономическите анализатори въпрос беше „кога ще се възстановим от кризата“, то публикуваните експресни оценки за динамиката на БВП през последното тримесечие на 2021 г. би трябвало да дават финалния отговор. При реален ръст на БВП от 4,5% спрямо предходната година стопанската активност през четвъртото тримесечие вече е без съмнение над нивата от предкризисната година. Това показва и предварителната оценка за растеж за цялата 2021 г. от около 4%.

Това се казва в анализ на икономиста от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Данните от последните месеци са важни и по друга причина – доколкото пролетта и лятото годишните изменения отчитат в най-вече ниската база заради срива непосредствено след старта на пандемията, то есента на 2020 г. тези ефекти са до голяма степен преодолени, и в повечето сектори без пряко засегнатите от ограничителните мерки възстановяването е в ход. Още повече, ключовите индикатори през есента дават и отговор доколко икономиката е успяла да се адаптира към пандемията с оглед поредната вълна от значително нарастване на заболеваемостта след септември, посочва той.

Според Богданов възстановяването в общи линии вече е приключило – предизвикателството отново е очертаването на траектория на висок растеж и бърза конвергенция.

В политически план, това означава, че управлението трябва да спре да „бори кризата“, а да се фокусира върху структурни проблеми и дефицити, ограничаващи потенциала за растеж на продуктивността. Един микро-аспект с бюджетно измерение например включва прекратяване на програмите за помощ и субсидии на бизнеса, въведени заради пандемията, посочва анализаторът от ИПИ.

Според Богданов проблем обаче има със спада на инвестициите.

"Ако търсим кратък отговор защо все пак растежът за последното тримесечие е „само“ 4,5% (и 4% за цялата година), той е: спад на инвестициите. През втората половина на годината спадът в капиталообразуването спрямо 2020 г. е двуцифрен. „Извинението“ е в политическия цикъл – при липсата на парламентарно управление някак се счита за приемливо да се блокират или отлагат публични инвестиционни проекти. Може би е тема на друг анализ, но все по-очевидна е потребността от промяна в начина на планиране и изпълнение на капиталовите разходи в публичния сектор, която, между другото, да минимизира несигурността при всяка смяна на управляващите. Ръстът на потреблението може да се запази висок и през 2022 г., независимо от инфлацията, като основни фактори са бързото възстановяване на пазара на труда и очакваното значително нарастване на пенсиите", посочва още той.

От ИПИ отбелязват, че инвестиционната активност е ниска не само заради кризата.

Нуждата от промяна в политиката, която да насърчава повече частни инвестиции е и в основата на Алтернативния бюджет на ИПИ с ниски данъци. През десетилетието до кризата бруто капиталообразуването е средно под 20% от БВП – при поне 2-3 пункта по-високи стойности в икономиките от ЦИЕ. Отделно, публичните инвестиции също хронично не се изпълняват – затова и „хитростите“ със заделяне на непохарчените средства в края на годината. Това предпоставя и непосредственото предизвикателство за 2022 г. (както и 2023 г., разбира се) – доколко ще бъдат рестартирани публичните инвестиции и как пост-пандемичната глобална среда ще се отрази на частните инвестиции. В добрия сценарий можем да очакваме голям скок, особено при ниската база от 2021 г., а това ще допринесе и за висок ръст на БВП от порядъка на 5 и повече процента, посочват от института.

И посочват основанията за подобен оптимизъм.

"Индустрията и износът регистрират исторически рекорди в последния месец на годината. В реално изражение индексът на промишленото производство отчита ръст от 14,3% през декември на годишна основа, като това е най-високата стойност на индекса откакто той се изчислява. Износът на стоки през декември расте с 32,5% по текущи цени, а за цялото тримесечие с 27%; за цялата година стойността е с 24% по-висока от 2020 и 16,2% по-висока от 2019 г. Инфлационният фактор е важен, но данните сочат и реален годишен ръст от 12,9% през последното тримесечие на 2021 г. По-високите енергийни цени безспорно увеличават разходите, но общото поскъпване на стоките за междинно потребление и суровините на международните пазари помага и за увеличение на приходите. Износът на стоки и услуги общо надхвърля 84,4 млрд. лева, или над 63% от очакваното ниво на БВП за 2021 г. Междувременно, търговията на дребно отчита четвърти поред месец на ръст през декември, а увеличението на продажбите по съпоставими цени спрямо декември на предходната година е 9,4% - всичко това въпреки отново въведените ограничения, включително прилагането на зеления сертификат в редица търговски обекти."

Освен това от ИПИ посочват и допълнителни фактори като продължаващата експанзията с високи темпове на жилищното строителство.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на новопостроените жилища нараства с 49,2% спрямо същия период на 2020 г., а площта в тях – с над 53%. Пазарът се поддържа в значителна степен от разширяването на достъпа до кредит - общият размер на отпуснатите от банките жилищни кредити към декември отчита ръст на годишна основа от 17,6%, при отчетен годишен ръст от 11,6% през 2020 г. и 14,5% през 2019 г.

Според анализа пазарът на труда се връща към проблемите от преди кризата, обусловени от дългосрочни демографски тенденции и дисбаланси в уменията и търсенето на работна сила.

Безработицата през последното тримесечие вече е 4,5% - с изключение на три тримесечия през 2019 г., това е най-ниска стойност в историята. Коефициентът на заетост за лицата между 20 и 64 години е 73,6%, но все още общият брой заети е по-нисък от края на 2020 г. Възрастовата структура обаче ще става все по-важно предизвикателство пред работодателите – коефициентът на заетост за лицата между 35 и 54 години е около 85,5%, или много близък до пълна заетост. В същото време, заетите над 55 години надхвърлят 690 хиляди или 22,5% от заетостта, посочват от ИПИ.